Цар Калоян е най-малкият брат от династията Асеневци, който управлява от 1197 до 1207 година. Той е един от славните владетели на Втората българска държава, превръщайки я във военна и политическа сила в Европа. Завършил е делото на своите братя, оставяйки на идващите поколения мощна, здрава и стабилна сила, с възможност и амбиции за просперитет. Сила, която свети с ярка светлина на Европейския хоризонт.
Усеща тежестта на царската кръв още в ранните си години, когато прекарва 2 години като заложник в Константинопол. Успява да избяга и да намери обежище под опеката на братята си. Израства покрай тях, а след смъртта им е коронясан и застава на престола.
Неговите дипломатически способности се проявили още от ранна възраст. Той преследвал неуморно всяка своя цел, което впоследствие доказал, тъй като за 10-годишното си управление успял да направи едни от най-грандиозните реформи, превръщайки се във владетел на Балканите.
Калоян притежава остър ум, енергия и големи амбиции за управление, които са му от полза, тъй като освен от нападение срещу държавата, управлението му е застрашено и от разрухата на вътрешния мир в нея.
Започва царуването с предприемате на коалиции срещу Византия. Успява да примами и залови Иванко – убиецът на цар Асен, и го хвърля в тъмницата. Привлича съюзници, с които започва военни действия срещу Византия, нахлувайки в Тракия. Превзема я и се отправя към Варна, която превзема на третия ден от обсадата, тъй като градът е имал силна защита.
При завземането на Варна си спечелва прозвището Ромеоубиец, защото нарежда на войниците да погребат живи враговете в рова на крепостните стени. Калоян официално владее всички български земи на север от Стара планина, но визайнтийците така и не признават титлата му.
Калоян се обръща за помощ към папа Инокентий III, но общуването помежду им преминава в надхитряване един друг. Папата предлагал на царя по-ниска титла от неговата, а Калоян опитвал да го убеди в добрите си намерения и правото да бъде наричан с най-високото звание.
Събития от 1202 година водят до превземането на Белград, Браничево и Ниш, които тогава са били оспорвани области, от унгарците. Впоследствие обаче цар Калоян не остава със скръстени ръце и си ги взима обратно с подкрепата на кумански наемници.
През 1202 година, войната между България и Византия е прекратена с подписването на мирен договор, който признава съществуването на Българското царство.
Съвременно, по време на преговорите между папата и цар Калоян, започнал Четвъртият кръстоносен поход, в който участвали представители на италианската и френската аристокрация. Интересно е, че всъщност управниците обърнали поглед към Константинопол, не към собствените си земи.
През 1204 година те превзели Източната Римска империя без много усилия и по този начин поставили началото на Латинската империя, а неин владетел избрали Балдуин I Фландърски.
По същото време, Калоян получил бленуваната корона от папата, който най-накрая склонил да признае царската му титла. Това прави Калоян единственият български владетел с признато звание. Папата бил причина за успокояването на отношенията между България и Унгария. Калоян положил усилия да сключи примирие и с латините, но те не искали и да чуят за това.
Били прекалено горди и се отнесли с неуважение и присмех към владетеля.
Що се отнася до кръстоносния поход, неговото начало е поставено заради въстание в Тракия, последвано от поход на юг от Хемус. Представителите на гръцкото и българското общество били част от въстанието. След като научил за успеха на Калоян, император Балдуин събрал войска и тръгнал към него. По пътя си превзели много градове, някои се предавали без брой, от страх при вида на войниците, други се били до последно и загинали достойно.
Апетитна хапка за граф Луи дьо Блуа се оказал град Адрианопол, който обаче бил труден за превземане. На няколко пъти куманските войници нападали армията на графа с море от стрели. Това разгневило рицарите и командирите им решили да тръгнат след тях, за да си отмъстят. Планът им обаче се оказал недобре обмислен, тъй като в преследването си войниците не само че стигнали до куманите, но се натъкнали и на цялата българска армия, която ги очаквала в бойна готовност. Отчаян и изплашен, Луи дьо Блуа поискал помощ от Балдуин, който се съгласил да му съдейства, защото така повелявал рицарският кодекс. Въпреки общите им усилия обаче латините не могли да се справят с българската войска. Битката била кървава и зрелищна, граф Блуа намерил смъртта си, а Балдуин бил пленен.
Щом разбрали какво се е случило, останалите графове решили да избягат, опитвайки се да спасят живота си. Калоян тръгнал след тях и скоро приближил Константинопол. В този момент обаче царят решил да нападне не него, а Солун, който тогава бил под владението на маркиз Бонифаций Монфератски. Плановете му малко се объркали, тъй като се появили нови латински войски, а гърците, които дотогава били на страната на България, решили, че нямат полза от нея и се обединили с Латинската империя. Всички се съюзили срещу България в опит да разгромят царя. Те не знаели, че това няма как да се случи.
Калоян побеснял от надигналата се срещу него ненавист. През 1206 година, той обединил и повел всички северни народи към Тракия. За него се били не само българи, а руси, печенези, кумани и т.н. Те превземали град след град и крепост след крепост. Онези, които смеели да им се опълчат, намирали гибелта си. Ромеоубиецът искал да отмъсти на гърците за измяната.
Единствените не обсадени местности били Диамотика и Адрианопол. Това се случило, тъй като при нападението куманите изоставили Калоян, взимайки достатъчно плячка със себе си. Така царят бил изложен на риск от нападение от рицарските войски и по тази причина решил временно да се оттегли.
Що се отнася до останалите, Балудин загинал в тъмницата в Царевец, но смъртта му станала обществено достояние година след това. За император бил избран неговият брат – Анри. Заедно с маркиз Монфератски те обединили усилия срещу българския си враг. Калоян сякаш предвиждал това и вече бил подготвен със следващия си ход. Минало се малко време и царят подготвил засада на маркиза, в която той бил убит. След като главата му паднала, вече никой не се съмнявал и не оспорвал властта на истинския владетел на Балканите.
Последното дело на цар Калоян било превземането на Солун през 1207 година. По време на битката той загинал, но причината за смъртта му не е ясна. Едни твърдят, че е получил инфаркт, според други е станал жертва на заговор.
Физическата смърт на цар Калоян донесла безсмъртие на духа му, защото той белязал българската история с невероятни постижения, спечелени битки, паметно управление и огромно развитие във всяка една сфера.
Останките на царя са преместени в Търново, а гробът му е намерен през 1972 година в храма Св. Четиридесет мъченици. Той е положен от останалите представители на династия Асеневци - славни войни, дали своя принос за родината.
Най-голямото постижение на Калоян, което завинаги бележи историята е разгрома на Латинската империя, която тогава е била огромна сила. В чест на тази победа е построена Балдуиновата кула в Търново, която и до днес напомня за славните подвизи на владетеля.
Цар Калоян сключва брак с куманската принцеса Анна-Анисия. Двамата имат две деца – Мария и Витлеем, но след смъртта му на престола застава неговия племенник – Борил Асен Стрез, понеже синът му е бил подготвян за духовник.
Цар Калоян е един от владетели, заради които българите имаме славата на велик народ – сплотен, силен, единен. Той е пример за мощта на тази нация, която има волята да преследва целите си и да ги осъществява.
Трябва да сме горди с история като тази, да я разказваме от поколение на поколение, защото тя не бива да бъде забравена никога. Това са истинските българи – борещи се до последно за своите ценности. Нашите царе са славни войни, дали живота си за благото на страната. Калоян е истинско доказателство за качествата, които трябва да притежава един горд, силен и мъдър човек, наричащ себе си българин.
Коментари