Пътуването може да се окаже и болезнено

Когато затвориш очи всъщност не виждаш нищо нали ? Но ако се замислиш, щом затвориш очите си се появява той. Виждаш така добре неговите кафяви очи. Очите към които като погледнеш и усещаш уюта и спокойствието. Разбираш, че той е попаднал не само в полезрението ти, а и в съзнанието ти.

Не е попаднал с външния си вид. С дрехите си и с прическата, която си прави преди да излезе. А с това бликащото в очите му, щом срещнат твоите. Сякаш, когато ви се срещат погледите не искаш да дръпнеш поглед настрани. Напротив дълбоко в себе си искаш да продължиш да го гледаш така задълбочено и искрено. И дори когато заставаш по-настрани от него, ти се иска нещо да стане и да се доближиш до неговото тяло.

Да усетиш парфюма му и да докоснеш дрехата му. Мириса от парфюма ще запазиш като дума в съзнанието си, а допира до него ще го запаметиш както записваш всяка една мисъл, която отразява или прости докосва твоето АЗ. Документ, който винаги можеш да го отвориш. И винаги щом го отвориш ще усещаш същото чувство. Веднага ще пропътуваш към деня, към спомена.

Пътуването може да се окаже и болезнено. Но ти ще знаеш, че и дори този спомен вече е болезнен, точно той те държи психически силна. И когато го виждаш ти си трупаш спомени, а и в това време и попълваш страници в твоето дневниче.

Все пак не се отказваш да затваряш очите си.