Останах сама

Здравейте! За първи път пиша в този сайт и мисля , че е много интересно да споделяш своите истории с хора които не познаваш и да получаваш интересни и различни съвети и мнения за които никога не си се замислял. И така сега и за моята история .

Не знам от къде да започна може би ще е добре на кратко да започна от където мисля, че е започнало всичко . Когато бях малка бях наистина много грозно дете имах приятелка от входа с която излизахме всеки ден играехме най-различни игри , но особено пред нея изглеждах като грозното патенце и всички от квартала , макар не директно ми се подиграваха и ми говореха зад гърба.

На края се разделихме с това момиче и такаа. -Мисля, че от там е започнало всичко. Сега съм на 16 години и се чувствам наистина много гадно , вече и самотно. Аз съм момиче което е много притеснително и затворено в себе си не съм от най-забавните хора , не мога да общувам с всеки и самочувствието ми е може би малко по-малко от нормалното и много искам това да се промени стремя се да го направя почти го бях постигнала , но когато тя замина всичко се промени . След малко за нея . . Малко преди да замине си намерих приятел който смятам , че наистина обичам и то много но стана така , че заради него с нея се виждахме по рядко 1 път на седмица някой път и не се виждахме само на училище (Това не е толкова важно , но сметнах , че трябва да го подчертая )И сега пак отначало за нея.

От детската градина имам една приятелка да я наречем БЕТИ с която сме много близки толкова години сме винаги двете винаги сме били приятелки и двете нямахме много приятели и не бяхме твърде нормални , може би това ни е събрало не знам. . Винаги тя е била до мен така както и аз до нея. Тя е от много странно семейство ако може да се нарече така и имаше много проблеми с тях и винаги съм била до нея и съм и помагала никога не съм я изоставяла когато знам , че има нужда .

Навсякъде бяхме двете ходихме заедно на първия си купон изпушихме заедно първата си цигара изпихме заедно първата чаша бира, уиски и какво ли още не сме направили заедно за първи път. Толкова много простотии и хубави спомени единствено тя ме разбираше и ме познаваше такава каквато съм единствена тя не ме упрекваше за това каква съм , единствено с нея съм се смяла с часове без да мога да спра. Един ден искаше много спешно да се видим и нямаше как да и откажа излязохме и тя ми съобщи , че ще заминава при техните в Германия (тя това искаше постоянно говореше как иска да е с баща и . . да са пак както преди да си споделят да си говорят да гледат филми заедно тя много го обича)И аз в първия момент не знаех да се зарадвам или да плача , защото знам , че ако замине всичко ще се промени и ще се видим след години , но все пак се усмихнах отидох до нея и я прегърнах казах и . . -Радвам се за теб ако там ще си по-щастлива от тук заминавай . . и тя ми каза -Да, но ако замина ще те оставя , ще те изоставя а ти никога не си го правила винаги си била до мен . . ти ме направи човек .

Аз и казах, че ще се оправя , че всичко ще бъде наред , че ще поддържаме връзка , че почти всичко ще е същото тя само се усмихна и настана неловко мълчание . И ето , че вече минава 6-тия месец от както я няма аз се чувствам толкова самотна и безлична единствената ми приятелка си замина и няма какво да правя . Все още съм с това момче вече 7 месеца ако не беше той наистина не знам какво щях да правя по цял ден щях да стоя затворена в нас пред лаптопа във виртуалния свят. Нямам въпрос към вас по между другото ако имате някой съвет ще го приема без проблем , но просто исках да споделя с някой как се чувствам и колко ми е самотно без нея . . :x:. . Има и ще много от тази история , но ме заболяха пръстите да пиша ;д