- 30.06.14 12:37#1Бетина
![Бетина]()
Регистрация: 19.02.14Град: ВарнаОтговори: 19Плажът на смъртта (част 3)Аз и Ясен се отдалечихме бавно, не откъсвайки поглед от прозореца и когато стигнахме до стълбите почнахме да тичаме с всички сили към стаята където бяха нищо неподозиращите ни приятели.Влетяхме с гръм и трясък.Всички започнаха да пищят без Божо.
-Хора,хора успокойте се!-каза той-Това са Бетсън и Яско!
Всички млъкнаха, а ние седяхме...бледи и изплашени.
-Какво се е случило?-попита Николета.
-Какво да стане?!-каза Георги-Презервативът се е скъсал.Ясене честито ти бебе!
-ГЕОРГИИИИИИИИИ?!-изкрещяха всички.
-Да не би...-каза досетилата се и също пребледняла Павлета.
Ние поклатихме положително глава.
-Казах ви да не идваме!-каза Павлета и се разплака силно и шумно-Сега всички ще умрем!
Всички започнаха да говорят силно и се чуваше само шум.
-Хора,хора моля ви!-казах съвзела се аз-Нямаме никакво време за губене!Трябва да се барикадираме вътре!
Всички започнахме да търсим.Отидох под стълбите и видях,че има врата.
-Хора вижте какво намерих.-казах аз.
Всички се събраха зад мен.Аз завъртях дръжката и пуснах вратата, тя се отвори със заглушително скърцане.Всички влязохме и тръгнахме да търсим нещо за залостване, но беше много трудно, защото беше пълен мрак.
Алч!-каза Николета и дръпна въже висящо от тавана в което си бе ударила главата.Лампата светна и всички поздравихме Николета за това.Започнахме да ровим из нещата търсейки нещо подходящо.
-Намерих дъски!-каза Ясен.
-Аз четири чука!-казах аз.
-Имаме късмет, аз намерих пирони!-каза Аля.
-Хайде какво чакаме да отиваме да барикадираме!-каза Бобито.
Момчетата взеха чуковете, момичетата пироните и дъските.Разделихме се на четири двойки: Аз-Ясен;Николета-Божо;Аля-Георги;Павлета-Боби.Разпръснахме се из целия първи етаж и започнахме да залостваме.Аз,Ясен,Николета и Божо бяхме в стаята с дивана и масичката.Аля и Георги бяха в коридора, а Бобо и Павлета бяха в банята.Момчетата заковаваха дъските за рамките на прозорците докато момичетата държат останалите дъски и пирони.
-Как изглежда лудия?-попита ме Николета
-Ужасно...-казах и аз и го описах от горе до долу.
-Бррр грозник!Побиха ме тръпки!-каза тя.
-И мен!-каза Божидар.
-Работи не се разсейвай!!!-казахме с Никито в един глас и се засмяхме.
-Ха?!...Добре шефки!-каза той.
Всички се разсмяхме.
-Работете!!!-чухме гласовете на другите.
Цялата група се засмяхме и продължихме да работим.
Минаха 15 минути и групата отидохме нагоре да барикадираме и втория етаж защото беше на ниско, а първият етаж вече беше обезопасен.Поне така си мислехме...
Всички влязохме в едната стая, за да пийнем нещо защото се бяхме изморили.Чухме тръшване на врата под стълбите...беше мазето.Всички се вцепенихме и настана гробна тишина.Аз тръгнах към вратата, но още на първата крачка Ясен ме хвана за китката.
-Какво правиш?!-каза притеснен той-Полудя ли той ще те убие!
-Не може да седим със скръстени ръце и да чакаме да ни изтрепе!-казах аз.
-Обичам те!-каза Ясен-Не искам да те загубя!
-ОБИЧАШ Я?!-попитаха изумени всички.
-Да, станахме гаджета точно преди да видим лудия.-каза той.
-Ееее! Крайно време беше!-каза ухилен до уши Георги.
-МОЛЯ?!-попитахме аз и Ясен учудени.
-От както се запознахте ви личеше, че рано или късно това щеше да се случи!-каза Николета.
-Да!-съгласиха се всички.
-Както и да е трябва да отида да проверя какво става!-казах аз-Вие стойте тука аз ще отворя вратата когато може да излезете!
Всички поклатиха положително глава, а Ясен ме целуна и каза:
-Обещай ми, че ще се върнеш!
-Обещавам!-обещах му аз.
Аз излязох бързо.Бавно и безшумно затворих вратата.Започнах да се приближавам към парапета до стълбите.Когато стигнах до ръба изтръпнах!Лудия затворник стоеше точно под мен.Оглеждаше се.Изглеждаше много ядосан и...гладен!Аз тръгнах да се отдалечавам на заден ход, но още на първата крачка бутнах пирон останал от някое от момичетата докато е носило дъските и пироните, за да барикадираме втория етаж.Пиронът падна на плочката точно пред затворника.Нямах време да се стъписвам!Той хукна по стълбите, а аз към другата стая, а не при приятелите си.Затръшнах вратата и залепнах за стената зад нея.Моментът в който залепнах лудия влетя със страшна сила във стаята и отиде 2-3 големи крачки напред от вратата и започна да се оглежда за мен.Врата се спря на сантиметър от мен и докато се оглежда аз излязох бързо и безшумно от стаята.Отворих вратата на приятелите си и им направих знак за тихо.Всички бързо и пъргаво избягахме тихо на спринт по стълбите и влязохме в мазето.До един шкаф имаше...пясък?!Веднага изтичах и погледнах зад него.Както предполагах...
Зад него имаше голяма дупка в стената.Всичко ми се изясни.Когато сме се качили на втория етаж тъкмо е идвал отново за нас, а заради причината, че не изгасихме в мазето той е забелязал дупката и привлечен от светлината е влязъл.Изскочихме бързо през дупката.
-Бързо!-казах аз-Под вилата!
Понеже пясъка не е равен вилата беше на 50 сантиметра над него държана от четири дървени, квадратни колони.Всички се пъхнаха отдолу.Тъкмо се наведох да влизам и чух отваряне на врата последвана от гневен вик.По най-бързия начин се пъхнах отдолу и момента в който си прибрах ръката под вилата на нейно място се приземи мръсния крак на затворника, а от миризмата му ми прилоша и както се бях подпряла на лакти веднага легнах.Ясен ме прегърна и ме погледна с поглед питащ дали съм добре.Аз го погледнах и поклатих положително глава.Силно се надявах лудия да не погледне под вилата.Той се повъртя 5-6 минути изкрещя пронизително и се отказа...за сега.След като си замина аз изчаках 2-3 минути и излязох изпод вилата огледах се и когато разбрах, че за сега ни е оставил извиках другите.Бързо влязохме вътре и избутахме шкафа така, че да покрие дупката.Нахвърлихме тежки предмети и столове пред и върху шкафа така, че стана невъзможно идиотът отвън да го премести и да влезе.Но, за всеки случай взех стол и когато всички излязохме го сложих така, че дръжката да не може да се завърти и вратата да си остане затворена.Ние се качихме горе и продължихме купона след като бяхме барикадирали и втория етаж и бяхме напълно защитени.
Следващата част е краят
Ще разберете как минава вечерта и как ще се измъкнем. Също и затворникът връща ли се където му е мястото, или не.
^_^ОтговорОтговор с цитат - 02.07.14 09:51#2Ивайло
Регистрация: 30.03.14Град: АйтосОтговори: 2от: Плажът на смъртта (част 3)Кога ще напишеш 4 част. ОтговорОтговор с цитат - 02.07.14 10:42#3БетинаРегистрация: 19.02.14Град: ВарнаОтговори: 19от: Плажът на смъртта (част 3)Сега ще почна, а ако не успея утре ОтговорОтговор с цитат
- 03.07.14 10:18#4ИвайлоРегистрация: 30.03.14Град: АйтосОтговори: 2от: Плажът на смъртта (част 3)OK ОтговорОтговор с цитат
- 15.07.14 08:15#5ДесиславаРегистрация: 14.07.14Град: -Отговори: 8от: Плажът на смъртта (част 3)ИМАШ ТАЛАНТ ! Много ми е интересно моля те искам да продължиш да пишеш такива истории ОтговорОтговор с цитат
- 17.07.14 02:39#6БетинаРегистрация: 19.02.14Град: ВарнаОтговори: 19от: Плажът на смъртта (част 3)Благодаря мнооооого Честно казано започнах колебливо, не знаех дали ще ви хареса и си казах че ако на някого не му хареса ще спра.Но на доста им харесва затова ще пиша и други истории ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest