Народните обичаи в календара са много, но безспорно Великден е сред най-важните или дори най-важен от всички. Много от обредите, свързани с празника, са повлияни от религиозните християнски вярвания и древните легенди.
Сред тях обаче има твърде много по-стари вярвания още с езически и митологичен произход. Преходът от зимата към пролетното събуждане на природата е в основата на всички обичаи и обредни действия, извършвани преди празника.
Това е време, в което хората се обръщат към всички природни сили. Ритуалите са предназначени да спечелят закрила от добронамерените и защита срещу злосторниците в природния свят.
Народни поверия, обичаи и легенди за Великден
- Един от малко известните Великденски обичаи е забраната да се изпълнява музика от какъвто и да е инструмент. Много легенди за Великден разказват за кавалджии, които не спазвали тази забрана и свиренето им събудило самодивите. Те наказвали всеки, който наруши спокойствието им.
- Най-много поверия има около червените великденски яйца. Боядисаното в цвят като кръвта на Божия син яйце има магическа сила. Особено силни са боядисаните в червено яйца на Велики четвъртък преди изгрева на слънцето.
- Поверията около Велики четвъртък не спират с боядисването на яйцата. В ден четвъртък не трябва да се бърка в полога на кокошките, но четвъртъка преди Христовото Възкресение прави изключение.
Яйцата, снесени на Велики четвъртък, се боядисват първи. Най-голяма сила има яйцето, снесено най-напред. Според тази Великденска легенда, първите боядисани яйца трябва да се сложат в сито и да се изнесат на навън, за да ги види Слънцето и да се зарадва.
Радостта му ще премине в усмивка и денят ще бъде слънчев. Тези яйца имат силата да пазят дома и хората, а също и да лекуват. С тях се извършват редица ритуали.
Легенди за Великден от езически времена
Великденските обичаи са отглас от по-стари вярвания от езически времена. Съществува древна легенда, която разказва, че в старо време Бог ходел между хората, помагал им и ги лекувал.
По това време едно царство било владение на зъл магьосник. Той не обичал хората и затова заключил водата и Слънцето в дълбока пещера, за да не могат да се ползват от тяхното благодатно въздействие.
Тогава земята изсъхнала, нищо не се раждало, а птичките побягнали далече.
В това царство живеел млад мъж с двете си деца - момче и момиче. Един ден той отишъл в гората, за да изрови корени за храна. Там издялал от дърво едно яйце, боядисал го с червена глина и като се прибрал, го оставил при децата, за да го намерят на сутринта.
През нощта сънувал как един старец го предупредил, че на другия ден злият магьосник ще дойде, за да отвлече децата му. Казал му да не се бои, а да вземе яйцето, което направил, в ръка. Това бил Дядо Великден.
На сутринта магьосникът наистина дошъл със своята каляска и се втурнал в къщата, но бащата взел червеното яйце и го вдигнал високо над главата си.
Силна светлина огряла земята, а от нея злият магьосник ослепял и вече не притежавал силата да властва над хората. Тогава всички хора се събрали, разбили катинарите и пуснали Слънцето и водата навън.
Природата разцъфтяла, птичките се завърнали и всичко възкръснало за нов живот. Оттогава хората празнуват празника на дядо Великден и боядисват червени яйца.
Денят на Възкресение отменя всички забрани от страстната седмица преди празника. Всички обличат новите си дрехи, връзват люлки и се люлеят за здраве.
Животът застава пред новото си пролетно начало, а хорото на Великден повтаря формата на Слънцето. Този култ, дошъл от древността, говори за устойчивостта на народните традиции.
