Sanovnik.bg»Форум»Лично Творчество»Плажът на смъртта (част 2)

Плажът на смъртта (част 2)

  • 26.06.14 09:50#1БетинаБетинаРегистрация: 19.02.14Град: ВарнаОтговори: 19Плажът на смъртта (част 2) След няма пет минути видяхме таксито. Николета седна отпред до шофьора, защото не обичаше да седи на тясно. Аз, Божо и Ясен се събирахме идеално отзад. Всички бяхме развълнувани, личеше си по широките усмивки на лицата ни.
    -оххх нямам търпение да стигнем. -каза Николета-Много се вълнувам ще бъде много яко.
    -Да, и аз-казах аз и се усмихнах до уши-Дали другите вече ще са там?
    -Едва ли. -каза Ясен-Знаете колко време им отнема да се приготвят.
    -Деца не мислите ли, че там е опасно? -попита разтревожен шофьора на таксито-Все пак вие сте деца, а там е опасно. . .
    -Ние ще бъдем 8 човека. -каза Ясен-На 16 сме все пак!
    -Добре ваша си работа. -каза шофьора-Ама ако стане нещо не съм аз виновен!
    -Естествено, че няма вие да сте виновен! -каза Божо-Ние сами решихме не сте ни карали Вие.
    -Добре. -примири се шофьора разбрал, че няма да ни разубеди.
    Вече бяхме точно над плажа. Платихме 11, 54 лева на шофьора, пожелахме му лека вечер и закрачихме през плажа.
    -На къде сме? -попита Николета-Бетс?
    -Само мен ли ще питате за всичко? -казах аз и се разсмях-Следвайте ме.
    -Добре-казаха в един глас приятелите ми.
    Вървяхме и имахме чувството, че някой ни наблюдава, но нищо не се случваше. Ние стигнахме до вилата където собственикът ни даде ключа. Ние му платихме 80 лева за вилата. Той изглеждаше видимо притеснен. Когато ни взе парите ни пожела приятно изкарване и все така притеснен изтича бързо до пътя и потегли бързо с мотора си.
    -Мале вече се вълнувам. -каза Ясен-Това ще бъде най-яката вечер приятели.
    -Съгласни-казахме ние едновременно.
    Аз отключих вратата и влязохме вътре. Миришеше на старо, но това се промени след като Божо напръска с парфюма си без когото не ходеше никъде. Имаше мини хладилник който беше празен. Бяхме на вторият етаж. Сложих Водката, Уискито, Бакардито и Текилата вътре и затворих вратата. На плота до мивката сложих чашките, а на масата сложих чантата за лаптопа в която след това пъхнах и празната си мешка. Беше 20:04 часът, а другите от групата още ги нямаше.
    -Оф тези мързели. -казах аз и се засмях-Сигурно ще дойдат след 10 мин.
    Тъкмо казах тези думи и през вратата на стаята влетяха Боби, Георги, Аля и Павлета.
    -По полека. -каза Николета-Ще съборите вилата!
    Всички се разсмяхме. Всички започнаха да се разпростират. Ние решихме да огледаме вилата. На вторият етаж имаше баня, всекидневна слята с кухнята и две спални. В едната имаше две двойни легла, а в другата едно легло за . . . четирима? На долният етаж имаше една стая с диван и масичка за кафе и една баня. Ние се качихме отново на втория етаж.
    -Хайде да гледаме филм. -предложи Георги
    -Добре. -съгласи се Павлета.
    -Ами хайде какво чакаме купона да започва! -каза Боби
    -Добре. -каза Аля-Кой носи филми?
    -Аз-казах аз-кой да гледаме? Имам Жената в черно, 13призрака, Екзорсизма и Гняв.
    -Ооо Жената в черно-каза Ясен-той е най-страшният!
    -Ами хайде-каза Николета.
    -А не не не не не! -каза Павлета която едвам убедихме да дойде-Прекалено е страшен!
    -ОФФФ ПАВЛЕТА? ! -казахме ние раздразнени.
    -Е добре де. -каза Павлета и се смути-Ще го гледаме.
    Аз пуснах филма и всички замълчахме, за да чуваме какво говорят.
    Вече беше минал малко повече от половината филм и Ясен ми предложи да се разходим. Аз приех. Ние станахме.
    -Ооо, на къде отивате вие двамата. -каза Георги-Ясене презервативите в теб ли са? Не правете нищо без тях!
    -Георгиии? ! -извиках аз.
    -Спокойно брат, в мен са-каза Ясен и измъкна кутийката от джоба си.
    -ЯСЕНЕЕЕЕЕ? ! -извиках и на него-То бива да сте перверзни ама чак пък толкова не може!
    Всички се разсмяха.
    -Хайде да тръгваме да се разхождаме! -казах аз на Ясен.
    Ние излязохме и тръгнахме към морето което беше на не повече от 50 метра от вилата. Луната правеше лунна пътека в морето. Беше красиво. Вълничките леко шумяха.
    -Изглеждаш още по-секси на лунна светлина. -каза той и се усмихна.
    -Да, защото лицето ми се вижда по-малко нали? -казах аз и се засмях.
    -Не! Нямах това предвид-каза той и видимо се притесни-Аз, аз. . .
    -Знам какво имаше предвид-казах аз и го целунах по устата, но той не се дръпна, а почна да ме целува. . . с език. Той легна върху мен на пясъка и продължихме да се целуваме и натискаме. Това продължи около пет минути, но аз имах чувството, че някой ни наблюдава, но въпреки това нищо не казах. Ние се изправихме.
    -Това значи ли, че вече сме гаджета? -попита той.
    -Да-отговорих аз и се чувствах все едно бях на седмото небе, бях влюбена в него от както го видях.
    -Влюбен съм в теб от както те видях. -каза той видимо доволен.
    -Аз също в теб. -казах аз.
    Бяхме видимо доволни.
    -Еммм, още пазя презервативите-каза той и пак измъкна кутийката.
    -Оффф да не си разгонен-казах аз през смях.
    -Май да-каза той и двамата се разсмяхме.
    Не знам защо, но се обърнах на страни и пребледнях. Ясен също погледна и той пребледня. . . Там седеше един мъж с черна мазна коса и набола брада. Носеше стари, черни, накъсани и изцапани с кръв панталони, блуза като на затворниците, но изцапан с кръв и имаше много дупки, обувки нямаше, а на ръцете и краката си имаше дълги, черни нокти. Гледаше към устните ми, въпреки целуването червилото ми не се беше изтрило. Май кърваво червеното червило не беше най-подходящо точно за тази нощ. . .
    Мъжът се усмихваше като лудите и в устата му се виждаха стари развалени зъби. Ако ми дъхнеше сигурно щях да припадна от вонята. Очевидно беше. . . този луд беше затворникът в който не вярвахме! Аз и новото ми гадже гледахме затворникът нямаше и една минута когато аз се отърсих от шока който бях преживяла.
    -Бягаааааааай! -казах аз на още не съвзелият се Ясен.
    Хванах го за ръката и го дръпнах. Той се съвзе и двамата започнахме да бягаме. Лудият хукна след нас. Ние успахме да влезем и заключим вратата точно под носът му. Добре, че нямаше с какво да счупи прозореца. Аз и Ясен седяхме на пода от ужас. Затворникът отиде до прозореца и ни погледна. Толкова беше ядосан, че ни побиха тръпки. Той избяга на някъде. Аз и гаджето ми бяхме с учестено дишане. Много се бяхме изплашили. Бавно се приближихме към прозорецът. Беше изчезнал тъй както се беше появил. . . от нищото. Това не беше краят, той щеше да се върне за нас!

    В част трета ще разберете какво се случва по нататък. . .
    Надявам се да ви е интересно ^_^. Ако ви е интересно, след като свърша историята ще пиша още, но ако не ви е интересно само ще довърша историята и спирам с историите.

    ОтговорОтговор с цитат
  • 27.06.14 04:41#2БибиБибиРегистрация: 27.06.14Град: ВрацаОтговори: 1от: Плажът на смъртта (част 2)Много е яко !!!! Продължавай все така . ОтговорОтговор с цитат
  • 28.06.14 12:45#3БетинаБетинаРегистрация: 19.02.14Град: ВарнаОтговори: 19от: Плажът на смъртта (част 2) много се радвам че ти харесва ^_^ за първи път се опитвам да пиша и не знаех дали ще ви хареса ^_^ Бях написала и трета част обаче беше в споделени и истории и сайта нещо ми я махна без дори да покаже червената точка но щом ви харесва утре ще напиша трета част на ново ^_^ ОтговорОтговор с цитат
  • 29.06.14 02:39#4AsparuxAsparuxРегистрация: 08.04.14Град: БургасОтговори: 74от: Плажът на смъртта (част 2).....ОтговорОтговор с цитат
  • 29.06.14 02:41#5AsparuxAsparuxРегистрация: 08.04.14Град: БургасОтговори: 74от: Плажът на смъртта (част 2)Аи,стига с тез,измислици само пълните сайта с глупсоти.ОтговорОтговор с цитат
  • 29.06.14 01:38#6БетинаБетинаРегистрация: 19.02.14Град: ВарнаОтговори: 19от: Плажът на смъртта (част 2)Това е в Лично творчество!Там се пишат истории! ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest