Никога няма да забравя тези виденията
редакция:
imgПо Истински случай истина
Преди около три години може би беше когато със едни приятели отидохме в едно друго село което е близо до нашето стояхме до полунощ там когато решихме да тръгваме към нашето село когато изведнъж чух някакъв шум от храстите тогава мойте приятели ми казаха че си измислям
вървяхме когато видяхме всички как задухва страшно студен вятър продължихме да вървим към нашето село но пътя беше дълъг по едно време тримата който бяхме аз и мойте приятели чухме стъпки зад нас аз ги чух най силно започнахме да бягаме
но във същия миг ми се стори че както си завъртах главата напред докато я завъртах видях на ляво някаква сянка отидохме малко по напред когато видях ме някаква брадва извън пътя в храстите в кръв ако ще те ми вярвайте но много се уплашихме който иска да вярва всеки си има вяра помислихме че полудяваме когато чухме някакво ръмжене
а след това просто видях как един от приятелите ми е вцепенен когато дойде в съзнание ми каза че бил сред големи огнюве казвам ви такава нощ беше че никога няма да я забрава отидохме нали вече бяхме по средата на пътя между нашето село когато имах лошо предчувствие след малко един от приятелите ми започна да се държи странно
говореше че не му било писано да живее не съм сигурен нещо такова беше когато чухме пак това ръмжене разделихме се навсякъде побягнахме помня че един от приятелите ми се скрий зад едно дърво но за другите не съм сигурен казвам ви пътят от това село до нашето е около час или можеби два часа пеша
но имах чувството че вървяхме цяла вечност този път по едно време се показахме когато продължихме да вървим чувахме как вълците вият и страховитата тишина ни обгръщаше отвсякъде по едно време видях ме как един човек удря със брадвата дърветата ние го попитахме какво правите толкова късно тук
той каза а ми вие аз казах разхожда ме се когато се обърна видяхме очите му бяха чисто черни решихме да вървим нататък защото разбрах че това беше същата брадва за която ви разказах по рано в историята тръгнахме продължихме много се страхувахме не знам но можеби беше петък 13 ти тогава не знам но не се заблуждавайте със филма петък 13 ти
защото това беше истинско не си измислям така стигнахме почти нашето село когато започна да ми тече кръв от носа ми имах тогава в джоба ми носни кърпички изтрих си носа а когато стигнах моя дом преди да вляза усещах че някой ме наблюдава веднага влязох влязох в банята и си легнах
никога няма да забравя това преживяване Ако някой може да ми помогне да ми каже какво става ще му бъда благодарен а не като някой идиоти дами каже че си фантазирам искам отговори
Преди около три години може би беше когато със едни приятели отидохме в едно друго село което е близо до нашето стояхме до полунощ там когато решихме да тръгваме към нашето село когато изведнъж чух някакъв шум от храстите тогава мойте приятели ми казаха че си измислям
вървяхме когато видяхме всички как задухва страшно студен вятър продължихме да вървим към нашето село но пътя беше дълъг по едно време тримата който бяхме аз и мойте приятели чухме стъпки зад нас аз ги чух най силно започнахме да бягаме
но във същия миг ми се стори че както си завъртах главата напред докато я завъртах видях на ляво някаква сянка отидохме малко по напред когато видях ме някаква брадва извън пътя в храстите в кръв ако ще те ми вярвайте но много се уплашихме който иска да вярва всеки си има вяра помислихме че полудяваме когато чухме някакво ръмжене
а след това просто видях как един от приятелите ми е вцепенен когато дойде в съзнание ми каза че бил сред големи огнюве казвам ви такава нощ беше че никога няма да я забрава отидохме нали вече бяхме по средата на пътя между нашето село когато имах лошо предчувствие след малко един от приятелите ми започна да се държи странно
говореше че не му било писано да живее не съм сигурен нещо такова беше когато чухме пак това ръмжене разделихме се навсякъде побягнахме помня че един от приятелите ми се скрий зад едно дърво но за другите не съм сигурен казвам ви пътят от това село до нашето е около час или можеби два часа пеша
но имах чувството че вървяхме цяла вечност този път по едно време се показахме когато продължихме да вървим чувахме как вълците вият и страховитата тишина ни обгръщаше отвсякъде по едно време видях ме как един човек удря със брадвата дърветата ние го попитахме какво правите толкова късно тук
той каза а ми вие аз казах разхожда ме се когато се обърна видяхме очите му бяха чисто черни решихме да вървим нататък защото разбрах че това беше същата брадва за която ви разказах по рано в историята тръгнахме продължихме много се страхувахме не знам но можеби беше петък 13 ти тогава не знам но не се заблуждавайте със филма петък 13 ти
защото това беше истинско не си измислям така стигнахме почти нашето село когато започна да ми тече кръв от носа ми имах тогава в джоба ми носни кърпички изтрих си носа а когато стигнах моя дом преди да вляза усещах че някой ме наблюдава веднага влязох влязох в банята и си легнах
никога няма да забравя това преживяване Ако някой може да ми помогне да ми каже какво става ще му бъда благодарен а не като някой идиоти дами каже че си фантазирам искам отговори
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 4
52
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари