Всяко дете ще каже, че дядо Коледа е весел и щедър старец, който носи подаръци на всички добри и послушни малки и пораснали деца. Всички го обожават и с нетърпение го очакват всяка година.
Това не винаги е било така. Особено във фолклора на Финландия.
Дядо Коледа в старите финландски традиции
Днес финландците, като всички хора по света, разказват на децата си за добрия дядо Джолупуки, носещ подаръци на децата, и неговата грижовна съпруга Муори. Преди старецът да стане добър обаче, е бил вдъхващ ужас.
Името му Джолупуки се превежда като Юлска коза. Името е на предхристиянския езически празник Юле, честван в много германски култури. Фестивалът Юле се е провеждал в края на месец декември с пиршества и жертвоприношения. Какво общо имат козите с празника не е много ясно. Предполага се, че са свързани с могъщия сред боговете - бог Тор. Той е повелител на гръмотевиците, бурите, но и на плодородието, защитник на хората.
Тор препускал в небесата на колесница, теглена от 2 козела. Това става причина козите да се асоциират с бурите и плодородието.
На празника Юле мъжете започнали да се обличат в костюми на кози и слагали рога. Във Финландия на тях се гледало като на зли духове, ходещи от къща на къща. Те искали подаръци и остатъци от празника Юле.
Финландският Джолупуки бил химера, вдъхваща ужас, а легендите гласяли, че той търси своите жертви и често отнася непослушни деца.
Дядо Коледа във вярванията в Централна Европа
Централно европейските народи вярвали в Крампус - мистична фигура, съвсем идентична на финландската представа. Той се приемал като полукозел-полудемон. Посещавал непослушните деца, за да ги накаже.
Преди Свети Николай Крампус е бил духът на зимата, прибиращ палавите деца в чували. Всичко това говори, че първоначалната идея идва от природните стихии, вдъхващи суеверен ужас у хората, които са използвани като възпитателна мярка в най-стари времена.
Изчистването на образа на свирепия старец, наказващ децата за непослушание, става някъде през 19-ти век, когато страшния образ е заменен от доброжелателна фигура, която вместо да иска подаръци, ги раздава на децата.
Днес всички деца вярват в добрия старец, който живее в Лапландия, вози се на шейна, теглена от елени, а родното му място е снежна страна на чудесата.
Историите за тъмното му минало обаче все още се разказват в скандинавските страни и до днес, но само около Коледа.
Вижте още поверия за Коледа и гадания за Бъдни вечер.
Коментари