През 1969 година професор Стефан Илчев издава своя труд Речник на личните и фамилните имена у българите, с който обхваща имената у българския народ след Освобождението, но проследява и тяхното възникване далече назад във времето.
Речникът изпълнява поставената му задача да ни запознае с историята на възникване на българските имена, принципите, по които те се създават, да засегне въпроса за националното достойнство на народа при избора на имената на поколенията.
От книгата на Илчев става ясно, че българските лични имена възникват по различно време, но най-старият пласт от тях представляват имената, наследени от далечното минало, които по своята същност са славянски имена, срещани и у други народи с такъв произход.
Имената със славянски произход се познават по 2 характеристики: едната е, че са основно двусъставни имена - Десислава, Добромир, Красимир. Голяма част от тях носят наставка - слав/слава - Радослав, Мирослава, Ростислав.
Другата отличителна характеристика на славянските имена е, че значението им е разбираемо - Найден идва от намерен, Драган означава мил, скъп, драг, Миролюба има смисъл на тази, която обича мира.
Разпознаването на славянските имена изглежда просто, но всъщност изисква отлична езиковедска подготовка. В българската традиция имената имат основно 2 функции - те са защитни или пожелателни. В тях родителите влагат това, което искат да дадат на своя наследник като пожелание за живота му - да го пази и ръководи.
Пожелателни имена от славянски произход са Любозар (като пожелание да озарява всички с любовта си), Владислав (да владее славата), Върбан (да е могъщ и устойчив като върбата). Също така пожелателни са имена, свързани с характера - Добрина (да е добра), Милица (да е нежна, мила). Свързани с външността - Красен (да е красив), Невена (да е красива като цветето с това име). Може да се добавят също Деница, Зорница, Гълъбина, Ясен, Елица, Калин и други.
Защитните славянски имена имат заклинателна функция:
- Запрян (да остане, да се запази, ако децата преди него са умирали);
- Нихтиян (нежелан, да не го пожелае лошото)
- Живко;
- Сретен;
- Страхил;
- Стойко;
- Траян;
- Камен;
- Желязко и много други.
С покръстването в календара на личните имена влизат и много християнски имена от източно православния езиков фонд със славянски произход. Това са главно имена, които са известни като лични на славянски князе и владетели.
Това обогатява фонда на личните български имена, а със славянски са заменени някои гръцки имена, буквално преведени. Например гръцкото име Тодор е заменено със славянското Божидар, но днес едновременно битуват и двете имена.
