Sanovnik.bg»Мрежата»Анонимен в Sanovnik.bg
Анонимен
Новак
Моята стенаСтатииСъветиИсторииКоментариФорумни теми1Постове във форума2За менИзпрати съобщениеточки0
Анонимендобави отговор към форумната тема: Дайте ми съвет, опитвам всевъзможни неща, но в крайна сметка оставам самапреди 9 годиниЗдравейте
Благодаря за съветите и откровенността най-вече.
Винаги съм знаела, сякаш някак си подсъзнателно, че притежавам много личности качества, както и умения за да мога да подредя живота си, но някак си все е имало нещо,което да ме откланя от този развой на събията. С годините осъзнах едно много важно нещо - За всяко нещо си има време и докато човек не се почувтсва готов, нещата все няма да стават а именно защото влагаме така да се каже прекалено усилие и преминаваме през етапите на развитие без да осъзнаваме урока, който ни носят те. Знам още и съм много благодарна, че без трудностите нямаше да бъда човека, който съм, което всъщност е много по важно от какаъвто и да било резултат. А за това, че съм някак си благословенна с разум, красота и благ характер, здраве и много други неща, наистина доскоро само съм си мислила и съм се опитвала да се накарам да бъда малко по-благодарна, но ето че пак провидението ми помогна (винаги е с мен и ми показва паътя,когато съм най-зле)да осъзная какво богатство имам. Една приятелна преди дни претърпя операция, за която и не подозираше, на моите години е не мога да повярвам, че така се случи. Слава Богу, жива и здрава е сега .
Доколкото родителите ми, развода и отношението на майка ми към мен - не виня никой, дори изпитвам искренно съжаление към тях и може би и други такива хора, които според мен не са успели да разберат потока на живота а от това по-голяма загуба няма.
По принцип съм много позитивен и борбен човек, но имам и голям проблем а именно- слабохарактерността ми ме поваля на земята и веднъж падла, повярвайте ми е много много трудно да се изправиш без помощ от страни. Но пък и се радвам, ккато вече казах, че 1000 пъти съм го правила и всеки път става все по-лесно и по-лесно . Силно се надявам до 1001 път съвсем да не ми предствалява трудност.
Желая на всички ви весел и усмихнат ден.- Анонимендобави отговор към форумната тема: Дайте ми съвет, опитвам всевъзможни неща, но в крайна сметка оставам самапреди 9 годиниЗдравей,
Първо да благодаря на отзива .
Ето това не ми харесва в писането, някак си нещата се озопачават и сякаш изглеждат не както са.
Всъщност имам 2 висши образования, едно в България и едно в чужбина, но истината е такава, че за работа в тази сфера се наемат не чужденци. До колкото се отнася до любовта, знам че не се търси, тя сама те намира и да ти кажа честно никога не съм я търсила насила, защото цял живот имам много обожатели и то светни момчета, но някак си не ми идва отвътре да ги лъжа и да се преструвам, затова си чакам реда а ако не дойде, здраве да е.
Забелязах, че спомена думата ''оплаквам се'', може би изглежда така, но не имам здраве, красива и интелигентна съм и най-вече се гордея с доброто си сърце и чувтсво за мярка.
Започнах тази тема, не за да се опача а просто да споделя с някого и ако някой се познае и вече е преминах през тази фаза да ми даде съвет. Както казах, всички хора без семейства в чужбина малко или много се чувтсват по този начин, но когато това е за продължителен период от време, започва много да развалч психиката и дори оказва влияние и на здравето.Не търся любовник, имам поне 7-8 човека които имат сериозни намерения към мен в този аспект, но когато сърцето не иска аз му вярвам.Това, което ми липсва е приятел/приятелка, близък на когото мога да разчитам и да си кажа 1 2 думи.Отностно съвета ти да се стегна и да се взема в ръце, това правя от 12год. когато ми се наложи да порастна след смъртта на баба и майка ме прати да работя. Но най-важното е, че нищо лошо не ми се случи по тези кръчми и цяло чудо е че не кривнах по лош път, като се има предвид примера на майка ми. Акъла не ми го побира, каква сила и кой акал ме е запазил да съм човека който съм днес.
