Конфуций бил притеснен от уроците на Лао Дзъ. Един ден той решил да посети Лао Дзъ, който бил по-млад от него. Конфуций си мислел, че ще получи специално отношение от своя домакин. Но щом по-възрастният философ влязъл, той не бил посрещнат като гост. Всъщност Лао Дзъ даже не се изправил да го поздрави. Това държание на домакина силно подразнило Конфуций и той се възмутил:
- Не се ли придържате към добрия тон?
В този момент Лао Дзъ отвърнал без капка вина:
- Ако желаете да седнете - седнете. Ако пък имате желание да останете прав, тогава си останете така. Кой съм аз, че да се разпореждам с Вашите дела. Животът си е Ваш и не ще Ви се бъркам.
Думите на Лао Дзъ разтърсили Конфуций. Той се опитал да разговаря за висшия човек, но при този опит Лао Дзъ искрено се развеселил и рекъл:
- Не ми е познато нито висшето, нито низшето. Човекът си е човек, както растението е растение. Ние всички сме участници в едно и също съществуване. Няма висши и низши и едно такова разделение е чиста измислица.
Коментари