Ако сте гледали филма Мулен Руж, не може да не сте се впечатлили от образа на Сатен, изигран от Никол Кидман. Смята се, че този образ е заимстван от легендарната танцьорка Луиза Вебер, която била муза на художниците Реноар и Лотрек.
Най-известното кабаре отваря врати в Париж в края на XIX век, а славата му се простира до днес. Наричали Мулен Руж сцената на разврата, защото там се танцувал вулгарния за онова време канкан.
От всички танцьорки обаче най-силно изпъква името на Луиза Вебер. Тя е родена на 13 юли 1866 година в бедно еврейско семейство и от малка е мечтаела да танцува на сцена.
На 16 години започва работа в малки парижки заведения, където се изявявала с кратка програма. С дръзкото си поведение и пластичност бързо привлича погледите на клиентите, а един от верните ѝ фенове бил художникът Пиер-Огюст Реноар.
Той я помолил да му позира и бързо я превръща в една от музите на Монмартр. Въвежда я в бохемските среди на Париж и я запознава с един от собствениците на Мулен Руж – Джозеф Олер.
Луиза успява да го впечатли и той ѝ предлага работа в кабарето. Всяка вечер в продължение на 6 години тя се появява на сцената в култовото кабаре и се превръща в негова емблема.
Музата на Монматрт става най-желаната компания за богатите господа. По цяла вечер те поръчвали вино и обилни трапези, за да прекарат времето си с нея. Не била любимка на всички, понеже някои посетители я смятали за твърде вулгарна, но определено умеела да привлича вниманието към себе си.
Вестниците и слисанията я наричат Ла Гулю или Ненаситната, защото се забавлявала не само по цяла вечер, но и по цял ден.
За разлика от повечето танцьорки, тя не само подскачала на сцената, а и измисляла различни закачки с клиентите, като сваляла шапките и цилиндрите им и жонглирала с тях във въздуха.
Примата на Мулен Руж е на върха на славата си през 1895 година, когато неочаквано е уволнена. Според най-популярната версия дама от висшето общество плаща огромна сума на собствениците за услугата, тъй като съпругът ѝ редовно търсел компанията на Ла Гулю.
Въпреки че остава без работа, Луиза не губи самоувереност и понеже повечето клинети на Мулен Руж идвали в заведението заради нейните представления, повярвала, че те ще я последват и на друга сцена.
Организира собствено шоу, чийто афиш е нарисуван от Анри дьо Тулуз-Лотрек, но идеята ѝ се оказва пълен провал, защото верните ѝ фенове не ѝ били толкова верни. Накрая музата от Монмартр е принудена да танцува на улицата и дори в местен цирк, за да си купува храна.
Тя не успява да преживее това падение и унижение и се пропива. Алкохолизмът напълно съсипва тялото, с което е приковала мъжките погледи върху себе си, и така казва сбогом на танците.
Преди смъртта си е продавала цигари, кибрит и ядки в съседство с Мулен Руж и умира във фургон. През 1990 година е властите в Париж преместват останките ѝ в известното гробище Монмартр, където са погребани Виктор Юго и Оскар Уайлд.
