Моите форумни теми

Здравейте Това е втората ми история (първата е "Плажът на смъртта") не съм писала отдавна, но това е защото нямах време. Сега сме в зимна ваканция, нямам какво да правя и взе, че ми дойде музата да пиша и ми дойде една идея. Ако не знаете танцувам в ТС (Варна) и през междусрочната ваканция (31 Януари-5 Февруари) ще имаме танцов лагер (ТС уинтър денс камп 2015) със специалните гости Михаела Филева, Павел и Венци Венц':3. Ако сте любопитни какво е това събитие влезте във Фейса и го намерете и прочетете. По същество... по случай това реших да си измисля история Героите ще бъдат: Аз(Бетина), Павел и Венци Венц', Ясен(в миналата история ми беше гадже, но откакто написах историята мина време и вече не го хар, тоест ще ми бъде само фр в тази история ), Томас(хореограф в ТС на 17-18г. от Русе), Иво(от Пламен и Иво от Х фактор), Наско (от миналия Х фактор), Ивайло и Християн (едни танцьори от ТС във Варна), Мариела(Ел-хореогравката ми), Габи (също хореогравка във ТС от Варна),Ели,Кари,Мария-Магдалена(Маги), Стелла, Николета(Ники). Второстепенните герои ще бъдат:Мартин(НДП-то ми момче), Мария(Мими- една от НДП-тата ми), Милен, Павлета, Божидар(Боби от класа ми и от предната история), Георги(от класа ми и от предната история). Започвам историята: Беше петък (30 Януари) и както всеки ден с Никито, Марто, Ясен, Наско, Ивайло, Хрис, Магито, Стелла, Мимито, Милен, Павлета, Бобито и Георги се бяхме събрали в голямото междучасие на пейките в задния двор на даскалото. -Утре заминавате за лагера да можехме да дойдем с вас!-каза Бобито, като се обърна към мен, Никито, Ясен, Наско, Ивайло, Хрис, Магито и Стелла които видимо се вълнувахме. -Запишете се в ТС и ще дойдете на следващия лагер.-казах аз и се усмихнах така, че можеха да ми се преброят зъбите в устата. -Нз за тях, обаче ако аз се запиша ще си счупя краката! - каза Георги и всички се засмяхме. -Айде да се съберем довечера...като изпращане :Д- каза Боби. -Кк айде в нас! Мама и тати са на почивка в Испания при техни фр.-казах аз. -Хрб... в колко часа?-каза Никито радостна. -23:00?-попитах аз. -Стаа-каза Наско. -Ок.Чакам ви! Носете по нещо.-казах аз. В останалите 10 минути от междучасието обсъждахме кой, какво ще носи. Когато звънецът би, ние се разделихме и всеки отиде там където има час. Часовете минаха по-бавно от обикновено. С Марто и Никито си тръгнахме заедно, но постояхме 30 мин.(до 20:30)навънка, като си приказвахме за партито и се разбрахме да дойдат в 22:30 да ми помогнат с къщата. След това всеки се прибра в къщата си (къщите им са от двете страни на мойта не само в историята, но и в реала). Когато се прибрах веднага си хвърлих мешката на леглото, съблякох се и влязох да се къпя. В 21:10 излязох от банята загърната в жълта кърпа и с жълта кърпа си бях завила косата. Прибягах боса с мокри крака по коридора и си влязох в стаята. Сложих си черни прашки, черен сутиен, облякох си роклята "Бадас Алис" от Мирела Манчева от май-новата (зимната) колекция на Мисфит, обух си черните "Конвърс", сложих си златния ланец(като верига), златната гривна(като верига), малки златни обечки-панделки, лакирах си ноктите в златист цвят,сресах си косата и я преметнах на една страна(косата ми е права, все едно съм я изправила с преса), сложих си спирала, ярно (кърваво) червено червило и очна линия със заострени краища, за да подчертае очите ми с форма "котешки". Тъкмо свърших с гримирането и се позвъня на звънеца, погледнах часовника (22:31) и отворих на Марто и Никито.Никито беше облечена с рокля "Уич" и шапка "Уич Бич" от Мисфит, черни Ванс и с грим подобен на моя.Марто беше с черни Ванс, светлосини дънки, черна тениска и черна зимна шапка. Заедно изчистихме целия етаж и наредихме 20-30 кенчета Монстър на масата. Когато всички дойдоха започна купона. Пускахме си яка музика, танцувахме, пихме всякакви алкохоли и пушихме наргиле. Към 3:00 всички се разотидоха освен Никито и Марто. Понеже те са ми БФФ и мога да разчитам на тях, те останаха и ми помогнаха с почистването след купона. Към 4:00 етажа светеше от чистота, прегърнах ги за чао и те си тръгнаха. Когато вече бях сама си включих лаптопа и фейсбука ми беше задръстен от съобщения, известия и покани за приятелство (така си е и в реала :Д). Когато отговорих и проверих всичко, вече беше станало 4:30. Легнах си и навих алармата си за 7:00 часа. Това е първа част надявам се да ви е интересна моля дайте мненията си ^_^

Ние продължихме купона.Всеки си наля каквото иска.Аз,Ясен,Николета, и Божидар много трудно се напивахме, затова направо почнахме с най-тежкия алкохол.Наливахме си шотчета Текила, слагахме сол на ръцете си и си приготвяхме резенчета лимон.Първо гълтахме на екс шотче, после изблизвахме солта и накрая изсмуквахме лимоновия сок.Бобито пиеше Водка, Аля пиеше Бакарди, Георги пиеше Уиски, а Павлета пиеше...сок?!Пукахме си песни и танцувахме.Бутилките бяха пресушени, но нямаше пияни!Само леко ни беше лошо. -Хора хайде да си лягаме.-предложих аз. -Съгласни!-съгласиха се всички. В спалнята с двете двойни легла се настаниха Павлета,Боби,Аля и Георги като на едното легло бяха момчетата, а на другото момичетата.В спалнята с четворното легло се разбрахме да легнем така:В най-дясната страна на леглото Ясен, до него аз, от другата ми страна Божо и в най-лявата страна Николета.Всички си легнаха, а аз отидох да се приготвя.Първо пих чаша студена вода, за да ми мине малко от алкохола.После отидох до банята където си изтрих грима.Легнах си на мястото между момчетата.Всички бяха заспали без Ясен, всички бяхме изморени от днешния ден, а часът беше 3:54. -Защо не си заспал?-прошепнах аз. -Чакам теб! -прошепна той и ме целуна по устата. Ние започнахме да си шепнем. -Днес беше тежък и изморителен ден.-казах тихо аз. -Да!-въздъхна той-Изплаши ли се много? -Ами малко...-казах плахо аз-А ти? -И аз малко...-каза той и се прозя. -Хайде да заспиваме, че се чувствам труп.-казах аз и се прозях. -Ами хайде.-каза той и се усмихна леко. Аз се обърнах с гръб към него, а той се прилепи плътно до мен и ме прегърна през коремчето, а аз прегърнах ръката му след няколко секунди усетих как се унасям и заспах.По едно време чухме шум и веднага станахме.Аз погледнах телефона си, часът беше 5:24.Обаче само аз и Ясен бяхме чули шумът.Беше ни адски топло, все пак не бяхме спрели да се гушкаме под завивките вече два часа и нещо.