Пуническите войни, наричани още Картагенски войни (264–146 г. пр. Хр.), са поредица от три военни конфликта между Римската република и Картагенската империя, довели до унищожаването на Картаген, поробването на неговото население и превръщането на Рим в супер силата на Античния свят.
Картаген нараства от малко пристанище до най-богатия и най-мощен град в Средиземноморския район. Има мощен флот, наемническа армия и, благодарение на тарифите и търговията, достатъчно богатство, за да прави това, което му хареса. Чрез договор картагенците забраняват на Рим да търгува в района на Западното Средиземноморие.
Малката по това време република няма флот и не може да откаже изключително неизгодните условия. Римски търговци, уловени в картагенски води, са давени, а корабите им са пленявани.
Първата пуническа война избухва през 264 година пр.н.е. Повод за нея е желанието на двете сили да поемат контрола над остров Сицилия. Конфликтът продължава 4 години.
Първоначално военните действия се водят по суша и римските легиони нанасят съкрушителни поражения на картагенците. Във втората фаза на войната картагенците съсредоточават действията си основно по море, защото предполагат, че там надмощието им е осезаемо. Те нанасят няколко поражения на Рим.
Тогава Рим прави нововъведение в новосформираната си флота – мост, който свързва двата кораба и позволява на войниците да щурмуват врага. Това обръща хода на войната. Картагеницте са разбити и търсят мир. Рим им налага унизителен договор. Картагенската империя губи Сицилия, Сардиния, Корсика и търговския си монопол.
След изтощителна гражданска война и конфликти със съседните царства, Картаген започва да се възстановява. С цел да възстанови загубените си територии започва да колонизира Испания. Уплашен от нарастващата мощ на стария си съперник, Рим отново напада през 216 г. пр. н. е.
![втора пуническа война](https://gradcontent.com/lib/600x350/vtora-punicheska-voina.webp)
Втората пуническа война започва катастрофално за Рим. Водени от талантливия пълководец Ханибал, картагенците преминават Алпите и нападат Северна Италия. Ханибал минава с армията си през почти целия полуостров, нанасяйки катастрофални поражения.
При битката при Кана от 87 000 римляни само 14 000 оцеляват. Но отдалечеността от Картаген прекъсва снабдителните линии на Ханибал, а в същото време римляните пренасят военните действия в Африка, нападайки самия Картаген.
Великият пълководец е принуден да изостави завладяното и да се втурне да спасява родината си. Край Зама (в дн. Тунис) обаче Ханибал претърпява първото си поражение, което е толкова катастрофално, че Картаген е принуден отново да търси мир. Този път наложеният му договор е почти унищожителен. Търговската му империя е принудена да се раздели с всичките си задморски територии и да плати огромна контрибуция. Картаген се превръща в земеделска държава.
Близо 50 години след края на Втората пуническа война Картаген започва да се възстановява. Той вече няма колониална империя, но се превръща в регионална сила. Това тревожи Рим, който, възползвайки се от конфликта между стария си враг и клиентската държава Нумидия, обявява война през 149 година пр.н.е.
Третата пуническа война е най-кратка. Военните действия са съсредоточени единствено около обсадения Картаген. След три години римляните пробиват стените и нахлуват в града.
Малкото му останали жители (около 50 хиляди) са продадени в робство, а градът е сравнен със земята. Това слага край на Пуническите войни и на Картагенска империя. Рим завладява всичките ѝ земи и се превръща в най-голямата сила в Средиземноморието. Пътят към бъдещата му империя е открит.