Анонимен
Новак
Моята стенаСтатииСъветиИсторииКоментариФорумни теми1Постове във форума2За менИзпрати съобщениеточки0
Дайте ми съвет, опитвам всевъзможни неща, но в крайна сметка оставам самаЗдравей,
Първо да благодаря на отзива 
.
Ето това не ми харесва в писането, някак си нещата се озопачават и сякаш изглеждат не както са.
Всъщност имам 2 висши образования, едно в България и едно в чужбина, но истината е такава, че за работа в тази сфера се наемат не чужденци. До колкото се отнася до любовта, знам че не се търси, тя сама те намира и да ти кажа честно никога не съм я търсила насила, защото цял живот имам много обожатели и то светни момчета, но някак си не ми идва отвътре да ги лъжа и да се преструвам, затова си чакам реда а ако не дойде, здраве да е.
Забелязах, че спомена думата ''оплаквам се'', може би изглежда така, но не имам здраве, красива и интелигентна съм и най-вече се гордея с доброто си сърце и чувтсво за мярка.
Започнах тази тема, не за да се опача а просто да споделя с някого и ако някой се познае и вече е преминах през тази фаза да ми даде съвет. Както казах, всички хора без семейства в чужбина малко или много се чувтсват по този начин, но когато това е за продължителен период от време, започва много да развалч психиката и дори оказва влияние и на здравето.Не търся любовник, имам поне 7-8 човека които имат сериозни намерения към мен в този аспект, но когато сърцето не иска аз му вярвам.Това, което ми липсва е приятел/приятелка, близък на когото мога да разчитам и да си кажа 1 2 думи.Отностно съвета ти да се стегна и да се взема в ръце, това правя от 12год. когато ми се наложи да порастна след смъртта на баба и майка ме прати да работя. Но най-важното е, че нищо лошо не ми се случи по тези кръчми и цяло чудо е че не кривнах по лош път, като се има предвид примера на майка ми. Акъла не ми го побира, каква сила и кой акал ме е запазил да съм човека който съм днес.
Хо самотата тежи и то много. За каквото и да ти се наложи все трябва да се молиш на тоя и на ония а и вътрешно знаеш, че на никой не му се занимава или ако се занимае то ще има някаква цел.
Доколкото за вземането в ръце само да каже, че не прави така, аз това ми е най-голяма грешка и затова съм на този ред сега- не обърнах внимание на среса, на болката а двигах гордо глава и сисках съзите и да уча и да работя, че по моите разсъждения нямах време, имах сметки за плащане или някакъв проблем за решаване. От всичкият този срес, събиран с години и все да се права на силна и можеща(е то няма и кой друг де)сега нервната ми система е разклатена и болката си стои там свита и уй преживяна и забравена, е да ама не.
То на това е, ако някой има нещо да сподели ще се радвам да прочета.
.
Ето това не ми харесва в писането, някак си нещата се озопачават и сякаш изглеждат не както са.
Всъщност имам 2 висши образования, едно в България и едно в чужбина, но истината е такава, че за работа в тази сфера се наемат не чужденци. До колкото се отнася до любовта, знам че не се търси, тя сама те намира и да ти кажа честно никога не съм я търсила насила, защото цял живот имам много обожатели и то светни момчета, но някак си не ми идва отвътре да ги лъжа и да се преструвам, затова си чакам реда а ако не дойде, здраве да е.
Забелязах, че спомена думата ''оплаквам се'', може би изглежда така, но не имам здраве, красива и интелигентна съм и най-вече се гордея с доброто си сърце и чувтсво за мярка.
Започнах тази тема, не за да се опача а просто да споделя с някого и ако някой се познае и вече е преминах през тази фаза да ми даде съвет. Както казах, всички хора без семейства в чужбина малко или много се чувтсват по този начин, но когато това е за продължителен период от време, започва много да развалч психиката и дори оказва влияние и на здравето.Не търся любовник, имам поне 7-8 човека които имат сериозни намерения към мен в този аспект, но когато сърцето не иска аз му вярвам.Това, което ми липсва е приятел/приятелка, близък на когото мога да разчитам и да си кажа 1 2 думи.Отностно съвета ти да се стегна и да се взема в ръце, това правя от 12год. когато ми се наложи да порастна след смъртта на баба и майка ме прати да работя. Но най-важното е, че нищо лошо не ми се случи по тези кръчми и цяло чудо е че не кривнах по лош път, като се има предвид примера на майка ми. Акъла не ми го побира, каква сила и кой акал ме е запазил да съм човека който съм днес.
