- 18.07.14 05:49#1Бетина
![Бетина]()
Регистрация: 19.02.14Град: ВарнаОтговори: 19Плажът на смъртта (Краят)Ние продължихме купона.Всеки си наля каквото иска.Аз,Ясен,Николета, и Божидар много трудно се напивахме, затова направо почнахме с най-тежкия алкохол.Наливахме си шотчета Текила, слагахме сол на ръцете си и си приготвяхме резенчета лимон.Първо гълтахме на екс шотче, после изблизвахме солта и накрая изсмуквахме лимоновия сок.Бобито пиеше Водка, Аля пиеше Бакарди, Георги пиеше Уиски, а Павлета пиеше...сок?!Пукахме си песни и танцувахме.Бутилките бяха пресушени, но нямаше пияни!Само леко ни беше лошо.
-Хора хайде да си лягаме.-предложих аз.
-Съгласни!-съгласиха се всички.
В спалнята с двете двойни легла се настаниха Павлета,Боби,Аля и Георги като на едното легло бяха момчетата, а на другото момичетата.В спалнята с четворното легло се разбрахме да легнем така:В най-дясната страна на леглото Ясен, до него аз, от другата ми страна Божо и в най-лявата страна Николета.Всички си легнаха, а аз отидох да се приготвя.Първо пих чаша студена вода, за да ми мине малко от алкохола.После отидох до банята където си изтрих грима.Легнах си на мястото между момчетата.Всички бяха заспали без Ясен, всички бяхме изморени от днешния ден, а часът беше 3:54.
-Защо не си заспал?-прошепнах аз.
-Чакам теб! -прошепна той и ме целуна по устата.
Ние започнахме да си шепнем.
-Днес беше тежък и изморителен ден.-казах тихо аз.
-Да!-въздъхна той-Изплаши ли се много?
-Ами малко...-казах плахо аз-А ти?
-И аз малко...-каза той и се прозя.
-Хайде да заспиваме, че се чувствам труп.-казах аз и се прозях.
-Ами хайде.-каза той и се усмихна леко.
Аз се обърнах с гръб към него, а той се прилепи плътно до мен и ме прегърна през коремчето, а аз прегърнах ръката му след няколко секунди усетих как се унасям и заспах.По едно време чухме шум и веднага станахме.Аз погледнах телефона си, часът беше 5:24.Обаче само аз и Ясен бяхме чули шумът.Беше ни адски топло, все пак не бяхме спрели да се гушкаме под завивките вече два часа и нещо.Отново се чу шум от падане на стол, а стол имаше единствено на вратата на мазето!Изтръпнах!Веднага хукнах по посока на шума, а Ясен не можа да каже нищо само тръгна след мен и ме настигна чак като се спрях на долния край на стълбите и даже се блъсна леко в мен защото не можа да спре на време защото му се наложи да бяга на спринт след мен, за да ме настигне, а на спринт доста трудно се спира.Той тръгна да казва нещо, а аз го прекъснах като му изшътках и направих знак да ме следва.Ние тръгнахме бавно, но когато бях на метър от ключа на лампата се стрелнах към него и светнах.При вида на светлината аз и Ясен присвихме очи, защото бяхме сънени.След няма три секунди се съвзехме и след като вече виждахме отново се втурнахме към стълбите и когато стигнахме видяхме нещо странно...!Чайка?!
Да там имаше чайка със счупено крило.Тя се мъчеше да полети, но се блъскаше и беше съборила стола подпиращ вратата на мазето.Ние въздъхнахме облекчено, че не е лудия.
-Имаш ли бинт?-попитах аз.
-Не, но Павлета носи.-каза той.
-Добре.-казах аз-Ще ги донесеш ли?
-Разбира се.-каза той-Изчакай един момент.
-Добре.-отвърна аз.
Той изтича нагоре по стълбите, а аз през това време хванах чайката.Той се върна и заедно отидохме в стаята с масичката и дивана.Седнахме на дивана и сложих чайката на масата.Наместих крилото й както трябва да е.
-Подай ми бинта.-казах на Ясен.
-Заповядай.-каза ми той и ми го подаде.
-Мерси.-отвърнах му аз.
Започнах да привързвам крилото, а Ясен ме прегръщаше.