Отново се чу шум от падане на стол, а стол имаше единствено на вратата на мазето!Изтръпнах!Веднага хукнах по посока на шума, а Ясен не можа да каже нищо само тръгна след мен и ме настигна чак като се спрях на долния край на стълбите и даже се блъсна леко в мен защото не можа да спре на време защото му се наложи да бяга на спринт след мен, за да ме настигне, а на спринт доста трудно се спира.Той тръгна да казва нещо, а аз го прекъснах като му изшътках и направих знак да ме следва.Ние тръгнахме бавно, но когато бях на метър от ключа на лампата се стрелнах към него и светнах.При вида на светлината аз и Ясен присвихме очи, защото бяхме сънени.След няма три секунди се съвзехме и след като вече виждахме отново се втурнахме към стълбите и когато стигнахме видяхме нещо странно...!Чайка?! Да там имаше чайка със счупено крило.Тя се мъчеше да полети, но се блъскаше и беше съборила стола подпиращ вратата на мазето.Ние въздъхнахме облекчено, че не е лудия. -Имаш ли бинт?-попитах аз. -Не, но Павлета носи.-каза той. -Добре.-казах аз-Ще ги донесеш ли? -Разбира се.-каза той-Изчакай един момент. -Добре.-отвърна аз. Той изтича нагоре по стълбите, а аз през това време хванах чайката.Той се върна и заедно отидохме в стаята с масичката и дивана.Седнахме на дивана и сложих чайката на масата.Наместих крилото й както трябва да е. -Подай ми бинта.-казах на Ясен. -Заповядай.-каза ми той и ми го подаде. -Мерси.-отвърнах му аз. Започнах да привързвам крилото, а Ясен ме прегръщаше. -Готово!-казах аз след като приключих. -Супер!-каза той. Аз взех чайката и тръгнахме нагоре като през целия път си мислех как ли се е озовала чайка във вилата.Когато стигнахме средата на стълбите изведнъж ми присветна! Когато сме излезли от вилата през дупката, чайката се е вмъкнала и лудия е решил да я изяде и я хванал за крилото, но тя някак се е измъкнала, счупила си крилото и е избягала на някъде и след като затворникът е разбрал, че раната му е избягала е изпищял-затова чухме викането му.След като са минали часове чайката е излязла от скривалището си и е отишла към вратата, но нали аз я затворих и сложих стола тя не е могла да се измъкне. Когато стигнахме горе аз сложих вода на чайката и след като тя се напи отидохме и си легнахме, а чайката сложихме на килима до леглото. Погледнах телефона си, часът беше 5:56.Аз и Ясен отново се сгушихме. -Лека нощ.-каза той. -Лека и на теб.-казах аз и се прозях. Веднага заспахме.Сутринта се събудих в 10:47, но никой друг не се беше събудил...освен чайката.Аз махнах внимателно ръката на Ясен от себе си и внимателно се изхлузих под завивките.Взех чайката и телефона си и отидох в хола.Сипах си чаша студена вода и на чайката сипах вода и си направих плодова салата.След като се нахраних отидох до огледалото в банята където си сресах косата, измих си зъбите и се гримирах.Върнах се в хола и седнах на един стол до масата на която беше чайката.Влязох във фейсбук от телефона си.След около 10 минути в стаята влезе Ясен. -Здравей.-каза той и се усмихна-Защо не ме събуди когато ти стана? -Ами ти спеше толкова сладко, че ми стана жал да те събудя.-казах аз и се усмихнах. -Ахам, добре.-отвърна той и се усмихна супер сладко. Той също си направи плодова салата и си изми зъбите.Той седна на стола до мен. -Няма ли да ме прегърнеш?-попита той и се усмихна със зъби. Аз станах и го прегърнах, а той ме дръпна така, че седнах в него.Започнахме да се целуваме и след около три минути чухме шъткане и тихо смеене, но ние не обърнахме внимание.Целувахме се още около две минути. -Ооооо, влюбените гълъбчета.-започна да ни дразни Георги. -Кажи?-казах му аз. Всички закусиха и си измиха зъбите. -Към колко ще тръгнем?-попита Николета-Бетс? -Ами какво ще кажете към 12 часа?-казах аз-Тогава ще е светло и ще виждаме много по-добре. -Съгласни!-казаха всички в един глас. Ние си пуснахме филма "13 Призрака", защото беше рано да тръгваме, а нямаше какво да правим.Павлета не спираше да пищи на страшните сцени, а те не бяха толкова страшни! Всички други гледахме със страхопочитание.След като филма свърши ние започнахме да си събираме багажа.Прибрах лаптопа и диска в чантата за лаптопа. Бутилките от алкохола бяха прачи затова не ги взех.Другите също си прибраха багажа. Часът беше 12:04. -Добре сега трябва да тръгваме.-казах аз, след като си поех дълбоко въздух. Отидохме до врата и издърпахме дъските.Аз отново си поех въздух и завъртях бавно дръжката.Отворих вратата бавно със заглушително скърцане.Излязохме бавно и аз заключих. Огледах се, но нямаше никой, въпреки това ние знаехме, че той е там и ни наблюдава! -Бягайте преди Грознодзила да се е показал!-казах аз. Всички побегнахме нагоре към пътя.Когато стигнахме до пътя след кратко бягане седнахме на една пейка и Божо се обади на мъжа който ни даде ключа от вилата.След около десет минути мъжа дойде при нас. -Е как мина?-попита мъжа със леко разтревожен вид. Аз скочих от пейката и стиснах яката на ризата му. -КАК МИНА?ПИТАШ НИ КАК МИНА?!-разкрещях му се в лицето-ТИ НЕ СИ НОРМАЛЕН!!!ЗАЩО НЕ НИ ПРЕДУПРЕДИ ЗА ШИБАНИЯ ЗАТВОРНИК???ТЪПО КОПЕЛЕ!!! Ясен ме вдигна като ми придържаше корема и краката.Едвам успя да ме откъсне от опита ми да убия мъжа. -УОУ по-спокойно моля те не убивай човека.-каза ми той и ме целуна по косата след като ме прегърна отзад през корема и постави брадичката си върху рамото ми.Малко се поуспокоих.Погледнах другите, всички ме гледаха ужасени, а Павлета даже се беше разплакала.А мъжа ме гледаше все едно бях призрак.Аз нищо не казах само хванах Ясен за ръката и го издърпах до пейката където седяха другите.Ние седнахме, а аз кръстосах крака и ръце и гледах към пода нервно люлеейки крак.Божидар(Божо)стана и отиде до мъжа. -Съжалявам за приятелката ни сигурен съм, че и тя съжалява.-каза Божо и погледна към мен-Нали?! -Не съжалявам за нищо!!!-казах аз и погледнах мъжа с презрение. Божо даде ключа и прошепна нещо на мъжа, а той ме погледна уплашен и побягна с всички.Явно му беше казал нещо като "Бягай преди пак да те е погнала, че ще стане лошо!". Николета извика две таксита.Те дойдоха след около пет минути.В едното се качихме:Николета до шофьора,Ясен отзад отляво,аз по средата и Божо отдясно.В другото се качиха:Павлета отпред до шофьора,Аля отдясно,Боби по средата и Георги отляво.Такситата тръгнаха, а ние помахахме на приятелите си в другото такси. -Какво ти стана?-попита ме Божо. -Какво да стане?-казах аз гледайки през предното стъкло. -Какво да стане ли?Ти за малко да убиеш човека!-каза ми Николета. -Той си го заслужаваше!!!-троснато отвърнах аз. -Оставете я!Наистина си го заслужаваше щом не ни предупреди!-каза Ясен прегръщайки ме и придърпвайки ме към себе си. Аз отпуснах глава на рамото му и затворих очи.Поех си дълбоко дъх, а Ясен ме целуна по главата не спирайки да ме прегръща.През целия останал път никой не обели и дума.Когато стигнахме до къщите си поделихме таксата за таксито и си казахме "Чао". Всеки се прибра по къщата си.Моите родители щяха да се върнат от работа чак довечера.Сега часът беше 13:36. Аз си събух кецовете до вратата и легнах за малко на дивана.След няма две минути станах и започнах да си разопаковам нещата.Диска го оставих при другите ми дискове и лаптопа пуснах да се зарежда батерията.Отидох до тавана и взех кашонче и стари парцали(дрехи които са ми малки).В кашончето сложих парцалите, самото кашонче сложих до дивана.Извадих чайката от мешката и я пъхнах в кашончето(новият и дом). Сипах вода в чашка за кафе и я дадох на чайката, а тя почна жадно да пие.Започнах а търся нещо за нея в хладилника.Намерих някаква риба в хладилника.Сложих рибата в една чинийка и я дадох на чайката, а тя лакомо започна да яде все едно никога не е яла!Но все пак не е яла от 1-2 дни не можем да я виним!Веднага след като изядох една плодова салата си пуснах мешката за пране, защото миришеше на...чайка. След като се преоблякох и хвърлих дрехите си за пране при мешката седнах на лаптопа.Видях си фейсбука:24 нови покани за приятелства,12 съобщения и 36 известия. След малко Ясен ми писа.Поприказвахме си и аз го поканих в къщи. След 2-3 минути на вратата се позвъня, аз светкавично слязох до долу и му отворих.Когато отворих вратата го хванах за ръце и се целунахме.Качихме се горе и седнахме на дивана. -Ето какво е станало с чайката.-усмихнат каза той, а чайката през това време спеше. -Да.-казах усмихната аз. Аз пуснах телевизора на Сити. -Добре ли си?-попита ме притеснен Ясен-Беше много ядосана на човека. -Да не говорим за това.-казах аз-Моля те! -Добре, няма!-каза ми той и ме притисна към себе си.Дълго време се целувахме и прегръщахме. Накрая ни прекъсна звукът от съобщение което получих във фейсбук.Божо ми беше писал.Реших да поканя групата във вкъщи да си поговорим за случилото се в безопасност. Писах на всички.След 3-4 минути дойдоха Николета и Божо.Те се настаниха до нас на дивана. -Мислите ли, че лудия ще ни намери в къщите ни и ще ни убие, за да завърши започнатото?-започна разговора Николета. -Не мисля!-казах аз-Иначе полицията ще го намери! -Според мен няма да дойде, защото не е в крак с модата и ще се притесни, че не е модерен!-каза Божо. -Да и поради тази причина няма да си намери гадже!-каза и Ясен. Всички изпаднахме в неконтролируем смях.10 минути се хилехме като луди и накрая ни прекъсна звънеца.Когато се съвзехме, всичките бяхме зачервени и дишахме тежко, защото не ни достигаше въздух от смях. Аз пъргаво слязох долу и отворих на останалите ни приятели.Ние се качихме горе при останалите.Само докато седнах на дивана до Ясен и се спогледах с Ясен,Николета и Божо отново настана суматоха, пак се разхилихме, а приятелите ни ни гледаха все едно виждат луди избягали от гората. -На какво се смеете психопати такива?-попита Георги Настана още по-бурен смях. -Нищо!-успях да промълвя аз като едва си поех въздух и пак се разхилих. -Ааахам...-казаха останалите ни приятели в един глас. След като успяхме да спрем конското ни цвилене започнахме да си говорим за това за което се бяхме събрали. -Някой да е ранен от психопата?-попитах сериозно аз. -Кой психопат от вас четиримата?-попита Боби. Пак започнахме да се смеем но се съвзехме бързо. -Питам сериозно!-казах аз. Всички поклатиха отрицателно. -Всъщност на мен ми влезе треска в пръста като тръгвахме.-каза тъжно Аля. Отново смях, абе ние уж за сериозно нещо се събрахме, а само цвилим като луди! -Аз не съм ранена, но много се изплаших!-каза Павлета почти разплакана. -Не се учудваме!-казах ме през цвиленето си ние, а тя само погледна сърдито. -Добре, добре стига смях!-казах аз сериозно. -Добре!-казаха другите. -Какво да правим с затворника?-попита ме Ясен и ме погледна въпросително. -Предлагам да извикаме полиция да го хванат!-казах аз. -Шегуваш се!-каза Аля. -На човек който се шегува ли ти приличам?-попитах я аз и я погледнах с най-сериозния си поглед. -Човек ти не си в ред!-каза ми Николета-Ако го хванат, избяга и разбере, че ние сме го издали-КРАЙ С НАС!!! -Съгласен съм с Николета, обаче е по-добре да го хванат отколкото да убива хора!!!-каза Божо. -Кога ще го издадем и помогнем с хващането му?-попита ме Ясен в когото се бях сгушила все едно е зима, а аз съм в леглото и съм се сгушила в одеялото. -Към 16:00 часът.-казах аз и се сгуших още повече. -Днес???-попита Георги. -А, не човек след пет години!-отговорих аз на тъпия му въпрос. -Ооо, не!-каза Павлета супер тъжна. -Ахаммм.-каза ми Ясен -Добре още е рано.Да гледаме някой филм-предложи Боби. -Ок.Кой?-казах аз. -Ами не можахме да гледаме поредицата от филми Гняв и Екзорсизма.-каза Божо. -По-добре Екзорсизма, че ще ни е интересно Гняв, а няма да успеем да изгледаме всичките филми от поредицата.-каза Николета. -Добре сега ще го пусна.-казах аз и станах от супер удобното ми местенце. Аз взех диска от шкафа с дисковете.Свързах кабела за домашното кино за лаптопа и затъмних.Пуснах филма на големия екран-телевизора и се върнах на моето любимо местенце-сгушена в Ясен. По време на целия филм се гушкахме.Явно по някое време сме заспали, защото като се събудихме филма беше свършил, а приятелите ни си шепнеха.Когато се събудихме аз седях в краката му, а ръцете ми бяха увити около врата му и бях притисната в него, а неговите ръце бяха увити около гърба ми. -Ей, сънливци как спахте?-попита ни Георги с перверзната си усмивка. -Супер!-казах сънена аз без да усетя как думите се изплъзват от устата ми. -Много сте сладки като спинкате!-каза Николета и извади телефона си-Виж! Тя показа снимка как спим сгушени, наистина беше сладко, но не казах нищо само сее зачервих като домат.Ясен забеляза това и се усмихна след което ме целуна по бузата, а аз още седях в краката му.Аз станах от прекрасното си местенце и погледнах часа от лаптопа.Беше 15:47 часът. -Още малко да си починем и ще звъннем на полицията.