Хо самотата тежи и то много. За каквото и да ти се наложи все трябва да се молиш на тоя и на ония а и вътрешно знаеш, че на никой не му се занимава или ако се занимае то ще има някаква цел.
Доколкото за вземането в ръце само да каже, че не прави така, аз това ми е най-голяма грешка и затова съм на този ред сега- не обърнах внимание на среса, на болката а двигах гордо глава и сисках съзите и да уча и да работя, че по моите разсъждения нямах време, имах сметки за плащане или някакъв проблем за решаване. От всичкият този срес, събиран с години и все да се права на силна и можеща(е то няма и кой друг де)сега нервната ми система е разклатена и болката си стои там свита и уй преживяна и забравена, е да ама не.
То на това е, ако някой има нещо да сподели ще се радвам да прочета.Дайте ми съвет, опитвам всевъзможни неща, но в крайна сметка оставам самаЗдравейте
Благодаря за съветите и откровенността най-вече.
Винаги съм знаела, сякаш някак си подсъзнателно, че притежавам много личности качества, както и умения за да мога да подредя живота си, но някак си все е имало нещо,което да ме откланя от този развой на събията. С годините осъзнах едно много важно нещо - За всяко нещо си има време и докато човек не се почувтсва готов, нещата все няма да стават а именно защото влагаме така да се каже прекалено усилие и преминаваме през етапите на развитие без да осъзнаваме урока, който ни носят те. Знам още и съм много благодарна, че без трудностите нямаше да бъда човека, който съм, което всъщност е много по важно от какаъвто и да било резултат. А за това, че съм някак си благословенна с разум, красота и благ характер, здраве и много други неща, наистина доскоро само съм си мислила и съм се опитвала да се накарам да бъда малко по-благодарна, но ето че пак провидението ми помогна (винаги е с мен и ми показва паътя,когато съм най-зле)да осъзная какво богатство имам. Една приятелна преди дни претърпя операция, за която и не подозираше, на моите години е не мога да повярвам, че така се случи. Слава Богу, жива и здрава е сега .
Доколкото родителите ми, развода и отношението на майка ми към мен - не виня никой, дори изпитвам искренно съжаление към тях и може би и други такива хора, които според мен не са успели да разберат потока на живота а от това по-голяма загуба няма.
По принцип съм много позитивен и борбен човек, но имам и голям проблем а именно- слабохарактерността ми ме поваля на земята и веднъж падла, повярвайте ми е много много трудно да се изправиш без помощ от страни. Но пък и се радвам, ккато вече казах, че 1000 пъти съм го правила и всеки път става все по-лесно и по-лесно . Силно се надявам до 1001 път съвсем да не ми предствалява трудност.
Желая на всички ви весел и усмихнат ден.
Благодаря за съветите и откровенността най-вече.
Винаги съм знаела, сякаш някак си подсъзнателно, че притежавам много личности качества, както и умения за да мога да подредя живота си, но някак си все е имало нещо,което да ме откланя от този развой на събията. С годините осъзнах едно много важно нещо - За всяко нещо си има време и докато човек не се почувтсва готов, нещата все няма да стават а именно защото влагаме така да се каже прекалено усилие и преминаваме през етапите на развитие без да осъзнаваме урока, който ни носят те. Знам още и съм много благодарна, че без трудностите нямаше да бъда човека, който съм, което всъщност е много по важно от какаъвто и да било резултат. А за това, че съм някак си благословенна с разум, красота и благ характер, здраве и много други неща, наистина доскоро само съм си мислила и съм се опитвала да се накарам да бъда малко по-благодарна, но ето че пак провидението ми помогна (винаги е с мен и ми показва паътя,когато съм най-зле)да осъзная какво богатство имам. Една приятелна преди дни претърпя операция, за която и не подозираше, на моите години е не мога да повярвам, че така се случи. Слава Богу, жива и здрава е сега .
Доколкото родителите ми, развода и отношението на майка ми към мен - не виня никой, дори изпитвам искренно съжаление към тях и може би и други такива хора, които според мен не са успели да разберат потока на живота а от това по-голяма загуба няма.
По принцип съм много позитивен и борбен човек, но имам и голям проблем а именно- слабохарактерността ми ме поваля на земята и веднъж падла, повярвайте ми е много много трудно да се изправиш без помощ от страни. Но пък и се радвам, ккато вече казах, че 1000 пъти съм го правила и всеки път става все по-лесно и по-лесно . Силно се надявам до 1001 път съвсем да не ми предствалява трудност.
Желая на всички ви весел и усмихнат ден.