Ърнест Хемингуей е човек на изкуството, чийто живот е много по-обсъждан от творчеството, което е създал. Не защото книгите му не са вълнуващи, напротив, а защото неговата личност е толкова ярка, че не би могла да премине през живота тихомълком.
Роден на 21 юли 1899 година в епохата на т. нар. Изгубеното поколение между двете Световни войни и Голямата депресия. От малък Хемингуей има афинитет към спорта, лова, риболова.
Като дете Хемингуей посещава държавни училища, където публикува най-ранните си истории и стихотворения в училищните вестници. При завършването на средното си образование през 1917 година работи шест месеца в Канзас Сити като репортер за Канзаска звезда.
След това се записва доброволец и става шофьор на линейка в Италия по време на Първата Световна война. През 1918 година Ърнест претърпява сериозно нараняване в крака от експлозия на мина при Фосалта ди Пиаве, от която получава 237 отделни рани по крака си и е награден за храброст два пъти от италианското правителство.
Докато се възстановява от нараняването, Хемингуей започва връзка с американската медицинска сестра Агнес фон Куровски. Агнес е седем години по-възрастна от него. Първоначално имат намерение да се оженят, но само след година Агнес изоставя Ърнест заради друг.
През 1920 година се жени за Елизабет Ричардсън, която споделя любовта му към пътуванията, приключенията и бохемския живот. Двамата заминават за Париж и се установяват в центъра на интелектуален кръг - Езра Паунд, Гъртруд Стайн, Ф. С. Фитцджералд и други представители на Изгубеното поколение американски автори.
Разбира се, любовта на Хемингуей към алкохола и жените довеждат брака му до развод, но писателят не остава сам за дълго, защото само след няколко години се жени отново и пак се развежда. През 1944 г сключва брак с четвъртата си жена, но спадът в кариерата му е очевиден.
Алкохолът е измамният спасителен пояс, към който Хемингуей посяга все по-често. 40-те години на миналия век са най-тежките в живота му. Писателят започва да чува гласове, високото кръвно налягане и чернодробната цироза влошават още повече състоянието му.
Депресиите зачестяват, а по онова време те биват лекувани по най-жестокия начин - с електрошокове. На втори юли 1961 година Ърнест Хемингуей слага край на живота си, следвайки собственото си пророчество, че ще си отиде от този свят така.
Като цяло мнозина биха изваяли образа на Хемингуей като противоречива личност с живот, белязан с много драми, върхове и спадове. Славата и безспорният му талант му носят 4 брака, алкохолизъм, който пък белязва живота и на двамата му сина - единият също е алкохолик, а другият наркозависим, който умира в затвора.
Внучката му Марго Хемингуей се самоубива през 1996 г. Тогава започва да се говори дори за проклятие Хемингуей, от което сякаш всеки наследник на великия писател или трагично намира смъртта си, или не може да се измъкне изцяло от миналото и има сериозни лични проблеми.
Коментари