-казах аз и се прозях. -Оххх-изохкаха с нежелание останалите, но аз се направих на глуха. През останалото време си говорихме за тинейджърски работи.Когато погледнах часовника на лаптопа вече беше 16:01. -Време е да се обадим!-казах аз с леко притеснение, че ще говоря с полицията. Аз напрах номера на полицията и зачаках, след няма 6-7 секунди чух мъжки, сух и леко стряскаш глас да казва "Тук е полицията, с какво можем да ви помогнем?" -Добър ден,аммм има един избягал затворник на пла...-не можах да довърша, защото бях грубо прекъсната от грозен, грачещ смях. -Хааахахахаа деца моля не си правете шегички с полицията, че ще кажа на мама и тати, че децата им се гаврят с реда и закона!!!-сухо каза полицая -Първо не сме деца, а ТИНЕЙДЖЪРИ!!! И второ ще ни помогнете или какво?-казах ядосано през зъби аз. -Ей дете внимавай какъв тон ми държиш, че иначе ще се обадя на родителите ти!-каза сурово мъжа. Приятелите ми се бяха навряли в телефона ми да слушат.Ясен бързо дръпна телефона от ръцете ми когато тръгнах да си отварям устата, защото знаеше какво следва след като се ядосам.Добре, че дръпна телефона, че тъкмо се канех да се разкрещя с думите "НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА НА КОГО ЩЕ ЗВЪНИШ! ЗВЪНИ НА ПАПАТА, НА АРМЕНСКИЯ ПОП, АКО ТРЯБВА И НА БОГ МЕН НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА!КАЗВАМ ТИ, ЧЕ ИМА ИЗБЯГАЛ ЗАТВОРНИК, А ТИ МИ ЦВИЛИШ КАТО МАГАРЕ И ВИКАШ, ЧЕ СЕ ШЕГУВАМ?!МНОГО СИ ПРОСТ ВЕ!!!" -Добър ден, съжалявам за приятелката ми, но тя наистина казва истината!Наистина има избягал затворник, оня +дето преди години е избягал и се носят легенди!Ние го видяхме даже ни нападна!Моля ви помогнете да го върнем в затвора.-започна Ясен. Полицаят казал нещо. -Благодаря Ви, че ще помогнете.-каза Ясен с усмивка. Аз седях с изражение все едно ще убия някого (и ми се щеше този "някой" да беше полицая)и със скръстени ръце. Ето така се прави...а не да убиваш някого!-каза Ясен като видя как го гледам. -Какво каза полицията?-попита го Божо. -Каза, че в 16:30 да се срещнем до пейката на която седяхме.-отговори му Ясен. -Хайде да тръгваме!16:16 е!-каза Николета. -16:16!Пожелайте си нещо!Когато съвпадат цифрите всеки си пожелава по нещо!-каза Аля и всички си пожелаха по нещо на ум. Георги поръча такси.То дойде след 2-3 минути. -Малко се притеснявам, че пак се връщаме там.-каза тъжно Боби. -Всички сме така Боби.-казах аз. -Аз пък умирам от страх!!!-каза Павлета. -Защо ли не се учудвам ?!-каза Георги, а тя го погледна лошо. Ние стигнахме до пейката и седнахме.Беше 16:28, а полицията още я нямаше.Ние започнахме да си говорим, а когато стана 16:36 полицията се появи.Колата спря, а от нея слязоха двама стари полицаи на възраст между 40-50 години. Те ни гледаха мрачно, но не колкото аз тях. -Вие ли сте децата които си правихте шеги с нас?Обадете се на родителите си да говорим с тях. След тези думи вече бях бясна като бик на когото му развяват червена кърпа отпред.Аз тръгнах да ставам рязко, но полетях отново надолу към пейката.Ясен ме беше хванал през корема и ми беше запушил устата.Аз го погледнах лошо, а той само ме прегърна и притисна към себе си. -Не се шегувахме!Хайде да тръгваме към плажа!-каза Божо. -Ами добре!-троснато каза един от полицаите. Всички станахме от пейката и потеглихме заедно с полицаите надолу през плажа.През целия път никой не продума нито дума, само аз и Ясен вървяхме като се държахме а ръце с преплетени пръсти.Когато стигнахме до вилата естествено гадината я нямаше, но знаех, че е там!Усещах погледа му забит в нас!Ние пообиколихме около вилата, но го нямаше. -Видяхте ли?!Тук няма никой!а сега звъннете на родителите си и да тръгваме!-каза грубо единият полицай. -Тук е, но се появява вечер!-казах аз през зъби. Полицаят ме погледна лошо, но не беше страшно заради ръста му!Двамата полицаи не бяха повече от 1:70 и всички бяхме по-високи от тях. -Очаквате да чакаме до вечерта?Е няма да стане!-каза другия полицай. -Но трябва!-каза Николета. -А къде ще седим до вечерта?-попита първия полицай със сухо изражение. Всички погледнахме към вилата.Последва едноминутно мълчание. -А как ще влезем като е заключено?-попита другия полицай. -Ето ви телефона на собственика!Звъннете и му обяснете! -казах аз и му подадох едно листче с телефонния номер на собственика. Полицаят ме погледна лошо и грубо издърпа листчето от ръката ми.Извади телефона си (който беше НОКИА3310) и позвъни на номера.По едно време заговори със сух глас по телефона. -Ало, искам да наема вилата за една вечер!-каза той. Затвори и заговори. -След около пет минути ще е тук!-каза той като не спираше да гледа лошо. -Добре!-каза Ясен. През тези пет минути никой не каза нищо.Всички седяха със скръстени ръце, естествено освен мен и Ясен които не спирахме да се целуваме и гушкаме.Дори не разбрахме кога е дошъл и тръгнал собственика на вилата.Разбрахме след като Георги ни бутна и каза да влизаме.Ние спряхме приятното си занимание да се целуваме и гушкаме.Влязохме, но не си пуснахме ръцете.Качихме се горе и всички седнахме около масата.Часът беше едва 17:28.Полицаите гледаха тъпо и явно им беше скучно,Ами като нямат хубави телефони като нас така ще е!Аз и останалите от групата бяхме във Фейсбук и не казвахме нищо, а полицаите ни гледаха с неразбиране.Така бяхме до 20:46. -Лягайте си ние ще пазим!-каза другия полицай. -Моля?!-казахме в един глас и гледахме така все едно току що единият полицай се беше превърнал във Барби. -Веднага си лягайте!Малки сте да седите до късно!-каза първият полицай. Ние станахме и го послушахме, но много мрънкахме преди да си влезем в стаите.Ние се разпределихме като снощи.Легнахме си в леглото и не спряхме да си говорим. -Как може да ни накарат да си легнем толкова рано?!В ред ли са?-каза възмутено Николета. -Нали?!Е нищо поне ще си говорим-каза Божо. -Мдам наистина!-казах аз. -И ще се гушкаме!-допълни Ясен и ме притисна към себе си след което ме целуна по устата. Ние започнахме да се целуваме и натискаме. -ЛОЛ не забравяйте, че има и други хора в леглото!-каза Божо и се ухили така, че можеха да му се преброят зъбите. Николета само се усмихваше и нищо не каза. -ОК!-казахме аз и Ясен след като спряхме да се целуваме и натискаме. Говорихме се дълго аз и Ясен се гушкаме.По едно време и четиримата сме заспали.Събудихме се от вика на единия полицай.Аз прескочих Ясен и станах от леглото. -Вие стойте тук аз ще проверя!!!-казах аз и хукнах през вратата. Приятелите ми не ме послушаха и на секундата скочиха и хукнаха след мен.Когато отидохме в хола полицаите ги нямаше.В същия момент чух викане от долу.Аз веднага се упътих по посока на шума който идваше от долния етаж.Приятелите ми запъхтени бягаха след мен.Най-накрая видяхме полицаите които се бяха облегнали на вратата и бяха пребледнели. -Не сте се шегували!-каза смъртно уплашен полицая от телефона. -Моля?!До сега сте се съмнявали?!-казах аз, но друго не казах, защото имахме важна работа. -Както и да е!Хайде да го хванем!-каза Ясен докато дишаше тежко от умора. -Ама ти луд ли си?!Той ще ни изяде!Целия е в кръв!-каза другия полицай. -А за какво ви извикахме тогава?!-изръмжах аз. -Оф, добре!Да го хванем!-каза първия полицай. -Но първо да измислим план!Трябва ни примамка!Но кой?-казах аз. Всички гледаха нас с Ясен. -О не, не, не, не, не!!!Вече се сблъсках ме отблизо с него!Не пак!-каза Ясен. -Трябва!Вие ще правите неща подходящи за влюбените двойки...като целуване и натискане по плажа, а ние ще се скрием и когато се покае затворника ще го хванем!-каза другия полицай Ние въздъхнахме. -Добре, да започваме!-казах аз. Ние излязохме отвън, но лудия го нямаше.Ясен и аз тръгнахме към плажа. -Хей, пазете се!-чух да шепне Николета. -Да, бъдете много внимателни!!!-каза Божо. Ние кимнахме и тръгнахме към морето.Дадохме си вид все едно не се притесняваме.Когато стигнахме до морето Ясен изведнъж легна на пясъка и ме повлече надолу върху него.Започнахме да се целуваме и натискаме.Това продължи около пет минути (като предния път...) и лудия се появи.Гледаше ни с отвратителната си усмивка. -СЕГААА!!!-изкрещях с цяло гърло аз, при което затворника беше страшно объркан и започна да се оглеждаше наоколо. В следващия момент се появиха двамата полицаи заедно с Божо и Николета.Лудия затворник погледна уплашено полицаите сещайки се за миналото и започна да бяга с всички сили.Ние тръгнахме след него.Бягането продължи около 10 минути, когато лудия се пъхна в някаква изоставена къща.Ние гледахме колебливо къщата, но аз се съвзех и побягнах към вратата.Приятелите ми в шок от постъпката ми ме последваха заедно с полицаите.Това беше голяма грешка!Ние влязохме вътре и момента в който го направихме съжалихме за това!Вътре се носеше непоносима воня на мърша.Поради миризмата ми стана лошо, сложих си ръката пред носа и устата, а очите ми се бяха насълзили.Аз започнах да бягам по коридора, а приятелите ми и полицаите отново ме последваха.Къщата беше едноетажна.Отворих първата врата.Оказа се спалнята.Тя беше тъмна, леглото беше със стари мръсни чаршафи, навсякъде имаше буболечки и паяжини.Навсякъде беше пълно с изсъхнала кръв и раздробени скелети по които ясно си личаха следи от зъби.Ние гледахме в потрес без да казваме и думичка.Тъкмо затварях вратата когато видях как през стаята притичва огромен плъх.Потръпнах цялата, но продължихме да вървим, вече бавно и предпазливо, защото не знаехме още колко неприятни изненади ще видим. Следващата врата която отворихме беше банята.За което вече съжалявахме от цялото си сърце, че сме отворили!Цялата баня беше в кръв, а в мивката(очевидно нямаше вода и ток щом изглеждаше така лудия!) имаше глава на красива жена.Косата й въпреки, че цялата беше в кръв се виждаше, че беше ледено руса, а очите й сини.Целите потръпнахме.Вече страшно много се притеснявахме какво ще открием още.Оставаше само една врата.100%, че затворникът беше там!Нямаше другаде къде да е.Аз си поех дълбоко дъх и отворих вратата.Очевидно беше мазе, нищо не се виждаше. -Нищо не се вижда!-прошепнах аз. -Чакай.-каза единия полицай и отиде пред мен.Той исвади нещо от колана си и светна,това беше фенерче. Видяхме стълби.Заслизахме надолу по тях, бавно и внимателно.Слязохме долу и полицая започна да оглежда с фенерчето.По едно време насочи светлината към единия ъгъл.Там беше седнал убиеца и когато насочихме светлината към него, той започна да пищи и да си закрива очите.След толкова дълго седене на тъмно очите го боляха от светлината.Полицая който не държеше фенера отиде при лудия и се опита да го хване за ръцете и да му сложи белезници, но лудия го ухапа и на полицая му текна кръв и се отдалечи шокиран.Аз видях един чувал от плат на около метър от затворника.Аз запристъпих натам и когато бях на половин метър от чувала го взех със скоростта на светлината и се върнах обратно със същата скорост, а затворника още ме следеше с недоумение какво правя.Аз подадох чувала на полицая с фенерчето. -За какво ми е?-попита ме той не разбрал какво да прави. -Да не искаш и теб да ухапе?Ще му го сложиш на главата и ще го вържеш с нещо!-казах аз все едно говоря на бавноразвиващ се. Той поклати положително глава и ми даде да държа фенерчето.Полицая запристъпи бавно следван от погледа на лудия.Когато полицая беше на 30 сантиметра от затворника Николета бутна нещо без да иска и то падна, а лудия се стресна и погледна по посока на шума.Това беше момента!Полицая се метна върху затворника и му сложи чувала. -Бързо дайте нещо да о вържа!-каза той. Аз мигновено издърпах някакво въже без да махам светлината от тях. -Дръж!-казах аз и замерих полицая с въжето. Той завърза чувала и сложи белезници на лудия, който откакто полицая му се метна отгоре не спираше да квичи и да рита.Полицаите успяха да измъкнат лудия от къщата с 300 зора. -С нещо да помогнем?-каза Божо. -Не, няма нужда от тук нататък ще се справим.Съжалявам, че не ви повярвахме и благодаря, че ни помогнахте!-каза ранения полицай. -И ние ви благодарим, че ни помогнахте!-каза Николета. -Прибирайте се по къщите си!Вече може да спите спокойно, а къщата в която е живял лудия в най-скори дни ще я почистим и съборим!-каза другия полицай. Ние се усмихнахме и тръгнахме към вилата, като с Ясен се държахме за ръце.Всички дишахме тежко и се наслаждавахме на чистия въздух.Когато стигнахме до вилата погледнах часа за последно(беше 05:46), с Ясен се сгушихме и всички заспахме на секундата.На сутринта се събудихме и разказахме всичко от А до Я на приятелите си които нищо не подозираха(Боби,Аля,Георги и Павлета).След като им разказахме си хванахме такси и се прибрахме по къщите си и продължихме живота си като преди...за сега! Най-накрая довърших историята ^_^ Съжалявам, че толкова късно, но последните седмици графика ми беше ужасен! То не бяха здрави тренировни за 4-те спектакъла, то не беше чудо! Моля напишете коментар за историята.Надявам се да ви е харесала! Ако може да ми даде идеи за следващи истории, за да знам какво ще ви е най-интересно. НО ако не ви е харесала историята ще спра да пиша Историята не е по действителен случай, само героите са истински и са ми приятели! ^_^ :3

