Приятелят ми издъхна в ръцете ми
редакция:
АнонименНовак
Здравейте! На 26 години съм, миналата година преживях най-големия ужас в живота си - приятелят ми, с когото живеех, почина в ръцете ми внезапно. От тогава не съм на себе си, получавам постоянно кризи на задух, тежест в гърдите, сърцебиене и чувство че ще ми спре въздуха и ще умра.
Ходих по кардиолози, психиатри, психотерапевти-кардиолога каза че нищо ми няма, всичко било на нервна почва, психиатъра ми изписа ривотрил 2 мг, с който си живея до сега и имам чувството, че ако остана без него ще умра. Искам си предишния живот, когато се чувствах спокойна и "нормална".
Сега от най-малкото напрежение получавам тази криза със задуха, просто е нетърпимо. Имам си приятел, чувствам се добре с него, но явно онази случка ми се е отразила много зле психически и не знам как да си помогна. Ако някой има идея, моля да я сподели. Благодаря Ви предварително!
Ходих по кардиолози, психиатри, психотерапевти-кардиолога каза че нищо ми няма, всичко било на нервна почва, психиатъра ми изписа ривотрил 2 мг, с който си живея до сега и имам чувството, че ако остана без него ще умра. Искам си предишния живот, когато се чувствах спокойна и "нормална".
Сега от най-малкото напрежение получавам тази криза със задуха, просто е нетърпимо. Имам си приятел, чувствам се добре с него, но явно онази случка ми се е отразила много зле психически и не знам как да си помогна. Ако някой има идея, моля да я сподели. Благодаря Ви предварително!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.1
Общо гласували: 10
53
45
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Аз имах подобен проблем, когато баба ми почина. Получавах въпросния задух - сякаш въздух не ми стигаше, сърцебиенто. И аз минах през кардиолог (всичко беше наред) и лекарката, която ме беше приела по спешност през нощта, ми каза на следващата сутрин, че всичко е в главата ми. Мой бил изборът дали да живея вечно с блистер валидол и паникьосана или да преживея това и да водя нормално съществуване. Каза ми обаче един трик, в случай че кризата се появи отново: клякаш, навеждаш главата към земята и започваш да си поемаш по-силно въздух. Това на няколко пъти го направих и помагаше, но заедно с това взех решението да не съм зависима до края на живота си - важното е самата ти да го осъзнаеш.
Успех за напред !