Починалият внук се преражда в мен
АнонименНовак
Нека ви разкажа една история от битието. Това е история за границата, от която никой до момента не се е върнал.
Преди години, баба ми ражда с мъка вуйчо(чичо) и още един вуйчо(чичо). Но на 10-12 годинки за зла участ, той умира и след време се явява в сънищата на прабаба ми.
В продължение на месец, тя го сънувала. Той идвал нощем на сън при нея, хващал и ръката и и викал: Бабо, айде да ходим, а тя: Къде да ходим бе Петърчо, бабо хайде да дойдеш да видиш аз къде живея вечен живот.
И тръгваме, ми разказва прабаба. Вървим по една висока стръмна планина и се катерим нагоре. После по едни пътеки вървим, вървим, а той се ми държи ръката и и викал: Бабо, аз ей тука стоя, тук живея вечно.
И приказват си, приказват и той ще ми рече: Ама бабо, от тук нататък не пускат, не е за теб. Е хайде бабке, сега дорде не сме окъснели да те изпроводя.
И преди да мее изпрати ми рече: Бабо, аз толкоз много те обичам, че за туй идвам при теб.
Ама бабо, не тъжи за мен и не плачи и да кажеше бабке на мама и на тата да не плачат веки за мен щото бабо аз след години ще живея в тялото на вашето правнуче, ще го пазя както пазя вас, ще го пази и Св.Георги.
Ще има мойте очи и мойте навици, но най ми бабке, моята душа ще носи, моята душа, обичана от вас и от всички.
Не проливай сълзи ма бабке, че ще любите го както любихте и мене. След този сън прабаба ми се събудила със силни болки в дланта на ръката, която бил хванал нейното любимо внуче.
И като съм се родил, аз нямало сънища. И като съм поотраснал малко, съм започнал да приличам на него, като че ли съм искал да кажа бабо, мамо, татко, аз съм вашият Петърчо.
Факт е, че като малък, моят вуйчо Христо ме заведе на гробищният парк на село и се спънах и паднах, точно до паметника на Петърчо.
И все още и до ден днешен, вече съм на 22 години и си го имам този белег във формата на гроб и от там ми дойде прякора гробчо.
А белегът ми е от лявата страна на челото ми, пък за добро ли е или за лошо и аз незнам.
Тази история е разказана от прабаба ми преди тя да почине и до тази дата, тя не е казвала на никой за този сън.(Тони) Скайп:surbin_88
Преди години, баба ми ражда с мъка вуйчо(чичо) и още един вуйчо(чичо). Но на 10-12 годинки за зла участ, той умира и след време се явява в сънищата на прабаба ми.
В продължение на месец, тя го сънувала. Той идвал нощем на сън при нея, хващал и ръката и и викал: Бабо, айде да ходим, а тя: Къде да ходим бе Петърчо, бабо хайде да дойдеш да видиш аз къде живея вечен живот.
И тръгваме, ми разказва прабаба. Вървим по една висока стръмна планина и се катерим нагоре. После по едни пътеки вървим, вървим, а той се ми държи ръката и и викал: Бабо, аз ей тука стоя, тук живея вечно.
И приказват си, приказват и той ще ми рече: Ама бабо, от тук нататък не пускат, не е за теб. Е хайде бабке, сега дорде не сме окъснели да те изпроводя.
И преди да мее изпрати ми рече: Бабо, аз толкоз много те обичам, че за туй идвам при теб.
Ама бабо, не тъжи за мен и не плачи и да кажеше бабке на мама и на тата да не плачат веки за мен щото бабо аз след години ще живея в тялото на вашето правнуче, ще го пазя както пазя вас, ще го пази и Св.Георги.
Ще има мойте очи и мойте навици, но най ми бабке, моята душа ще носи, моята душа, обичана от вас и от всички.
Не проливай сълзи ма бабке, че ще любите го както любихте и мене. След този сън прабаба ми се събудила със силни болки в дланта на ръката, която бил хванал нейното любимо внуче.
И като съм се родил, аз нямало сънища. И като съм поотраснал малко, съм започнал да приличам на него, като че ли съм искал да кажа бабо, мамо, татко, аз съм вашият Петърчо.
Факт е, че като малък, моят вуйчо Христо ме заведе на гробищният парк на село и се спънах и паднах, точно до паметника на Петърчо.
И все още и до ден днешен, вече съм на 22 години и си го имам този белег във формата на гроб и от там ми дойде прякора гробчо.
А белегът ми е от лявата страна на челото ми, пък за добро ли е или за лошо и аз незнам.
Тази история е разказана от прабаба ми преди тя да почине и до тази дата, тя не е казвала на никой за този сън.(Тони) Скайп:surbin_88
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.9
Общо гласували: 9
52
44
33
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (10)
Изпрати
Наркоман
0
1
Много трогателно!Аз също вярвам!
6
2
Вярвам в такива истории
6
0
bojke,piesh li si lekarstvata redovno chedo.
4
9
Много ми допада тази история. Аз също искам да помогна на моите близки: - баба, дядо, майка, татко, Съпруг, Дете и разбира се всички близки до мен!
3
3
Много интересно, напълно възможно..
8
0
Толкова млад, а вече за психиатър, щом вярва в подобни глупости...
7
12
знам за какво ми говориш,на който не му се е случило той не вярва,моята история е подобна.баба ми на която съм кръстена имахме с нея страшно силна ама страшно силна връзка.тя почина преди 10 години ....сънувала съм я 10 години подред всеки Божи ден постоянно и тя винаги ме е напътствала за всичко и ми е помагала.миналата година я сънувах в къщи където ми каза,"бабиното от другия месец ме очаквай не ми се стой вече тук много ми липсваш искам да се прибера"-точно другия месец на същата дата когато сънувах баба -разбрах че съм бременна....9 месеца подред аз я сънувах нон стоп всеки Божи ден.няколко дена преди да родя. сънят ми беше,...в съня си отивам да търся баба в къщи дали не се е прибрала и отивам при майка и и казвам майко баба няма ли вече да си идва тя ми каза че ще е тук. тя ме гледа учудено и ми казва ама баба ти е починала знаеш че няма да се прибере..в този момент в съня ми баба ми застава до мен(а майка някъде изчезва)и ми казва "д" не се притеснявай до няколко дена се прибера завинаги при вас,тук повече със теб няма да се виждаме,ще се видим след 4 дена.и последствието е следното....тернимът ми за раждане беше на 15.10-но аз родих след 4 дена на 18.10 а сънувах съня на 14.10...баба ми беше родена на 6.10 и почина на 19.10.....и от както родих .сина си аз баба си спрях да я сънувам от момента в който родих сина си(в интерес на истината очаквах да е момиче-но аз не исках момиче винаги съм си мечтала за момченце че мисълта ми беше че има голяма връзка между сънища умрели и живи и знам че баба е преродена в сина ми ... просто съм убедена в това на 100% и не съм предубедена... така че сори за някой който не могат да го повярват това...аз няма как да не го повярвам и аз съм родена на датата която е починала на баща ми майка му така че случайни неща няма на този свят(с тази разлика че съм кръстена на другата ми баба(на майка) и с нея имахме много силна връзка помежду си и сега имам чрез сина ми.с много обич и уважение Д.Д.Д ..
28
2
