Как е започнало подреждането на Слънчевата система, каквато я познаваме днес, е въпрос, който интересува учените от векове. Вече част от мистерията е разгадана, след като се разбра коя от планетите е най-древна.
Нови изследваният на метеорити около Юпитер доказаха, че газовият гигант е най-старата от планетите в Слънчевата система. Възрастта ѝ е 4.5 милиарда години, а учените предполагаха, че е много по-млада.
Според предишни изследвания на планетата се предполагаше, че тя е една от най-скоро образувалите се, пише Дейли мейл.
Туй като трудно може да вземем проби от Юпитер, така както от Земята, Луната или Марс, е трудно да определим възрастта на най-голямата планета в Слънчевата система, казва доктор Томас Крюйер от Националната лаборатория Лорънс Ливърмор от Калифорния.
За проучването са били използвани изотопни подписи от железни метеорити, които идвали от Юпитер.
По тях учените са установили, че метеоритите са образувани от два генетични различни резервоара на газ и прах. Те са съществували и едновременно и поотделно около 4 милиарда години след образуването на Слънчевата система.
Тази двойнственост при изотопите се обяснява с възрастта на Юпитер. Смята се, че при оформянето на планетата в пространството около нея се е отделил звезден прах, което обяснява наличието на втори резервоар при изотопите на метеоритите.
Според учените това дава обяснение и защо в Слънчевата система няма планети с по-висока маса от земната.
Ядрото на Юпитер е нараствало бавно – около 20 земни маси за 1 милион години. А до образуването си е стигнал 50 земни маси. След това ядрото е започнало да привлича материал, превръщайки обекта в най-голямата планета, която познаваме днес.