-Готово!-казах аз след като приключих.
-Супер!-каза той.
Аз взех чайката и тръгнахме нагоре като през целия път си мислех как ли се е озовала чайка във вилата.Когато стигнахме средата на стълбите изведнъж ми присветна!
Когато сме излезли от вилата през дупката, чайката се е вмъкнала и лудия е решил да я изяде и я хванал за крилото, но тя някак се е измъкнала, счупила си крилото и е избягала на някъде и след като затворникът е разбрал, че раната му е избягала е изпищял-затова чухме викането му.След като са минали часове чайката е излязла от скривалището си и е отишла към вратата, но нали аз я затворих и сложих стола тя не е могла да се измъкне.
Когато стигнахме горе аз сложих вода на чайката и след като тя се напи отидохме и си легнахме, а чайката сложихме на килима до леглото. Погледнах телефона си, часът беше 5:56.Аз и Ясен отново се сгушихме.
-Лека нощ.-каза той.
-Лека и на теб.-казах аз и се прозях.
Веднага заспахме.Сутринта се събудих в 10:47, но никой друг не се беше събудил...освен чайката.Аз махнах внимателно ръката на Ясен от себе си и внимателно се изхлузих под завивките.Взех чайката и телефона си и отидох в хола.Сипах си чаша студена вода и на чайката сипах вода и си направих плодова салата.След като се нахраних отидох до огледалото в банята където си сресах косата, измих си зъбите и се гримирах.Върнах се в хола и седнах на един стол до масата на която беше чайката.Влязох във фейсбук от телефона си.След около 10 минути в стаята влезе Ясен.
-Здравей.-каза той и се усмихна-Защо не ме събуди когато ти стана?
-Ами ти спеше толкова сладко, че ми стана жал да те събудя.-казах аз и се усмихнах.
-Ахам, добре.-отвърна той и се усмихна супер сладко.
Той също си направи плодова салата и си изми зъбите.Той седна на стола до мен.
-Няма ли да ме прегърнеш?-попита той и се усмихна със зъби.
Аз станах и го прегърнах, а той ме дръпна така, че седнах в него.Започнахме да се целуваме и след около три минути чухме шъткане и тихо смеене, но ние не обърнахме внимание.Целувахме се още около две минути.
-Ооооо, влюбените гълъбчета.-започна да ни дразни Георги.
-Кажи?-казах му аз.
Всички закусиха и си измиха зъбите.
-Към колко ще тръгнем?-попита Николета-Бетс?
-Ами какво ще кажете към 12 часа?-казах аз-Тогава ще е светло и ще виждаме много по-добре.
-Съгласни!-казаха всички в един глас.
Ние си пуснахме филма "13 Призрака", защото беше рано да тръгваме, а нямаше какво да правим.Павлета не спираше да пищи на страшните сцени, а те не бяха толкова страшни! Всички други гледахме със страхопочитание.След като филма свърши ние започнахме да си събираме багажа.Прибрах лаптопа и диска в чантата за лаптопа. Бутилките от алкохола бяха прачи затова не ги взех.Другите също си прибраха багажа. Часът беше 12:04.
-Добре сега трябва да тръгваме.-казах аз, след като си поех дълбоко въздух. Отидохме до врата и издърпахме дъските.Аз отново си поех въздух и завъртях бавно дръжката.Отворих вратата бавно със заглушително скърцане.Излязохме бавно и аз заключих. Огледах се, но нямаше никой, въпреки това ние знаехме, че той е там и ни наблюдава!
-Бягайте преди Грознодзила да се е показал!-казах аз.
Всички побегнахме нагоре към пътя.Когато стигнахме до пътя след кратко бягане седнахме на една пейка и Божо се обади на мъжа който ни даде ключа от вилата.След около десет минути мъжа дойде при нас.
-Е как мина?-попита мъжа със леко разтревожен вид.
Аз скочих от пейката и стиснах яката на ризата му.
-КАК МИНА?ПИТАШ НИ КАК МИНА?!-разкрещях му се в лицето-ТИ НЕ СИ НОРМАЛЕН!!!ЗАЩО НЕ НИ ПРЕДУПРЕДИ ЗА ШИБАНИЯ ЗАТВОРНИК???ТЪПО КОПЕЛЕ!!!
