Веднъж мандарин от провинция Лю тръгнал да дири задморската птица. Когато я намерил и хванал, той отишъл с нея в своя дворец.
В чест на птицата слугите приготвили угощение. Сготвени били вол, овца и прасе. Празненството било подкрепено с чудна музика, подбрана от император Шуен.
Птичката обаче сякаш не се впечатлявала от посрещането, което ѝ били устроили. Тя не се наслаждавала на музиката и не опитвала от вкусните блюда, приготвени в нейна чест. Не пожелала да пие и от питиетата. Не минало много и птичката издъхнала.
Мандаринът искал да я нахрани така, както се угощавал той самият. Той не осъзнал, че птицата е животно и радостите ѝ не са същите като на хората.
Той не разбрал, че трябва да се държи с нея като с птица, а не като с величайша особа. Вкусните гозби не успели да зарадват птицата, защото птиците не се хранят по този начин. Искайки да покаже преклонение, човекът неволно убил крехкото създание.
