Учените установиха, че душата не умира, а просто се връща обратно във Вселената. Според обяснението им човешкият мозък е като биологичен компютър, а съзнанието ни работи като квантова машина.
Американският физик от Департамента по анестезиология и психология д-р Стюарт Хамероф и математикът от Оксфордския университет сър Роджър Пенрос твърдят, че душата ни е изградена от миниатюрни каналчета с мозъчни клетки.
Тяхната теорията е, че когато е констатирана клинична смърт, тези каналчета губят квантовото си състояние, но в същото време запазват паметта в мозъка. Учените наричат този процес Оркестрирано обективно намаляване.
Нека да предположим, че сърцето на човек спира да бие, кръвта спира да циркулира. Квантовата информация в тези микроканалчета, които представляват душата ни, обаче не може да бъде унищожена, тя просто се премества и разсейва като прах във Вселената, заявява Хамероф.
Ако пациентът бъде реанимиран и върнат към живот, тази квантова информация се завръща автоматично в мозъчните клетки и затова имаме свидетелства за пациенти, преживели клинична смърт, според които това в никакъв случай не е краят.
От друга страна, ако пациентът не бъде съживен и умре, е напълно възможно тази квантова информация, определяна като наша душа, да продължи да съществува абсолютно самостоятелно извън тялото му.
Според обясненията на учените човешката душа е нещо много повече от просто взаимодействие на неврони в мозъка. Те смятат, че душите на цялото човечество са били винаги наоколо от самото начало на съществуването ни.
Ако тази теория се разгледа съвместно с последните открития за антиматерията, е възможно да ни дефинира още много понятия, за чието съществуване все още не знаем.
