Приятелят ми издъхна в ръцете ми
редакция:
АнонименНовак
Здравейте! На 26 години съм, миналата година преживях най-големия ужас в живота си - приятелят ми, с когото живеех, почина в ръцете ми внезапно. От тогава не съм на себе си, получавам постоянно кризи на задух, тежест в гърдите, сърцебиене и чувство че ще ми спре въздуха и ще умра.
Ходих по кардиолози, психиатри, психотерапевти-кардиолога каза че нищо ми няма, всичко било на нервна почва, психиатъра ми изписа ривотрил 2 мг, с който си живея до сега и имам чувството, че ако остана без него ще умра. Искам си предишния живот, когато се чувствах спокойна и "нормална".
Сега от най-малкото напрежение получавам тази криза със задуха, просто е нетърпимо. Имам си приятел, чувствам се добре с него, но явно онази случка ми се е отразила много зле психически и не знам как да си помогна. Ако някой има идея, моля да я сподели. Благодаря Ви предварително!
Ходих по кардиолози, психиатри, психотерапевти-кардиолога каза че нищо ми няма, всичко било на нервна почва, психиатъра ми изписа ривотрил 2 мг, с който си живея до сега и имам чувството, че ако остана без него ще умра. Искам си предишния живот, когато се чувствах спокойна и "нормална".
Сега от най-малкото напрежение получавам тази криза със задуха, просто е нетърпимо. Имам си приятел, чувствам се добре с него, но явно онази случка ми се е отразила много зле психически и не знам как да си помогна. Ако някой има идея, моля да я сподели. Благодаря Ви предварително!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.1
Общо гласували: 10
53
45
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
И в църква да ходи, и свещи да пали, стреса няма да и излезе. Намери в някой село баба, която лее куршум. Не знам колко е минало от този случай, но колкото повече бавиш по-зле става.
преживях същия ужас преди години.Трудно е.Това, което мога да ти препоръчам е да говориш за приятеля си. Не се мъчи да избягваш да си спомняш и говориш за него. Трябва ти време. Ще се оправиш.