Anonimen
Новак
Моята стенаСтатииСъветиИсторииКоментариФорумни теми1Постове във форума2За менИзпрати съобщениеточки0
Анонимендобави форумната тема: Дайте ми съвет, опитвам всевъзможни неща, но в крайна сметка оставам самапреди 8 годиниЗдравейте,
Няма с кой да споделя и затова реших да се опитам да получа съвет от някой от тук. На 30 год, съм почти 31 скоро и някак си живота ми е празен. Чувтсвам се съвсем сама, не говоря само за партньор в живота, но и за приятели и семейство. Родителите ми са разведени и баща ми никога не ме е търсил а майка ми също не е стока.Аз разбирам, че тя е най-голяма причина за начина по който мисля и се чувтсвам до ден днешен, но не подържам контакт с нея от около 3год. и се надявам уж да се оправя някой ден.Имала съм интимни приятели, но някак си нешата не се получават и все така си стоя сама. Приятели имам, но както знаете всеки си има свой живот и така. Плача сама, иска ми се да мога намеря някакъв смисъл да стана и изляза навън и последно време насила излизам и ходя до парка с надеждата да се почувствам по-добре но не се получава, мислите ми са в главата и тая самота ме убива. Наскоро се разделих с приятеля си, който така или иначе не ме е обичал и без това, така че вместо да се караме просто беше по-добре да се разделим. Смятам, че причината е до някъде в мен, защото аз бях дълго време съвсем сама и след като той се появи аз го обгрижвах постоянно без да помисля за себе си, сигурно съм изглеждала много отчаяна.Но в крайна сметка, реших да се разделим, зашото се чувтвах зле а не добре от постоянните забележки и сърдения, които трябваше да понасям и да търся начини да го накарам добре, докато аз самата имах нужда от подкрепа и любов.Живея сама в чужбина и нямам близки приятели а толкова много ми липсва една дума, една ласка или една прегръдка когато плача или имам нещо което ми тежи.
Къщата ми в България има много ремонти да се правят по нея и цял живот съм си мечтала да се случи това, но все не мога, все няма пари и све на себе си разчитам за всичко. Ако съм болна, няма кои една аша вода да ми подаде, ако ми се плаче, стоя и плача сама а болката все така си остава там дълбоко в съцето. Изляза някъде навън и гледам как хората са заедно, разговарят... а аз стоя от страни и ми се плаче. Чудя се, аз с какво съм заслужила този живот и какво толкова лошо съм направила. Гледам све да помогна, да съм до хората и да помогна когато и с каквото мога , а когато аз плача съм све сама. От това оттърване няма, самотата е страшно нещо-отваряш вратата и няма никой да те чака.Рожденни дни, коледи ножа години - все плачеш а и хората не смеят да те питат как си,от страх да не им развалиш настроението.
Ако някой се познае в редовете, или има съвет към мен, пишете ми.
Благодаря