Починалият внук се преражда в мен
АнонименНовак
Нека ви разкажа една история от битието. Това е история за границата, от която никой до момента не се е върнал.
Преди години, баба ми ражда с мъка вуйчо(чичо) и още един вуйчо(чичо). Но на 10-12 годинки за зла участ, той умира и след време се явява в сънищата на прабаба ми.
В продължение на месец, тя го сънувала. Той идвал нощем на сън при нея, хващал и ръката и и викал: Бабо, айде да ходим, а тя: Къде да ходим бе Петърчо, бабо хайде да дойдеш да видиш аз къде живея вечен живот.
И тръгваме, ми разказва прабаба. Вървим по една висока стръмна планина и се катерим нагоре. После по едни пътеки вървим, вървим, а той се ми държи ръката и и викал: Бабо, аз ей тука стоя, тук живея вечно.
И приказват си, приказват и той ще ми рече: Ама бабо, от тук нататък не пускат, не е за теб. Е хайде бабке, сега дорде не сме окъснели да те изпроводя.
И преди да мее изпрати ми рече: Бабо, аз толкоз много те обичам, че за туй идвам при теб.
Ама бабо, не тъжи за мен и не плачи и да кажеше бабке на мама и на тата да не плачат веки за мен щото бабо аз след години ще живея в тялото на вашето правнуче, ще го пазя както пазя вас, ще го пази и Св.Георги.
Ще има мойте очи и мойте навици, но най ми бабке, моята душа ще носи, моята душа, обичана от вас и от всички.
Не проливай сълзи ма бабке, че ще любите го както любихте и мене. След този сън прабаба ми се събудила със силни болки в дланта на ръката, която бил хванал нейното любимо внуче.
И като съм се родил, аз нямало сънища. И като съм поотраснал малко, съм започнал да приличам на него, като че ли съм искал да кажа бабо, мамо, татко, аз съм вашият Петърчо.
Факт е, че като малък, моят вуйчо Христо ме заведе на гробищният парк на село и се спънах и паднах, точно до паметника на Петърчо.
И все още и до ден днешен, вече съм на 22 години и си го имам този белег във формата на гроб и от там ми дойде прякора гробчо.
А белегът ми е от лявата страна на челото ми, пък за добро ли е или за лошо и аз незнам.
Тази история е разказана от прабаба ми преди тя да почине и до тази дата, тя не е казвала на никой за този сън.(Тони) Скайп:surbin_88
Преди години, баба ми ражда с мъка вуйчо(чичо) и още един вуйчо(чичо). Но на 10-12 годинки за зла участ, той умира и след време се явява в сънищата на прабаба ми.
В продължение на месец, тя го сънувала. Той идвал нощем на сън при нея, хващал и ръката и и викал: Бабо, айде да ходим, а тя: Къде да ходим бе Петърчо, бабо хайде да дойдеш да видиш аз къде живея вечен живот.
И тръгваме, ми разказва прабаба. Вървим по една висока стръмна планина и се катерим нагоре. После по едни пътеки вървим, вървим, а той се ми държи ръката и и викал: Бабо, аз ей тука стоя, тук живея вечно.
И приказват си, приказват и той ще ми рече: Ама бабо, от тук нататък не пускат, не е за теб. Е хайде бабке, сега дорде не сме окъснели да те изпроводя.
И преди да мее изпрати ми рече: Бабо, аз толкоз много те обичам, че за туй идвам при теб.
Ама бабо, не тъжи за мен и не плачи и да кажеше бабке на мама и на тата да не плачат веки за мен щото бабо аз след години ще живея в тялото на вашето правнуче, ще го пазя както пазя вас, ще го пази и Св.Георги.
Ще има мойте очи и мойте навици, но най ми бабке, моята душа ще носи, моята душа, обичана от вас и от всички.
Не проливай сълзи ма бабке, че ще любите го както любихте и мене. След този сън прабаба ми се събудила със силни болки в дланта на ръката, която бил хванал нейното любимо внуче.
И като съм се родил, аз нямало сънища. И като съм поотраснал малко, съм започнал да приличам на него, като че ли съм искал да кажа бабо, мамо, татко, аз съм вашият Петърчо.
Факт е, че като малък, моят вуйчо Христо ме заведе на гробищният парк на село и се спънах и паднах, точно до паметника на Петърчо.
И все още и до ден днешен, вече съм на 22 години и си го имам този белег във формата на гроб и от там ми дойде прякора гробчо.
А белегът ми е от лявата страна на челото ми, пък за добро ли е или за лошо и аз незнам.
Тази история е разказана от прабаба ми преди тя да почине и до тази дата, тя не е казвала на никой за този сън.(Тони) Скайп:surbin_88
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.9
Общо гласували: 9
52
44
33
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (10)
Изпрати
Това по - скоро ми прилича на някоя приказка.
Но в интерес на истината, наистина може да си се преродил като Петърчо. Има много такива случаи, където починали близки се прераждат отново при близките си.
Но в интерес на истината, наистина може да си се преродил като Петърчо. Има много такива случаи, където починали близки се прераждат отново при близките си.
3
1
Логично е да приличаш на Петърчо, който със сигурност е приличал на родителите си и брат си, все пак сте една кръв. Аз лично, не бих повярвала в съня на бабата, но бих я разбрала. Мъката по загубата на 12 г. момче е огромна и може да породи какво ли не, дори халюцинации в будно състояние.
2
2