Ясен ме вдигна като ми придържаше корема и краката.Едвам успя да ме откъсне от опита ми да убия мъжа.
-УОУ по-спокойно моля те не убивай човека.-каза ми той и ме целуна по косата след като ме прегърна отзад през корема и постави брадичката си върху рамото ми.Малко се поуспокоих.Погледнах другите, всички ме гледаха ужасени, а Павлета даже се беше разплакала.А мъжа ме гледаше все едно бях призрак.Аз нищо не казах само хванах Ясен за ръката и го издърпах до пейката където седяха другите.Ние седнахме, а аз кръстосах крака и ръце и гледах към пода нервно люлеейки крак.Божидар(Божо)стана и отиде до мъжа.
-Съжалявам за приятелката ни сигурен съм, че и тя съжалява.-каза Божо и погледна към мен-Нали?!
-Не съжалявам за нищо!!!-казах аз и погледнах мъжа с презрение.
Божо даде ключа и прошепна нещо на мъжа, а той ме погледна уплашен и побягна с всички.Явно му беше казал нещо като "Бягай преди пак да те е погнала, че ще стане лошо!". Николета извика две таксита.Те дойдоха след около пет минути.В едното се качихме:Николета до шофьора,Ясен отзад отляво,аз по средата и Божо отдясно.В другото се качиха:Павлета отпред до шофьора,Аля отдясно,Боби по средата и Георги отляво.Такситата тръгнаха, а ние помахахме на приятелите си в другото такси.
-Какво ти стана?-попита ме Божо.
-Какво да стане?-казах аз гледайки през предното стъкло.
-Какво да стане ли?Ти за малко да убиеш човека!-каза ми Николета.
-Той си го заслужаваше!!!-троснато отвърнах аз.
-Оставете я!Наистина си го заслужаваше щом не ни предупреди!-каза Ясен прегръщайки ме и придърпвайки ме към себе си.
Аз отпуснах глава на рамото му и затворих очи.Поех си дълбоко дъх, а Ясен ме целуна по главата не спирайки да ме прегръща.През целия останал път никой не обели и дума.Когато стигнахме до къщите си поделихме таксата за таксито и си казахме "Чао". Всеки се прибра по къщата си.Моите родители щяха да се върнат от работа чак довечера.Сега часът беше 13:36. Аз си събух кецовете до вратата и легнах за малко на дивана.След няма две минути станах и започнах да си разопаковам нещата.Диска го оставих при другите ми дискове и лаптопа пуснах да се зарежда батерията.Отидох до тавана и взех кашонче и стари парцали(дрехи които са ми малки).В кашончето сложих парцалите, самото кашонче сложих до дивана.Извадих чайката от мешката и я пъхнах в кашончето(новият и дом). Сипах вода в чашка за кафе и я дадох на чайката, а тя почна жадно да пие.Започнах а търся нещо за нея в хладилника.Намерих някаква риба в хладилника.Сложих рибата в една чинийка и я дадох на чайката, а тя лакомо започна да яде все едно никога не е яла!Но все пак не е яла от 1-2 дни не можем да я виним!Веднага след като изядох една плодова салата си пуснах мешката за пране, защото миришеше на...чайка. След като се преоблякох и хвърлих дрехите си за пране при мешката седнах на лаптопа.Видях си фейсбука:24 нови покани за приятелства,12 съобщения и 36 известия. След малко Ясен ми писа.Поприказвахме си и аз го поканих в къщи. След 2-3 минути на вратата се позвъня, аз светкавично слязох до долу и му отворих.Когато отворих вратата го хванах за ръце и се целунахме.Качихме се горе и седнахме на дивана.
-Ето какво е станало с чайката.-усмихнат каза той, а чайката през това време спеше.
-Да.-казах усмихната аз.
Аз пуснах телевизора на Сити.
-Добре ли си?-попита ме притеснен Ясен-Беше много ядосана на човека.
-Да не говорим за това.-казах аз-Моля те!