Аз и Ясен се отдалечихме бавно, не откъсвайки поглед от прозореца и когато стигнахме до стълбите почнахме да тичаме с всички сили към стаята където бяха нищо неподозиращите ни приятели.Влетяхме с гръм и трясък.Всички започнаха да пищят без Божо. -Хора,хора успокойте се!-каза той-Това са Бетсън и Яско! Всички млъкнаха, а ние седяхме...бледи и изплашени. -Какво се е случило?-попита Николета. -Какво да стане?!-каза Георги-Презервативът се е скъсал.Ясене честито ти бебе! -ГЕОРГИИИИИИИИИ?!-изкрещяха всички. -Да не би...-каза досетилата се и също пребледняла Павлета. Ние поклатихме положително глава. -Казах ви да не идваме!-каза Павлета и се разплака силно и шумно-Сега всички ще умрем! Всички започнаха да говорят силно и се чуваше само шум. -Хора,хора моля ви!-казах съвзела се аз-Нямаме никакво време за губене!Трябва да се барикадираме вътре! Всички започнахме да търсим.Отидох под стълбите и видях,че има врата. -Хора вижте какво намерих.-казах аз. Всички се събраха зад мен.Аз завъртях дръжката и пуснах вратата, тя се отвори със заглушително скърцане.Всички влязохме и тръгнахме да търсим нещо за залостване, но беше много трудно, защото беше пълен мрак. Алч!-каза Николета и дръпна въже висящо от тавана в което си бе ударила главата.Лампата светна и всички поздравихме Николета за това.Започнахме да ровим из нещата търсейки нещо подходящо. -Намерих дъски!-каза Ясен. -Аз четири чука!-казах аз. -Имаме късмет, аз намерих пирони!-каза Аля. -Хайде какво чакаме да отиваме да барикадираме!-каза Бобито. Момчетата взеха чуковете, момичетата пироните и дъските.Разделихме се на четири двойки: Аз-Ясен;Николета-Божо;Аля-Георги;Павлета-Боби.Разпръснахме се из целия първи етаж и започнахме да залостваме.Аз,Ясен,Николета и Божо бяхме в стаята с дивана и масичката.Аля и Георги бяха в коридора, а Бобо и Павлета бяха в банята.Момчетата заковаваха дъските за рамките на прозорците докато момичетата държат останалите дъски и пирони. -Как изглежда лудия?-попита ме Николета -Ужасно...-казах и аз и го описах от горе до долу. -Бррр грозник!Побиха ме тръпки!-каза тя. -И мен!-каза Божидар. -Работи не се разсейвай!!!-казахме с Никито в един глас и се засмяхме. -Ха?!...Добре шефки!-каза той. Всички се разсмяхме. -Работете!!!-чухме гласовете на другите. Цялата група се засмяхме и продължихме да работим. Минаха 15 минути и групата отидохме нагоре да барикадираме и втория етаж защото беше на ниско, а първият етаж вече беше обезопасен.Поне така си мислехме... Всички влязохме в едната стая, за да пийнем нещо защото се бяхме изморили.Чухме тръшване на врата под стълбите...беше мазето.Всички се вцепенихме и настана гробна тишина.Аз тръгнах към вратата, но още на първата крачка Ясен ме хвана за китката. -Какво правиш?!-каза притеснен той-Полудя ли той ще те убие! -Не може да седим със скръстени ръце и да чакаме да ни изтрепе!-казах аз. -Обичам те!-каза Ясен-Не искам да те загубя! -ОБИЧАШ Я?!-попитаха изумени всички. -Да, станахме гаджета точно преди да видим лудия.-каза той. -Ееее! Крайно време беше!-каза ухилен до уши Георги. -МОЛЯ?!-попитахме аз и Ясен учудени. -От както се запознахте ви личеше, че рано или късно това щеше да се случи!-каза Николета. -Да!-съгласиха се всички. -Както и да е трябва да отида да проверя какво става!-казах аз-Вие стойте тука аз ще отворя вратата когато може да излезете! Всички поклатиха положително глава, а Ясен ме целуна и каза: -Обещай ми, че ще се върнеш! -Обещавам!-обещах му аз. Аз излязох бързо.Бавно и безшумно затворих вратата.Започнах да се приближавам към парапета до стълбите.Когато стигнах до ръба изтръпнах!Лудия затворник стоеше точно под мен.Оглеждаше се.Изглеждаше много ядосан и...гладен!Аз тръгнах да се отдалечавам на заден ход, но още на първата крачка бутнах пирон останал от някое от момичетата докато е носило дъските и пироните, за да барикадираме втория етаж.Пиронът падна на плочката точно пред затворника.Нямах време да се стъписвам!Той хукна по стълбите, а аз към другата стая, а не при приятелите си.Затръшнах вратата и залепнах за стената зад нея.Моментът в който залепнах лудия влетя със страшна сила във стаята и отиде 2-3 големи крачки напред от вратата и започна да се оглежда за мен.Врата се спря на сантиметър от мен и докато се оглежда аз излязох бързо и безшумно от стаята.Отворих вратата на приятелите си и им направих знак за тихо.Всички бързо и пъргаво избягахме тихо на спринт по стълбите и влязохме в мазето.До един шкаф имаше...пясък?!Веднага изтичах и погледнах зад него.Както предполагах... Зад него имаше голяма дупка в стената.Всичко ми се изясни.Когато сме се качили на втория етаж тъкмо е идвал отново за нас, а заради причината, че не изгасихме в мазето той е забелязал дупката и привлечен от светлината е влязъл.Изскочихме бързо през дупката. -Бързо!-казах аз-Под вилата! Понеже пясъка не е равен вилата беше на 50 сантиметра над него държана от четири дървени, квадратни колони.Всички се пъхнаха отдолу.Тъкмо се наведох да влизам и чух отваряне на врата последвана от гневен вик.По най-бързия начин се пъхнах отдолу и момента в който си прибрах ръката под вилата на нейно място се приземи мръсния крак на затворника, а от миризмата му ми прилоша и както се бях подпряла на лакти веднага легнах.Ясен ме прегърна и ме погледна с поглед питащ дали съм добре.Аз го погледнах и поклатих положително глава.Силно се надявах лудия да не погледне под вилата.Той се повъртя 5-6 минути изкрещя пронизително и се отказа...за сега.След като си замина аз изчаках 2-3 минути и излязох изпод вилата огледах се и когато разбрах, че за сега ни е оставил извиках другите.Бързо влязохме вътре и избутахме шкафа така, че да покрие дупката.Нахвърлихме тежки предмети и столове пред и върху шкафа така, че стана невъзможно идиотът отвън да го премести и да влезе.Но, за всеки случай взех стол и когато всички излязохме го сложих така, че дръжката да не може да се завърти и вратата да си остане затворена.Ние се качихме горе и продължихме купона след като бяхме барикадирали и втория етаж и бяхме напълно защитени. Следващата част е краят Ще разберете как минава вечерта и как ще се измъкнем. Също и затворникът връща ли се където му е мястото, или не. ^_^

