Приятелят ми издъхна в ръцете ми
АнонименНовак
Здравейте! На 26 години съм, миналата година преживях най-големия ужас в живота си - приятелят ми, с когото живеех, почина в ръцете ми внезапно. От тогава не съм на себе си, получавам постоянно кризи на задух, тежест в гърдите, сърцебиене и чувство че ще ми спре въздуха и ще умра.
Ходих по кардиолози, психиатри, психотерапевти-кардиолога каза че нищо ми няма, всичко било на нервна почва, психиатъра ми изписа ривотрил 2 мг, с който си живея до сега и имам чувството, че ако остана без него ще умра. Искам си предишния живот, когато се чувствах спокойна и "нормална".
Сега от най-малкото напрежение получавам тази криза със задуха, просто е нетърпимо. Имам си приятел, чувствам се добре с него, но явно онази случка ми се е отразила много зле психически и не знам как да си помогна. Ако някой има идея, моля да я сподели. Благодаря Ви предварително!
Ходих по кардиолози, психиатри, психотерапевти-кардиолога каза че нищо ми няма, всичко било на нервна почва, психиатъра ми изписа ривотрил 2 мг, с който си живея до сега и имам чувството, че ако остана без него ще умра. Искам си предишния живот, когато се чувствах спокойна и "нормална".
Сега от най-малкото напрежение получавам тази криза със задуха, просто е нетърпимо. Имам си приятел, чувствам се добре с него, но явно онази случка ми се е отразила много зле психически и не знам как да си помогна. Ако някой има идея, моля да я сподели. Благодаря Ви предварително!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.1
Общо гласували: 10
53
45
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (43)
Изпрати
Здравей,
Аз имах подобен проблем, когато баба ми почина. Получавах въпросния задух - сякаш въздух не ми стигаше, сърцебиенто. И аз минах през кардиолог (всичко беше наред) и лекарката, която ме беше приела по спешност през нощта, ми каза на следващата сутрин, че всичко е в главата ми. Мой бил изборът дали да живея вечно с блистер валидол и паникьосана или да преживея това и да водя нормално съществуване. Каза ми обаче един трик, в случай че кризата се появи отново: клякаш, навеждаш главата към земята и започваш да си поемаш по-силно въздух. Това на няколко пъти го направих и помагаше, но заедно с това взех решението да не съм зависима до края на живота си - важното е самата ти да го осъзнаеш.
Аз имах подобен проблем, когато баба ми почина. Получавах въпросния задух - сякаш въздух не ми стигаше, сърцебиенто. И аз минах през кардиолог (всичко беше наред) и лекарката, която ме беше приела по спешност през нощта, ми каза на следващата сутрин, че всичко е в главата ми. Мой бил изборът дали да живея вечно с блистер валидол и паникьосана или да преживея това и да водя нормално съществуване. Каза ми обаче един трик, в случай че кризата се появи отново: клякаш, навеждаш главата към земята и започваш да си поемаш по-силно въздух. Това на няколко пъти го направих и помагаше, но заедно с това взех решението да не съм зависима до края на живота си - важното е самата ти да го осъзнаеш.
4
1
Съчувствам Ви! Преживях такова нещо и вече 4-та година го преживявам отново, пия атаракс по половинка това само ми помага.
4
1
Здравейте,съжалявам за ужаса който сте преживяли, моят съвет е да си смените жилището,живота продължава,трябва да се борите,занимайте се с йога или нещо подобно.
1
2
Здравей,съжалявам за загубата ти,но според мен това не са нервни кризи а са панически атаки,Ако понякога започнеш да се притесняваш , главата те боли , трудно почваш да дишаш , започваш да се потиш , свивания на сърцето или си мислиш че ще умреш е точно това.Паническа атака се получава при тежка депресия,застоял живот,загуба на близък и още тем подобни.Дано да съм помогнал
Успех за напред !
Успех за напред !
7
0
според мене си изчерпвала нивото на Серотонин ,ходи на невролог
1
1
Здравейте, много благодаря за отзивчивостта на всички, които отделиха време ,за да напишат коментар,съвет по моя проблем. Искам да се похваля,че отидох при друг психиатър, който лекува и зависимости, каквато аз имам към ривотрила и почнахме да заместваме постепенно ривотрила с антидепресант, който е хиляди пъти по безобиден(колкото едно лекарство може да е безобидно...) от ривотрила, за сега се чувствам добре и обнадеждена,че целия този кошмар ще приключи и пак ще си бъда "нормална" както преди:)) стискайте ми палци:) ще пиша допълнително дали има ефект всичко това. А що се отнася до леене на коршуми, поне няколко пъти ходих и веднага след това и по-късно-ефект 0:(
4
0
Никога повече не ходи да ти леят куршум, това е магьосническа практика с много негативни последици за душата ти. А относно хапчетата, намери заместител, както ти казаха, най-добре релаксиращи разходки из природата и такива ИСТИНСКИ неща, хапчетата не водят до нищо добро..
0
0
много искам да ти разкажа аз как се справих с кошмара който аз преживях. Отне ми доста време, но мисля че наистина мога да ти бъда полезна, поне с малко съвети. Напиши си мейла и ще се свържа с теб. Знам колко е гадно и как се чувстваш и колко безнадеждно ти се струва всичко. Ако изобщо видиш това ми пиши на и да знаеш че хапчетата изобщо не са ти вариант, те само разточват проблема във времето и в никакъв случай не го решават!
2
0
леене на куршум ( при силна уплаха се лее при три баби) или ако можеш намери си реза , постави я в чашка с водичка да я осветят звездите и като заспиш някой близък човек да те събуди и да ти я даде за да я изпиеш. Помага, аз съм пила.
3
3
Наскоро четох статия за наркоманиите и пристрастяването към медикаменти - там пишеше и за твоето лекарство - че е опасно и води до зависимост, както и диазепама. На твое място бих спряла всичко, което дава фалшиво чувство на спокойствие..намери си хоби, приятни занимания които да ти поглъщат вниманието, спортувай активно, работи, изморявай се физически, не се предавай!
3
0
Преживяла съм такъв стрес,като 6 месеца бях на легло-страхувах се и от светлината,никакви хапчета не помогнаха накрая отидох при ходжа,макар,че не вярвам,но ефекта беше поразителен,трябва да спазваш всичко което ти даде да пиеш и ядеш.След една седмица бях друг човек.Успех!!!
1
0
