Легендата за Еньова буля

Легендата за Еньова буля

Подобно на шекспировата трагедия „Ромео и Жулиета“ и легендата за Еньовата буля е свързана с голямата любов между двама млади, сблъсък с родителите и трагичен край.

Преданията разказват, че много отдавна, в китно село двама млади – Еньо и Стана, се срещнали. Между тях пламнала голяма любов. Сутрин ставали с мисълта един за друг, вечер лягали с името на любими на уста. А денем отдалеч се гледали и въздишали.

Легендата за Еньова буля

Бащата на хубавицата Стана бил богат и опак човек. Бил са наумил да я задоми подобаващо. Нехаещ за чувствата на чедото си, един ден той се прибрал вкъщи с новината, че е намерил достоен мъж на Стана. Не го трогнали нито сълзите, нито молбите на дъщеря му.

Дошъл денят на сватбата. Дошли тежки сватбари от съседното село да вземат Стана. Кахърна младоженката ги последвала по пътя към съседното село, където била и къщата на младоженеца. Но когато наближили река Тунджа, нещо в Стана се пречупило. Хвърлила настрана булото бъдещата младоженка и се хвърлила в бурните води на придошлата река. Реката я погълнала и никога не върнала тялото на нещастната Стана.

Легендата за Еньова буля

Когато се разчуло за нещастието и Еньо разбрал за гибелта на обичната си Стана се поболял. Здравият като канара мъж за една нощ легнал на легло. Цели девет години се залежал Еньо на одъра, повален от любовна мъка. Постелките под него изгнили, къщата му се разпаднала, нивите му пустеели, стоката измряла ненахранена. Дори кладенецът на двора му пресъхнал.

Близките му били съкрушени. Бил жив и не бил жив. Откакто загинала Стана и Еньо сякаш бил загинал. Сломена от мъката на брат си, сестрата на Еньо се чудела как да отнеме поне част от болката му.

Започнала се десета година от трагичната раздяла на влюбените. Сестрата на Еньо взела още недотъканото платно от стана, вързала на кръст точилката. Преметнала платното над точилката, а по средата с детски повой вързала. Нагиздила го с женски дрехи и го му сложила булчинско було.

Легендата за Еньова буля

Отнесла куклата при обичния си брат Еньо и му рекла: „Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане! “

Отворил очи Еньо, видял обичната си Станка, олекнало му на душата и... издъхнал щастлив.

Отворило се небето и проливен дъжд се изсипал. Напоил треви, поляни и гори. Нивите отново се раззеленили, а добитъка излязъл на паша. Природата се събудила за нов живот, преродена.

От там идва и обичая на Еньовден момите да правят Еньова буля. Песни за любов и берекет се пеят, за да си спомним за голямата любов между двамата млади. Надпяват се пръстените на момите, които са за женене, за да види какъв момък ще им се падни за мъж. Цял ден не спират песните и свирните.

4.1
Общо 12 гласували
5 5
4 3
3 4
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
роси
роси
24.06.2013 16:26
Не знаех тази легенда разкошна е, ще я запомня и разказвам на внуците си
1
0

Водещи от категорията