Всеки народ разказва легенди за незабравките. Всяка от тях се свързва със скъпите спомени и верността. “Myosotis sylvatica”, така е латинското име на незабравките. Легендите за произхода им ги провъзгласяват за символ на изгубената любов. Небесно синият им цвят пък ги свързва с безкрайността, вечния живот и Създателя.
Една от най-старите легенди за цветето незабравка е от Древна Елада. Всеки ден пастирът Ликас и пастирката Егле пасели козите по живописните брегове на река Алфей. Нищо не можело да раздели любимите.
Един ден обаче Ликас трябвало да замине, без да знае дали някога ще се върне. Щом разбрала това, любимата му Егле паднала на земята и започнала да плаче. Сълзите, които падали на земята, се превръщали в малки, небесно сини като очите ѝ цветчета. Пастирът ги набрал и ги отнесъл със себе си, за да му напомнят за неговата любима.
Друга легенда разказва как богиня Флора кръстила цветето. Раздавайки имена на различните растения, тя без да иска подминала малкото синьо цвете. Тогава зад гърба си чула тих гласец: „Не ме забравяй! ”. Флора го нарекла „незабравка” и го надарила със способността да навява спомени на хората.
Съвременна австрийска легенда разказва как преди много години, на брега на буйна река седели годеници. Девойката видяла малко синьо цвете и помолила своя годеник да и го откъсне. Когато той се навел обаче, кракът му се подхлъзнал и той паднал в реката. Нямало кой да чуе отчаяния зов за помощ на нещастната девойка.
Преди да потъне, момъкът успял да се покаже над водата за последно и да извика: „Не ме забравяй! ”. Когато извадили тялото му, в ръката си още стискал същото онова цвете. Момичето погребало своя любим, а върху гроба му посадила същото това синьо цвете. Нарекла го на последните думи на младежа - незабравка.
Една от най-красивите легенди за незабравката идва от Германия. Цветето се появило от безутешните сълзи на девойка при раздялата с любимия ѝ. Чудодейния начин на появата на сините цветчета накарала младите да го нарекат незабравка. Те си обещали, че където видят сините цветчета, винаги ще си откъсват по един стрък.
След много години на същото място се появили старец и старица. Сред дърветата цъфтели незабравки и двамата се навели да си откъснат от тях. Ръцете им се докоснали, погледите им се срещнали и се разпознали – същите млади влюбени, които се зарекли никога да не се забравят.
Вижте още за цветята със специална аура.
Коментари