След няма пет минути видяхме таксито. Николета седна отпред до шофьора, защото не обичаше да седи на тясно. Аз, Божо и Ясен се събирахме идеално отзад. Всички бяхме развълнувани, личеше си по широките усмивки на лицата ни. -оххх нямам търпение да стигнем. -каза Николета-Много се вълнувам ще бъде много яко. -Да, и аз-казах аз и се усмихнах до уши-Дали другите вече ще са там? -Едва ли. -каза Ясен-Знаете колко време им отнема да се приготвят. -Деца не мислите ли, че там е опасно? -попита разтревожен шофьора на таксито-Все пак вие сте деца, а там е опасно. . . -Ние ще бъдем 8 човека. -каза Ясен-На 16 сме все пак! -Добре ваша си работа. -каза шофьора-Ама ако стане нещо не съм аз виновен! -Естествено, че няма вие да сте виновен! -каза Божо-Ние сами решихме не сте ни карали Вие. -Добре. -примири се шофьора разбрал, че няма да ни разубеди. Вече бяхме точно над плажа. Платихме 11, 54 лева на шофьора, пожелахме му лека вечер и закрачихме през плажа. -На къде сме? -попита Николета-Бетс? -Само мен ли ще питате за всичко? -казах аз и се разсмях-Следвайте ме. -Добре-казаха в един глас приятелите ми. Вървяхме и имахме чувството, че някой ни наблюдава, но нищо не се случваше. Ние стигнахме до вилата където собственикът ни даде ключа. Ние му платихме 80 лева за вилата. Той изглеждаше видимо притеснен. Когато ни взе парите ни пожела приятно изкарване и все така притеснен изтича бързо до пътя и потегли бързо с мотора си. -Мале вече се вълнувам. -каза Ясен-Това ще бъде най-яката вечер приятели. -Съгласни-казахме ние едновременно. Аз отключих вратата и влязохме вътре. Миришеше на старо, но това се промени след като Божо напръска с парфюма си без когото не ходеше никъде. Имаше мини хладилник който беше празен. Бяхме на вторият етаж. Сложих Водката, Уискито, Бакардито и Текилата вътре и затворих вратата. На плота до мивката сложих чашките, а на масата сложих чантата за лаптопа в която след това пъхнах и празната си мешка. Беше 20:04 часът, а другите от групата още ги нямаше. -Оф тези мързели. -казах аз и се засмях-Сигурно ще дойдат след 10 мин. Тъкмо казах тези думи и през вратата на стаята влетяха Боби, Георги, Аля и Павлета. -По полека. -каза Николета-Ще съборите вилата! Всички се разсмяхме. Всички започнаха да се разпростират. Ние решихме да огледаме вилата. На вторият етаж имаше баня, всекидневна слята с кухнята и две спални. В едната имаше две двойни легла, а в другата едно легло за . . . четирима? На долният етаж имаше една стая с диван и масичка за кафе и една баня. Ние се качихме отново на втория етаж. -Хайде да гледаме филм. -предложи Георги -Добре. -съгласи се Павлета. -Ами хайде какво чакаме купона да започва! -каза Боби -Добре. -каза Аля-Кой носи филми? -Аз-казах аз-кой да гледаме? Имам Жената в черно, 13призрака, Екзорсизма и Гняв. -Ооо Жената в черно-каза Ясен-той е най-страшният! -Ами хайде-каза Николета. -А не не не не не! -каза Павлета която едвам убедихме да дойде-Прекалено е страшен! -ОФФФ ПАВЛЕТА? ! -казахме ние раздразнени. -Е добре де. -каза Павлета и се смути-Ще го гледаме. Аз пуснах филма и всички замълчахме, за да чуваме какво говорят. Вече беше минал малко повече от половината филм и Ясен ми предложи да се разходим. Аз приех. Ние станахме. -Ооо, на къде отивате вие двамата. -каза Георги-Ясене презервативите в теб ли са? Не правете нищо без тях! -Георгиии? ! -извиках аз. -Спокойно брат, в мен са-каза Ясен и измъкна кутийката от джоба си. -ЯСЕНЕЕЕЕЕ? ! -извиках и на него-То бива да сте перверзни ама чак пък толкова не може! Всички се разсмяха. -Хайде да тръгваме да се разхождаме! -казах аз на Ясен. Ние излязохме и тръгнахме към морето което беше на не повече от 50 метра от вилата. Луната правеше лунна пътека в морето. Беше красиво. Вълничките леко шумяха. -Изглеждаш още по-секси на лунна светлина. -каза той и се усмихна. -Да, защото лицето ми се вижда по-малко нали? -казах аз и се засмях. -Не! Нямах това предвид-каза той и видимо се притесни-Аз, аз. . . -Знам какво имаше предвид-казах аз и го целунах по устата, но той не се дръпна, а почна да ме целува. . . с език. Той легна върху мен на пясъка и продължихме да се целуваме и натискаме. Това продължи около пет минути, но аз имах чувството, че някой ни наблюдава, но въпреки това нищо не казах. Ние се изправихме. -Това значи ли, че вече сме гаджета? -попита той. -Да-отговорих аз и се чувствах все едно бях на седмото небе, бях влюбена в него от както го видях. -Влюбен съм в теб от както те видях. -каза той видимо доволен. -Аз също в теб. -казах аз. Бяхме видимо доволни. -Еммм, още пазя презервативите-каза той и пак измъкна кутийката. -Оффф да не си разгонен-казах аз през смях. -Май да-каза той и двамата се разсмяхме. Не знам защо, но се обърнах на страни и пребледнях. Ясен също погледна и той пребледня. . . Там седеше един мъж с черна мазна коса и набола брада. Носеше стари, черни, накъсани и изцапани с кръв панталони, блуза като на затворниците, но изцапан с кръв и имаше много дупки, обувки нямаше, а на ръцете и краката си имаше дълги, черни нокти. Гледаше към устните ми, въпреки целуването червилото ми не се беше изтрило. Май кърваво червеното червило не беше най-подходящо точно за тази нощ. . . Мъжът се усмихваше като лудите и в устата му се виждаха стари развалени зъби. Ако ми дъхнеше сигурно щях да припадна от вонята. Очевидно беше. . . този луд беше затворникът в който не вярвахме! Аз и новото ми гадже гледахме затворникът нямаше и една минута когато аз се отърсих от шока който бях преживяла. -Бягаааааааай! -казах аз на още не съвзелият се Ясен. Хванах го за ръката и го дръпнах. Той се съвзе и двамата започнахме да бягаме. Лудият хукна след нас. Ние успахме да влезем и заключим вратата точно под носът му. Добре, че нямаше с какво да счупи прозореца. Аз и Ясен седяхме на пода от ужас. Затворникът отиде до прозореца и ни погледна. Толкова беше ядосан, че ни побиха тръпки. Той избяга на някъде. Аз и гаджето ми бяхме с учестено дишане. Много се бяхме изплашили. Бавно се приближихме към прозорецът. Беше изчезнал тъй както се беше появил. . . от нищото. Това не беше краят, той щеше да се върне за нас! В част трета ще разберете какво се случва по нататък. . . Надявам се да ви е интересно ^_^. Ако ви е интересно, след като свърша историята ще пиша още, но ако не ви е интересно само ще довърша историята и спирам с историите.

Здравейте, реших да пробвам да пиша страшна история. Вдъхнових се от страхотната история "Нощ на ужасите" която четох един път миналата година, а и вчера пак я прочетох защото е една наистина МНОГО интересна история Историята не е по действителен случай и няма такова място само героите са истински ! Беше петък, а ние бяхме първа смяна. Беше голямо междучасие. Аз(Бетина), Николета, Павлета, Александра, Ясен, Божидар(Божо), Георги, Божидар(Боби) минахме през касите на Била и се събрахме малко след касите. -Хей, приятели какво ще правите довечера? -попитах ги аз-Петък е все пак. -Аз предлагам да се съберем някъде на купон. -предложи Боби-Ще бъде готино щом е с вас. Какво мислите? -О, да. Супер. Нямам търпение. -започнахме да се радваме на идеята един през друг. -Супер вече съм се запасил-каза Ясен и измъкна кутийка презервативи от джоба си-100 про, че ще ни потрябват. -ЯСЕНЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! ? -извикахме ние и се разсмяхме толкова силно, че охраната дойде и ни изгони. Ние тръгнахме към училище. -Супер идея, но къде ще се съберем-каза Николета-На дали на някой от нас родителите му ще се съгласят да е в тях. -Еййй, нали знаете за вилата на плажа? -казах аз вълнувайки се знаейки историята-Онази вила. . . -Не, не, не, не, не! -каза видимо изплашена Павлета-знаете историята там е опасно! -Именно! -каза Ясен -Това би било много вълнуващо! -Супер идея Бети! -включи се Аля-Ще бъде яко! -Ок, в колко ще се съберем? -попита радостен от идеята Божо-Бетс? -Ами какво ще кажете в 20:00? -предложих аз щастлива, че се съгласиха-Тогава ще се е стъмнило и ще бъде по-яко. -Хора, моля ви-каза Павлета изплашена-Нали знаете, че там има избягал затворник и ако ни види ще ни избие всичките! -ОФФФ Павлета това са само слухове! -каза Георги раздразнен-Толкова ли си страхлива? ! Родителите ни, ни го разказват, за да ни изплашат да не ходим там! Звънецът беше бил преди пет минута, а ние пак закъсняхме. За щастие имахме физическо и бяхме си облекли униформите, но пак бяхме с дънките добре, че освен и гадняр господина не беше и толкова умен и не забеляза. Момчетата отидоха да играят футбол. А ние с Павлета, Николета и Аля си говорихме за довечера кой, какво ще носи. Часът мина. Ние си облякохме летните униформи. Групичката ни отново се събра и тръгнахме да се разхождаме, беше последно междучасие, а следващ час имахме математика. -Добре-казах аз-Ясен и Божо ще тръгнете с мен и Николета, все пак живеем близо. -Добре-каза Георги-значи аз, Аля, Бобито и Павлета също ще тръгнем заедно и ние живеем близо с тях. Ние отново закъснявахме, но господина по математика беше добър. В часа му обаче седяхме момчета с момичета, следователно бяхме: Аз-Ясен;Божо-Николета;Павлета-Боби;Георги-Аля. Седяхме на последните четири чина и не спирахме да си пращаме бележки с които се уговаряхме за довечера. Звънецът би, прибрахме си нещата в мешките. Прегърнах Боби, Георги, Аля и Павлета за довиждане и аз, Николета, Божо и Ясен тръгнахме към нашата улица. Къщите ни бяха една до друга. Прегърнах Николета, Ясен и Божо за довиждане и се прибрах. Когато влязох в стаята си хвърлих мешката си на леглото и се запътих към кухнята където си направих плодова салата от най-различни плодове. После погледнах часовника на компютъра, още беше едва 15:46. Потърсих филми онлайн. От всички аз изтеглих само Жената в черно, 13 Призрака, Екзорсизма и Гняв. Свалих ги на диск. След това изсипах учебниците от мешката си, а на тяхно място сложих бутилка Водка, бутилка Текила, бутилка Уиски, бутилка Бакарди и, за да не дрънкат между тях сложих половин пакет пластмасови чашки. Всеки от групата щеше да носи по нещо. Тъкмо седнах и пак станах, защото се сетих, че не съм прибрала диска в мешката, но там нямаше място затова сложих диска в чантата за лаптопа където бях сложила вече заредената батерия за всеки случай, защото не ми се рискуваше с контактите, кой знае откога никой не беше идвал във вилата. . . Стана 19:00 без да се усетя, защото се бях залисала във фейсбука. Бързо станах да се приготвям. Измих си лицето и зъбите. Сложих си любимата бяла блузка която беше широка и пет сантиметра над пъпа ми, късите дънкени панталонки на които краищата им бяха конци(останали след като ги отрязох) и бяха изтъркани(нарочно). Сложих си спирала и молив за очи, за да подчертаят толкова светло кафявите ми очи в чиито долен край бяха почети бели, сложих си и от кърваво червеното ми червило което се виждаше дори в тъмното. Сресах си косата, след което се позвъни на звънеца ми. Сложих си флекса, черните ми кецове метнах мешката на гърба си взех чантата с лаптопа и пъргаво за няколко секунди от третият етаж слязох долу до вратата. Беше Ясен облечен в черните си дънки(естествено смъкнати), бяла тениска, златисто-черните му кецове, флекс и мешката си. Той ме прегърна. -Много си секси в тези дрехи-каза той и се усмихна-Да извикаме и другите -И ти си много. . . секси-казах аз и се изчервих той явно забеляза и се усмихна-Хайде да ги извикаме. Той ме хвана за ръката и тръгнахме към къщата на Николета, която беше до нас. След половин минута стигнахме и си пуснахме ръцете, от вратата тъкмо излизаха Божидар и Николета. Тя беше с черна блуза с паднало рамо, сини дънки, черни кецове и мешката си. Божо беше със сини дънки(естествено смъкнати), черна тениска, бели кецове и мешката си . Прегърнах Божо и Никито. -Ай, какви сте ми сладки и двамата-казах аз и се усмихнах. -Мерси-казаха двамата едновременно-И вие сте яки. Всички се засмяхме, а след малко дойде и таксито което Божо беше извикал. В част 2 ще разберете защо се казва точно "Плажът на смъртта" надявам се да ви е интересно за първи път се опитвам да пиша история напишете коментарче ако искате ^_^ Очаквайте 2 част