Хо самотата тежи и то много. За каквото и да ти се наложи все трябва да се молиш на тоя и на ония а и вътрешно знаеш, че на никой не му се занимава или ако се занимае то ще има някаква цел.
Доколкото за вземането в ръце само да каже, че не прави така, аз това ми е най-голяма грешка и затова съм на този ред сега- не обърнах внимание на среса, на болката а двигах гордо глава и сисках съзите и да уча и да работя, че по моите разсъждения нямах време, имах сметки за плащане или някакъв проблем за решаване. От всичкият този срес, събиран с години и все да се права на силна и можеща(е то няма и кой друг де)сега нервната ми система е разклатена и болката си стои там свита и уй преживяна и забравена, е да ама не.
То на това е, ако някой има нещо да сподели ще се радвам да прочета. - Анонимендобави форумната тема: Дайте ми съвет, опитвам всевъзможни неща, но в крайна сметка оставам самапреди 9 годиниЗдравейте,
Няма с кой да споделя и затова реших да се опитам да получа съвет от някой от тук. На 30 год, съм почти 31 скоро и някак си живота ми е празен. Чувтсвам се съвсем сама, не говоря само за партньор в живота, но и за приятели и семейство. Родителите ми са разведени и баща ми никога не ме е търсил а майка ми също не е стока.Аз разбирам, че тя е най-голяма причина за начина по който мисля и се чувтсвам до ден днешен, но не подържам контакт с нея от около 3год. и се надявам уж да се оправя някой ден.Имала съм интимни приятели, но някак си нешата не се получават и все така си стоя сама. Приятели имам, но както знаете всеки си има свой живот и така. Плача сама, иска ми се да мога намеря някакъв смисъл да стана и изляза навън и последно време насила излизам и ходя до парка с надеждата да се почувствам по-добре но не се получава, мислите ми са в главата и тая самота ме убива. Наскоро се разделих с приятеля си, който така или иначе не ме е обичал и без това, така че вместо да се караме просто беше по-добре да се разделим. Смятам, че причината е до някъде в мен, защото аз бях дълго време съвсем сама и след като той се появи аз го обгрижвах постоянно без да помисля за себе си, сигурно съм изглеждала много отчаяна.Но в крайна сметка, реших да се разделим, зашото се чувтвах зле а не добре от постоянните забележки и сърдения, които трябваше да понасям и да търся начини да го накарам добре, докато аз самата имах нужда от подкрепа и любов.Живея сама в чужбина и нямам близки приятели а толкова много ми липсва една дума, една ласка или една прегръдка когато плача или имам нещо което ми тежи.
Къщата ми в България има много ремонти да се правят по нея и цял живот съм си мечтала да се случи това, но все не мога, все няма пари и све на себе си разчитам за всичко. Ако съм болна, няма кои една аша вода да ми подаде, ако ми се плаче, стоя и плача сама а болката все така си остава там дълбоко в съцето. Изляза някъде навън и гледам как хората са заедно, разговарят... а аз стоя от страни и ми се плаче. Чудя се, аз с какво съм заслужила този живот и какво толкова лошо съм направила. Гледам све да помогна, да съм до хората и да помогна когато и с каквото мога , а когато аз плача съм све сама. От това оттърване няма, самотата е страшно нещо-отваряш вратата и няма никой да те чака.Рожденни дни, коледи ножа години - все плачеш а и хората не смеят да те питат как си,от страх да не им развалиш настроението.
Ако някой се познае в редовете, или има съвет към мен, пишете ми.
Благодаря - Анонименнаправи своята регистрация в sanovnik.bgпреди 9 години
