Финикийците, които през ІІ хилядолетие преди Христа живеели на тясна ивица земя по брега на Средиземно море, основали своя колония на територията на днешен Тунис - град Картаген. Според преданията това се случило през 814 година преди новата ера. Малко повече от половин век по-късно бил основан и града - съперник на Картаген - древен Рим.
Устройство и развитие на Картаген
Историята на Картаген е повече от вълнуваща и непредсказуема.Картаген бързо успял да се въздигне и станал богат и силен град, с независим живот и развитие. Градът бил проектиран като селище от три части - горен град на хълм, долен град около пристанището и предградие със селско население. Пристанището било от две части - за търговски и за военни кораби, свързани с канал.
Управлението било поверено на богати аристократи. Сенатът от 300 човека се избирал от богатото търговско съсловие.
Религиозният живот бил подчинен на култа към двойка божества, на които били пренасяни жертвоприношения. Смята се, че на финикийците от Картаген не били чужди детските жертвоприношения.
Картагенците не сформирали своя армия, а набирали наемници, които били командвани от картагенски военачалници. Този факт дал възможност да се съсредоточат усилията в стопанското развитие и замогване на града.
Картаген разпрострял влиянието си над други пунически градове на островите Сицилия, Сардиния и Корсика, в Испания и се утвърдил като посредник между африканските номади и градовете около Средиземно море. Картагенците били около 5 века главен доставчик на слонова кост, роби от Африка, скъпоценности и храни.
Съперничеството между Картаген и Римската република. Пунически войни
Между Картаген и Римската Империя, която се наложила като лидер в стария свят, започнало съперничество кой да доминира в западната част на Средиземно море. Това довело до поредица войни, известни като Пунически войни.
Първата пуническа война била с продължителност 23 години, до 241 година преди Христа и римляните завладели Сицилия.
Втората пуническа война била доминирана от картагенския военачалник Ханибал, който извършил нещо немислимо за времето. Преминал Алпите и навлязъл в Италия, като за три години унищожил по-голямата част от Римската армия.
По-късно бил принуден да се върне в Картаген, защото градът бил изоставен от съюзниците и Рим преминал в настъпление.
През 202 година преди новата ера Ханибал бил разбит от римските легиони на Публий Корнелий Сципион, а на следващата година Картаген, който бил обсаден от римляните, капитулирал. Така завършила Третата пуническа война. Областта станала римска провинция, а богатият град Картаген бил напълно разрушен. С това се слага край на неговите най-славни години.
По-късна история
След това Ютика става столица на африканските провинции на Рим и Картаген лежи в разруха до 122 г. преди новата ера, когато римският пълководец Гай Семпроний Гракх (154-121 пр. н.е.) основава там малка колония. Политическите проблеми на Гай и споменът за пуническите войни, които все още са твърде свежи, обаче причиняват неуспех на колонията.
Юлий Цезар предлага и планира възстановяването на Картаген и пет години след смъртта му Картаген отново се издига. Сега властта се прехвърля от Ютика обратно в Картаген - който се превръща в житница на Рим поради същия селскостопански успех, който го е обогатявал и преди - и той остава важна римска колония, докато не падне под владение вандалите при техния крал Гайзерик (р. 428-478 сл. н.е.) през 439 г. сл. н. е.
Картаген се е издигнал на видно място, когато християнството се разпространява и Августин от Хипо (Св. Августин, 354-430 г. сл. н. е.) допринася за неговия престиж, като живее и преподава там.
Всъщност градът е смятан за толкова прочут, че там се провежда съборът в Картаген от 397 г. с поредицата от синоди.
Нахлуването на вандали в Северна Африка не е спряло развитието на християнството там, но напрежението нараства между арианските християни (предимно вандалите) и тринитарните християни.
Вандалите под ръководството на Гайзерик се възползваха напълно от местоположението на новия си град и ограбват преминаващите кораби на воля, като същевременно нахлуват в крайбрежните градове.
Римските опити да бъдат изместени са неуспешни и така през 442 г. сл. Хр. между Гайзерик и Валентиниан III (425-455 г. н. е.) е подписан договор за признаване на Вандалското кралство в Северна Африка за легитимно политическо установяване на мирни отношения.
Когато Валентиниан III е убит през 455 г. сл. н. е., обаче, Гайзерик пренебрегва договора, вярвайки, че това е споразумение само между него и императора, и отплава за Рим. Той разграбва града, но в съответствие с молбата на папа Лъв I (служил 440-461 г. н. е.), не го е повредил, нито е навредил на населението. Вандалите ще продължат да държат Картаген и ще се възползват от местоположението му до смъртта на Гайзерик.
По-късният вандалски крал Гелимер (530-534 г. н. е.), арианец, възстановява преследването на тринитарните християни, което вбесява източноримския император Юстиниан I (р. 527-565 г. н. е.), тринитарист, който изпраща своя велик пълководец Велизарий (505-565 г.) до Северна Африка. Велизарий спечелва краткотрайната вандалска война (533-534 г.), връща Гелимер във вериги в Константинопол и възстановява Картаген във Византийската империя (330-1453 г.), при която той продължи да процъфтява.
При византийците Картаген процъфтява чрез търговия и като основен източник на зърно за Източната Римска империя (Западната Римска империя пада около 476 г. сл. н. е.). Около 585 г. от н. е. Картаген става седалище на Африканския екзархат при византийския император Маврикий (582–602 г. н. е.), отделен административен район, създаден за по-ефективно управление на западните области на империята.
През 698 г. сл. Хр. мюсюлманите разбиват византийските сили в битката при Картаген, разрушават града напълно и изтласкват византийците от Африка. След това те укрепват и развиват съседния град Тунис и го установяват като новия център за търговия и губернаторство в региона. При арабските мюсюлмани Тунис се справя по-добре от Картаген, но градът продължава да процъфтява до Осмия кръстоносен поход от 1270 г., когато е превзет от европейските кръстоносци. След като са победени, Мохамед I ал-Мустансир разрушава защитата на града и много от сградите са разрушени, за да се предотврати по-нататъшна подобна окупация.
Заключение
Мястото на древния град продължава да бъде обитавано и е включено в района, превзет от Османската империя (1299-1922 г.), която не е имала интерес да разкопава руините. Камъните на падналите къщи, храмове и стени са отнесени за лични или административни сградни проекти или оставени там, където са намерени. Съвременните археологически разкопки започват през 30-те години на Хр. с усилията на датското консулство и продължават при французите между ок. 1860-1900 г.
По-нататъшна работа на мястото е била предприета през първата част на 20-ти век, но както и в Сабрата и други обекти, археолозите са се интересували повече от римската история на Картаген.