-Добре, няма!-каза ми той и ме притисна към себе си.Дълго време се целувахме и прегръщахме. Накрая ни прекъсна звукът от съобщение което получих във фейсбук.Божо ми беше писал.Реших да поканя групата във вкъщи да си поговорим за случилото се в безопасност. Писах на всички.След 3-4 минути дойдоха Николета и Божо.Те се настаниха до нас на дивана.
-Мислите ли, че лудия ще ни намери в къщите ни и ще ни убие, за да завърши започнатото?-започна разговора Николета. -Не мисля!-казах аз-Иначе полицията ще го намери!
-Според мен няма да дойде, защото не е в крак с модата и ще се притесни, че не е модерен!-каза Божо.
-Да и поради тази причина няма да си намери гадже!-каза и Ясен.
Всички изпаднахме в неконтролируем смях.10 минути се хилехме като луди и накрая ни прекъсна звънеца.Когато се съвзехме, всичките бяхме зачервени и дишахме тежко, защото не ни достигаше въздух от смях. Аз пъргаво слязох долу и отворих на останалите ни приятели.Ние се качихме горе при останалите.Само докато седнах на дивана до Ясен и се спогледах с Ясен,Николета и Божо отново настана суматоха, пак се разхилихме, а приятелите ни ни гледаха все едно виждат луди избягали от гората.
-На какво се смеете психопати такива?-попита Георги
Настана още по-бурен смях.
-Нищо!-успях да промълвя аз като едва си поех въздух и пак се разхилих.
-Ааахам...-казаха останалите ни приятели в един глас.
След като успяхме да спрем конското ни цвилене започнахме да си говорим за това за което се бяхме събрали.
-Някой да е ранен от психопата?-попитах сериозно аз.
-Кой психопат от вас четиримата?-попита Боби.
Пак започнахме да се смеем но се съвзехме бързо.
-Питам сериозно!-казах аз.
Всички поклатиха отрицателно.
-Всъщност на мен ми влезе треска в пръста като тръгвахме.-каза тъжно Аля.
Отново смях, абе ние уж за сериозно нещо се събрахме, а само цвилим като луди!
-Аз не съм ранена, но много се изплаших!-каза Павлета почти разплакана.
-Не се учудваме!-казах ме през цвиленето си ние, а тя само погледна сърдито.
-Добре, добре стига смях!-казах аз сериозно.
-Добре!-казаха другите.
-Какво да правим с затворника?-попита ме Ясен и ме погледна въпросително.
-Предлагам да извикаме полиция да го хванат!-казах аз.
-Шегуваш се!-каза Аля.
-На човек който се шегува ли ти приличам?-попитах я аз и я погледнах с най-сериозния си поглед.
-Човек ти не си в ред!-каза ми Николета-Ако го хванат, избяга и разбере, че ние сме го издали-КРАЙ С НАС!!!
-Съгласен съм с Николета, обаче е по-добре да го хванат отколкото да убива хора!!!-каза Божо.
-Кога ще го издадем и помогнем с хващането му?-попита ме Ясен в когото се бях сгушила все едно е зима, а аз съм в леглото и съм се сгушила в одеялото.
-Към 16:00 часът.-казах аз и се сгуших още повече.
-Днес???-попита Георги.
-А, не човек след пет години!-отговорих аз на тъпия му въпрос.
-Ооо, не!-каза Павлета супер тъжна.
-Ахаммм.-каза ми Ясен
-Добре още е рано.Да гледаме някой филм-предложи Боби.
-Ок.Кой?-казах аз.
-Ами не можахме да гледаме поредицата от филми Гняв и Екзорсизма.-каза Божо.
-По-добре Екзорсизма, че ще ни е интересно Гняв, а няма да успеем да изгледаме всичките филми от поредицата.-каза Николета.
-Добре сега ще го пусна.-казах аз и станах от супер удобното ми местенце.
Аз взех диска от шкафа с дисковете.Свързах кабела за домашното кино за лаптопа и затъмних.Пуснах филма на големия екран-телевизора и се върнах на моето любимо местенце-сгушена в Ясен. По време на целия филм се гушкахме.Явно по някое време сме заспали, защото като се събудихме филма беше свършил, а приятелите ни си шепнеха.Когато се събудихме аз седях в краката му, а ръцете ми бяха увити около врата му и бях притисната в него, а неговите ръце бяха увити около гърба ми.
