Живот след смъртта

Сънувах доста особен сън и се замислих, че ще е доста интересен за повечето, а и теорията е доста интересна. В началото има излишни разкази, защото беше от онези по-дълги сънища, а и аз доста подробно сънувам, затова направо давам на същинската част.

Чувствах се доста разочарована и малко ядосана и влезнах в асансьор. Попринцип живея на седмия етаж и нямам страх от асансьори, но тъкмо тръгна и се замислих какво ли става ако изтърве твоят етаж. Минава вече петият, шестият, стига и моят етаж, но той не намаляваше, а продължаваше нагоре и тогава всичко отвътре ми се преобърна. Помислих си, че ще спре, но не, минава осмият етаж, а той продължава нагоре.

Виждам вече тухли и зазидани стени и изведнъж рязко спря. Разплаках се, защото асансьора не мърдаше и никой нямаше да дойде (а от къде го знаех това, един Господ знае). Изведнъж видях малак отвор малко под прозорчето в средата на вратата, където е асансьора. Наведох се леко и видях някакво момиче да се разкарва отпред. В началото не ме видя, но бях сигурна, че знаеше, че има някой зад нея. Извиках й, а тя съвсем спокойно се обърна и дойде при мен.

Без усилие отвори вратата, а аз като се мъчех нищо не ставаше. Отидох до нея и й благодарих, но й казах, че бързам да се прибера. Забелязах обаче, че бях на първият етаж и отпред пред входа имаше дъъъълга маса. Тя ми каза, че нямало за къде да бързам повече и мен ме побиха тръпки, но все още не загрявах какво става. Тръгнах след нея и седнах на масата. Всичко беше по същият начин, имаше стотици хора по улиците, нищо по-различно, но тогава тя ми каза, че не съм се намирала повече сред живите. Обясни ми, че когато сме умирали, ние не усещаме болката и не виждаме как това става, а просто продължаваме да живеем, но не сред останалите. При моят инцидент е станало по същият начин.

Асансьорът ме е премазал при последният етаж (защото няма как да продължи нагоре), но вместо да усетя болката и да виждам, направо съм прескочила това и продължила да живея в другият, нов свят. Но ми обясни, че все още ми е забранено да разпитвам за всичко, затова е трябвало да си мълча, че знам за всичко това. Мисля че мина някъде около ден, а всичко беше същото.

Живота, хората си бяха нормални, нищо, че в старият си свят вече не съществуваха. Разбрах също, че има малък период от време на престой в този Рай (Да кажа, че според съня ми нямаше Рай и Ад, а просто място, на което продължаваш да живееш съвсем нормално) след известно време мога да избера да се върна в старият си живот (явно ако са ми правили операция и още ме държат на системи съм можела да реша дали да се събудя), мога да избера дали да се преродя пак в моят свят или да си живея в този свят както съм сега.

Винаги мога да реша дали искам да се преродя, тук нямало забрани. Ако останех тук ми казаха, че започвам на чисто, нови хора, нови приятели, напълно нов живот, пак можеш да учиш или да работиш, съвсем нормален свят си е било, просто тук сме всички умрели. Дори си можело отново да умреш, затова имах фобия от асансьорите и предпочитах да се изкачвам по стълбите. Имах време да помисля и когато седнах на онази дълга маса, отдолу извадих някакъв двоен документ на който открих своите данни.

В началото мислех да го върна, защото ми беше рано да го разглеждам, но го прелистих и видях, че пишеше колко пъти съм живяла. Пишеше, че първият ми живот бил някъде през 1200 година (не помня точните дати), минала съм и през Ренесанса, после 1800 и накрая нашите дни. Живяла съм общо 4 пъти и пише къде си живял, кога си умрял, какъв си бил и разни такива. Хората сме напълно еднакви през всичките си етапи, не се променяме по облик.

После видях, че и други познати взеха да се появяват, но никой не беше шашнат, а всички бяха някак спокойни в този свят. Дори бях разгледала едната бланка на единият познат, но не му я дадох, защото още им беше рано да разбират. Май накрая бях решила да се върна, макар и в новият свят да ми беше харесало много и да се бях сприятелила, започнах да имам нов живот, но реших, че е редно да се върна където са роднините, родителите и приятелите.