-Ей, сънливци как спахте?-попита ни Георги с перверзната си усмивка.
-Супер!-казах сънена аз без да усетя как думите се изплъзват от устата ми.
-Много сте сладки като спинкате!-каза Николета и извади телефона си-Виж!
Тя показа снимка как спим сгушени, наистина беше сладко, но не казах нищо само сее зачервих като домат.Ясен забеляза това и се усмихна след което ме целуна по бузата, а аз още седях в краката му.Аз станах от прекрасното си местенце и погледнах часа от лаптопа.Беше 15:47 часът.
-Още малко да си починем и ще звъннем на полицията.-казах аз и се прозях.
-Оххх-изохкаха с нежелание останалите, но аз се направих на глуха.
През останалото време си говорихме за тинейджърски работи.Когато погледнах часовника на лаптопа вече беше 16:01.
-Време е да се обадим!-казах аз с леко притеснение, че ще говоря с полицията.
Аз напрах номера на полицията и зачаках, след няма 6-7 секунди чух мъжки, сух и леко стряскаш глас да казва "Тук е полицията, с какво можем да ви помогнем?"
-Добър ден,аммм има един избягал затворник на пла...-не можах да довърша, защото бях грубо прекъсната от грозен, грачещ смях.
-Хааахахахаа деца моля не си правете шегички с полицията, че ще кажа на мама и тати, че децата им се гаврят с реда и закона!!!-сухо каза полицая
-Първо не сме деца, а ТИНЕЙДЖЪРИ!!! И второ ще ни помогнете или какво?-казах ядосано през зъби аз.
-Ей дете внимавай какъв тон ми държиш, че иначе ще се обадя на родителите ти!-каза сурово мъжа.
Приятелите ми се бяха навряли в телефона ми да слушат.Ясен бързо дръпна телефона от ръцете ми когато тръгнах да си отварям устата, защото знаеше какво следва след като се ядосам.Добре, че дръпна телефона, че тъкмо се канех да се разкрещя с думите "НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА НА КОГО ЩЕ ЗВЪНИШ! ЗВЪНИ НА ПАПАТА, НА АРМЕНСКИЯ ПОП, АКО ТРЯБВА И НА БОГ МЕН НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА!КАЗВАМ ТИ, ЧЕ ИМА ИЗБЯГАЛ ЗАТВОРНИК, А ТИ МИ ЦВИЛИШ КАТО МАГАРЕ И ВИКАШ, ЧЕ СЕ ШЕГУВАМ?!МНОГО СИ ПРОСТ ВЕ!!!"
-Добър ден, съжалявам за приятелката ми, но тя наистина казва истината!Наистина има избягал затворник, оня +дето преди години е избягал и се носят легенди!Ние го видяхме даже ни нападна!Моля ви помогнете да го върнем в затвора.-започна Ясен.
Полицаят казал нещо.
-Благодаря Ви, че ще помогнете.-каза Ясен с усмивка.
Аз седях с изражение все едно ще убия някого (и ми се щеше този "някой" да беше полицая)и със скръстени ръце.
Ето така се прави...а не да убиваш някого!-каза Ясен като видя как го гледам. -Какво каза полицията?-попита го Божо.
-Каза, че в 16:30 да се срещнем до пейката на която седяхме.-отговори му Ясен.
-Хайде да тръгваме!16:16 е!-каза Николета.
-16:16!Пожелайте си нещо!Когато съвпадат цифрите всеки си пожелава по нещо!-каза Аля и всички си пожелаха по нещо на ум.
Георги поръча такси.То дойде след 2-3 минути.
-Малко се притеснявам, че пак се връщаме там.-каза тъжно Боби.
-Всички сме така Боби.-казах аз.
-Аз пък умирам от страх!!!-каза Павлета.
-Защо ли не се учудвам ?!-каза Георги, а тя го погледна лошо.
Ние стигнахме до пейката и седнахме.Беше 16:28, а полицията още я нямаше.Ние започнахме да си говорим, а когато стана 16:36 полицията се появи.Колата спря, а от нея слязоха двама стари полицаи на възраст между 40-50 години. Те ни гледаха мрачно, но не колкото аз тях.
-Вие ли сте децата които си правихте шеги с нас?Обадете се на родителите си да говорим с тях.
След тези думи вече бях бясна като бик на когото му развяват червена кърпа отпред.Аз тръгнах да ставам рязко, но полетях отново надолу към пейката.Ясен ме беше хванал през корема и ми беше запушил устата.Аз го погледнах лошо, а той само ме прегърна и притисна към себе си.
-Не се шегувахме!Хайде да тръгваме към плажа!-каза Божо.
-Ами добре!-троснато каза един от полицаите.
Всички станахме от пейката и потеглихме заедно с полицаите надолу през плажа.През целия път никой не продума нито дума, само аз и Ясен вървяхме като се държахме а ръце с преплетени пръсти.Когато стигнахме до вилата естествено гадината я нямаше, но знаех, че е там!Усещах погледа му забит в нас!Ние пообиколихме около вилата, но го нямаше.
-Видяхте ли?!Тук няма никой!а сега звъннете на родителите си и да тръгваме!-каза грубо единият полицай.
-Тук е, но се появява вечер!-казах аз през зъби.
Полицаят ме погледна лошо, но не беше страшно заради ръста му!Двамата полицаи не бяха повече от 1:70 и всички бяхме по-високи от тях.
-Очаквате да чакаме до вечерта?Е няма да стане!-каза другия полицай.
-Но трябва!-каза Николета.
-А къде ще седим до вечерта?-попита първия полицай със сухо изражение.
Всички погледнахме към вилата.Последва едноминутно мълчание.
-А как ще влезем като е заключено?-попита другия полицай.
-Ето ви телефона на собственика!Звъннете и му обяснете! -казах аз и му подадох едно листче с телефонния номер на собственика.
Полицаят ме погледна лошо и грубо издърпа листчето от ръката ми.Извади телефона си (който беше НОКИА3310) и позвъни на номера.По едно време заговори със сух глас по телефона.
-Ало, искам да наема вилата за една вечер!-каза той.
Затвори и заговори.
-След около пет минути ще е тук!-каза той като не спираше да гледа лошо.
-Добре!-каза Ясен.
През тези пет минути никой не каза нищо.Всички седяха със скръстени ръце, естествено освен мен и Ясен които не спирахме да се целуваме и гушкаме.Дори не разбрахме кога е дошъл и тръгнал собственика на вилата.Разбрахме след като Георги ни бутна и каза да влизаме.Ние спряхме приятното си занимание да се целуваме и гушкаме.Влязохме, но не си пуснахме ръцете.Качихме се горе и всички седнахме около масата.Часът беше едва 17:28.Полицаите гледаха тъпо и явно им беше скучно,Ами като нямат хубави телефони като нас така ще е!Аз и останалите от групата бяхме във Фейсбук и не казвахме нищо, а полицаите ни гледаха с неразбиране.Така бяхме до 20:46.
-Лягайте си ние ще пазим!-каза другия полицай.
-Моля?!-казахме в един глас и гледахме така все едно току що единият полицай се беше превърнал във Барби.
-Веднага си лягайте!Малки сте да седите до късно!-каза първият полицай.
Ние станахме и го послушахме, но много мрънкахме преди да си влезем в стаите.Ние се разпределихме като снощи.Легнахме си в леглото и не спряхме да си говорим.
-Как може да ни накарат да си легнем толкова рано?!В ред ли са?-каза възмутено Николета.
-Нали?!Е нищо поне ще си говорим-каза Божо.
-Мдам наистина!-казах аз.
-И ще се гушкаме!-допълни Ясен и ме притисна към себе си след което ме целуна по устата.
Ние започнахме да се целуваме и натискаме.
-ЛОЛ не забравяйте, че има и други хора в леглото!-каза Божо и се ухили така, че можеха да му се преброят зъбите.
Николета само се усмихваше и нищо не каза.
-ОК!-казахме аз и Ясен след като спряхме да се целуваме и натискаме.
Говорихме се дълго аз и Ясен се гушкаме.По едно време и четиримата сме заспали.Събудихме се от вика на единия полицай.Аз прескочих Ясен и станах от леглото.
-Вие стойте тук аз ще проверя!!!-казах аз и хукнах през вратата.
Приятелите ми не ме послушаха и на секундата скочиха и хукнаха след мен.Когато отидохме в хола полицаите ги нямаше.В същия момент чух викане от долу.Аз веднага се упътих по посока на шума който идваше от долния етаж.Приятелите ми запъхтени бягаха след мен.Най-накрая видяхме полицаите които се бяха облегнали на вратата и бяха пребледнели.
-Не сте се шегували!-каза смъртно уплашен полицая от телефона.
-Моля?!До сега сте се съмнявали?!-казах аз, но друго не казах, защото имахме важна работа.
-Както и да е!Хайде да го хванем!-каза Ясен докато дишаше тежко от умора.
-Ама ти луд ли си?!Той ще ни изяде!Целия е в кръв!-каза другия полицай.
-А за какво ви извикахме тогава?!-изръмжах аз.
-Оф, добре!Да го хванем!-каза първия полицай.
-Но първо да измислим план!Трябва ни примамка!Но кой?-казах аз.
Всички гледаха нас с Ясен.
-О не, не, не, не, не!!!Вече се сблъсках ме отблизо с него!Не пак!-каза Ясен.
-Трябва!Вие ще правите неща подходящи за влюбените двойки...като целуване и натискане по плажа, а ние ще се скрием и когато се покае затворника ще го хванем!-каза другия полицай
Ние въздъхнахме.
-Добре, да започваме!-казах аз.
Ние излязохме отвън, но лудия го нямаше.Ясен и аз тръгнахме към плажа.
-Хей, пазете се!-чух да шепне Николета.
-Да, бъдете много внимателни!!!-каза Божо.
Ние кимнахме и тръгнахме към морето.Дадохме си вид все едно не се притесняваме.Когато стигнахме до морето Ясен изведнъж легна на пясъка и ме повлече надолу върху него.Започнахме да се целуваме и натискаме.Това продължи около пет минути (като предния път...) и лудия се появи.Гледаше ни с отвратителната си усмивка.
-СЕГААА!!!-изкрещях с цяло гърло аз, при което затворника беше страшно объркан и започна да се оглеждаше наоколо.
В следващия момент се появиха двамата полицаи заедно с Божо и Николета.Лудия затворник погледна уплашено полицаите сещайки се за миналото и започна да бяга с всички сили.Ние тръгнахме след него.Бягането продължи около 10 минути, когато лудия се пъхна в някаква изоставена къща.Ние гледахме колебливо къщата, но аз се съвзех и побягнах към вратата.Приятелите ми в шок от постъпката ми ме последваха заедно с полицаите.Това беше голяма грешка!Ние влязохме вътре и момента в който го направихме съжалихме за това!Вътре се носеше непоносима воня на мърша.Поради миризмата ми стана лошо, сложих си ръката пред носа и устата, а очите ми се бяха насълзили.Аз започнах да бягам по коридора, а приятелите ми и полицаите отново ме последваха.Къщата беше едноетажна.Отворих първата врата.Оказа се спалнята.Тя беше тъмна, леглото беше със стари мръсни чаршафи, навсякъде имаше буболечки и паяжини.Навсякъде беше пълно с изсъхнала кръв и раздробени скелети по които ясно си личаха следи от зъби.Ние гледахме в потрес без да казваме и думичка.Тъкмо затварях вратата когато видях как през стаята притичва огромен плъх.Потръпнах цялата, но продължихме да вървим, вече бавно и предпазливо, защото не знаехме още колко неприятни изненади ще видим.
Следващата врата която отворихме беше банята.За което вече съжалявахме от цялото си сърце, че сме отворили!Цялата баня беше в кръв, а в мивката(очевидно нямаше вода и ток щом изглеждаше така лудия!) имаше глава на красива жена.Косата й въпреки, че цялата беше в кръв се виждаше, че беше ледено руса, а очите й сини.Целите потръпнахме.Вече страшно много се притеснявахме какво ще открием още.Оставаше само една врата.100%, че затворникът беше там!Нямаше другаде къде да е.Аз си поех дълбоко дъх и отворих вратата.Очевидно беше мазе, нищо не се виждаше.
-Нищо не се вижда!-прошепнах аз.
-Чакай.-каза единия полицай и отиде пред мен.Той исвади нещо от колана си и светна,това беше фенерче.
Видяхме стълби.Заслизахме надолу по тях, бавно и внимателно.Слязохме долу и полицая започна да оглежда с фенерчето.По едно време насочи светлината към единия ъгъл.Там беше седнал убиеца и когато насочихме светлината към него, той започна да пищи и да си закрива очите.След толкова дълго седене на тъмно очите го боляха от светлината.Полицая който не държеше фенера отиде при лудия и се опита да го хване за ръцете и да му сложи белезници, но лудия го ухапа и на полицая му текна кръв и се отдалечи шокиран.Аз видях един чувал от плат на около метър от затворника.Аз запристъпих натам и когато бях на половин метър от чувала го взех със скоростта на светлината и се върнах обратно със същата скорост, а затворника още ме следеше с недоумение какво правя.Аз подадох чувала на полицая с фенерчето.
-За какво ми е?-попита ме той не разбрал какво да прави.
-Да не искаш и теб да ухапе?Ще му го сложиш на главата и ще го вържеш с нещо!-казах аз все едно говоря на бавноразвиващ се.
Той поклати положително глава и ми даде да държа фенерчето.Полицая запристъпи бавно следван от погледа на лудия.Когато полицая беше на 30 сантиметра от затворника Николета бутна нещо без да иска и то падна, а лудия се стресна и погледна по посока на шума.Това беше момента!Полицая се метна върху затворника и му сложи чувала.
-Бързо дайте нещо да о вържа!-каза той.
Аз мигновено издърпах някакво въже без да махам светлината от тях.
-Дръж!-казах аз и замерих полицая с въжето.
Той завърза чувала и сложи белезници на лудия, който откакто полицая му се метна отгоре не спираше да квичи и да рита.Полицаите успяха да измъкнат лудия от къщата с 300 зора.
-С нещо да помогнем?-каза Божо.
-Не, няма нужда от тук нататък ще се справим.Съжалявам, че не ви повярвахме и благодаря, че ни помогнахте!-каза ранения полицай.
-И ние ви благодарим, че ни помогнахте!-каза Николета.
-Прибирайте се по къщите си!Вече може да спите спокойно, а къщата в която е живял лудия в най-скори дни ще я почистим и съборим!-каза другия полицай.
Ние се усмихнахме и тръгнахме към вилата, като с Ясен се държахме за ръце.Всички дишахме тежко и се наслаждавахме на чистия въздух.Когато стигнахме до вилата погледнах часа за последно(беше 05:46), с Ясен се сгушихме и всички заспахме на секундата.На сутринта се събудихме и разказахме всичко от А до Я на приятелите си които нищо не подозираха(Боби,Аля,Георги и Павлета).След като им разказахме си хванахме такси и се прибрахме по къщите си и продължихме живота си като преди...за сега!
Най-накрая довърших историята ^_^ Съжалявам, че толкова късно, но последните седмици графика ми беше ужасен! То не бяха здрави тренировни за 4-те спектакъла, то не беше чудо!
Моля напишете коментар за историята.Надявам се да ви е харесала!
Ако може да ми даде идеи за следващи истории, за да знам какво ще ви е най-интересно. НО ако не ви е харесала историята ще спра да пиша
Историята не е по действителен случай, само героите са истински и са ми приятели! ^_^ :3 ОтговорОтговор с цитат - 19.07.14 07:20#2Десислава
Регистрация: 14.07.14Град: -Отговори: 8от: Плажът на смъртта (Краят)Много дълго, бее ! Страхотно е ! Другата ти история не знам ако ще ти е полезно от един мой профил започнах да пиша една история но не я довърших. Ако искаш ще ти я дам и ти може да вземеш темата и да сътвориш най-великата историйка. Еее, малко ме съмнява да надмине тази, защото тя беше очарователна. Имаше обич, мистерия, страх невероятно ! ОтговорОтговор с цитат - 20.07.14 01:16#3БетинаРегистрация: 19.02.14Град: ВарнаОтговори: 19от: Плажът на смъртта (Краят)Мерси МНОГО!^_^ Ако искаш ми я дай и ще я довърша ама да не се сърдиш ^_^ ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest