Никой няма да повярва когато го прочете
редакция:
Здравейте ! Аз съм момиче на 17 г. от Стара Загора. И така всичко се случи когато се бяхме прибрали с една приятелка от моя клас за уикенда на село (аз на моето и тя на нейното село разбира се, но те бяха на 10 километра некъде едно от друго).
И ето че дойде време да разкажа тази история.
И така ще започна от момента, в който реших да звънна на една моя приятелка да си поговорим докато се прибирам в къщи в 01:30 през нощта , че ме беше страх.
И така говорихме си дълго 15 - 20 мин. някъде и аз и казах, че вече съм си в къщи и може да ми затваря, ако иска и да звънне на гаджето си защото му беше обещала.
И така тя затвори, аз се прибрах и легнах и съм заспала. По едно време както си спя ме събужда мелодията на песента на Smiley - Dead man walking. Още сънена си дадох сметка, че това може да са само двама души, гаджето ми и момичето, с което говорих (между другото тя ми е най- добрата приятелка).
И понеже си помислих, че тя вече спи, вдигнах телефона с думите:"О миличък, кво става".
Последва мълчание и след около 6-7 секунди чух гласа на приятелката си: "В понеделник никакво даскало, директно на кафето, стана нещо, което трябва да ти кажа лично " и преди да успея да се освестя и да кажа нещо тя затвори.
Аз останах втрещена от ужас защото тя звучеше така все едно е видяла призрак(по късно щях да разбера, че може би съм права).
И така в неделя се прибрах в СтЗ и в понеделник я чаках на едно кафене близо до нашия блок. Тя дойде, прегърнахме се, поздравихме се е започнахме да си говорим и улисани в приказки съвсем забравихме истинската причина за срещата.
По едно време аз казах "Абе я кажи сега защо ме изплаши ти така онзи ден". След тези думи тя направо пребледня. Аз и хванах ръката и и казах "Спокойно, дишай ". Тя ме погледна в очите и каза "Вярваш ли ми". Отговорих "ДА казвай кво е станало, че ще откача".
И така тя започна " Ами нали говорих с тебе и ти казах, че ще говоря с моя и ще лягам, и нали ми беше много жега, излязох да се поразходя.
Качих се на покрива на нашата кола и му звъня и нали говорим и изведнъж както седя, чувам някакви викове, все едно деца или жени викат и изведнъж заглъхнаха.
И така както седя гледам на 7-8 метра от колата нещо бяло и овално стои над тревата във въздуха на 3 см от тревата и бавно се придвижва към мен.
Първо помислих, че е кучето на съседа, ама ако беше то щеше да е залае или поне да се чува как се движи в тревата, ама не, наоколо беше тихо, човек нищо не се чуваше.
После забелязах, че спря да се движи и тръгна назад, а до плета на около метър от него се беше появило нещо подобно, само че така на височина беше около 1,70 и пак така продълговато и елипсовидно.
После пак се загледах в онова малкото и то пак беше тръгнало към мен. Започнах да се плаша и понеже още говорех с Въчо му казах, че ще се преместя да не се чуди, ако ми се изгуби обхвата.
И слизам от колата и сядям на едно дърво до оградата и само поглеждам напред към отсрещната къща и направо не вярвам. Гледам някаква жена с бяла рокля и дълга бяла коса да стои и да ме гледа.
Мале, пребледнях, човек, гледам я така 2 минути и стои там не мърда, само роклята и си вее долната част от вятъра (нищо, че точно тази вечер не полъхваше дори лек ветрец, уточни тя).
И нали ставам и почвам да се придвижвам към вратата, ама с гръб, че ме е страх да не ми направи нещо. Отварям пътната врата, влизам, заключвам и продължавам да я гледам още около минута и изведнъж сякаш се изпари буквално, човек, изпари се.
Аз се втурвам за секунда, стигнах в мойта стая, метнах си обувките, заключих всички прозорци и вратата и се завих през глава. Тогава ти звъннах, дори не знам как съм набрала номера ти."
Аз стоя и я гледам като гръмната. "Ти се гавриш с мен, казвай сериозно какво е станало, не си съчинявай". Тя ме изгледа и каза "Заклевам ти се, ей тук на умра, ако те лъжа ".
Казах си тя ми се е заклевала само още веднъж през времето, което я познавам, така че едва ли ме лъже." Човек това е невероятно искам да ти кажа напълно ти вярвам и съм готова да те защитя пред всеки".
Ето, чухте историята ми, сами преценете дали да и вярвате или не, но за мен тя е истина и нищо друго!!!
И ето че дойде време да разкажа тази история.
И така ще започна от момента, в който реших да звънна на една моя приятелка да си поговорим докато се прибирам в къщи в 01:30 през нощта , че ме беше страх.
И така говорихме си дълго 15 - 20 мин. някъде и аз и казах, че вече съм си в къщи и може да ми затваря, ако иска и да звънне на гаджето си защото му беше обещала.
И така тя затвори, аз се прибрах и легнах и съм заспала. По едно време както си спя ме събужда мелодията на песента на Smiley - Dead man walking. Още сънена си дадох сметка, че това може да са само двама души, гаджето ми и момичето, с което говорих (между другото тя ми е най- добрата приятелка).
И понеже си помислих, че тя вече спи, вдигнах телефона с думите:"О миличък, кво става".
Последва мълчание и след около 6-7 секунди чух гласа на приятелката си: "В понеделник никакво даскало, директно на кафето, стана нещо, което трябва да ти кажа лично " и преди да успея да се освестя и да кажа нещо тя затвори.
Аз останах втрещена от ужас защото тя звучеше така все едно е видяла призрак(по късно щях да разбера, че може би съм права).
И така в неделя се прибрах в СтЗ и в понеделник я чаках на едно кафене близо до нашия блок. Тя дойде, прегърнахме се, поздравихме се е започнахме да си говорим и улисани в приказки съвсем забравихме истинската причина за срещата.
По едно време аз казах "Абе я кажи сега защо ме изплаши ти така онзи ден". След тези думи тя направо пребледня. Аз и хванах ръката и и казах "Спокойно, дишай ". Тя ме погледна в очите и каза "Вярваш ли ми". Отговорих "ДА казвай кво е станало, че ще откача".
И така тя започна " Ами нали говорих с тебе и ти казах, че ще говоря с моя и ще лягам, и нали ми беше много жега, излязох да се поразходя.
Качих се на покрива на нашата кола и му звъня и нали говорим и изведнъж както седя, чувам някакви викове, все едно деца или жени викат и изведнъж заглъхнаха.
И така както седя гледам на 7-8 метра от колата нещо бяло и овално стои над тревата във въздуха на 3 см от тревата и бавно се придвижва към мен.
Първо помислих, че е кучето на съседа, ама ако беше то щеше да е залае или поне да се чува как се движи в тревата, ама не, наоколо беше тихо, човек нищо не се чуваше.
После забелязах, че спря да се движи и тръгна назад, а до плета на около метър от него се беше появило нещо подобно, само че така на височина беше около 1,70 и пак така продълговато и елипсовидно.
После пак се загледах в онова малкото и то пак беше тръгнало към мен. Започнах да се плаша и понеже още говорех с Въчо му казах, че ще се преместя да не се чуди, ако ми се изгуби обхвата.
И слизам от колата и сядям на едно дърво до оградата и само поглеждам напред към отсрещната къща и направо не вярвам. Гледам някаква жена с бяла рокля и дълга бяла коса да стои и да ме гледа.
Мале, пребледнях, човек, гледам я така 2 минути и стои там не мърда, само роклята и си вее долната част от вятъра (нищо, че точно тази вечер не полъхваше дори лек ветрец, уточни тя).
И нали ставам и почвам да се придвижвам към вратата, ама с гръб, че ме е страх да не ми направи нещо. Отварям пътната врата, влизам, заключвам и продължавам да я гледам още около минута и изведнъж сякаш се изпари буквално, човек, изпари се.
Аз се втурвам за секунда, стигнах в мойта стая, метнах си обувките, заключих всички прозорци и вратата и се завих през глава. Тогава ти звъннах, дори не знам как съм набрала номера ти."
Аз стоя и я гледам като гръмната. "Ти се гавриш с мен, казвай сериозно какво е станало, не си съчинявай". Тя ме изгледа и каза "Заклевам ти се, ей тук на умра, ако те лъжа ".
Казах си тя ми се е заклевала само още веднъж през времето, което я познавам, така че едва ли ме лъже." Човек това е невероятно искам да ти кажа напълно ти вярвам и съм готова да те защитя пред всеки".
Ето, чухте историята ми, сами преценете дали да и вярвате или не, но за мен тя е истина и нищо друго!!!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.7
Общо гласували: 30
56
412
39
23
10
Дай твоята оценка:
Коментари
А що се отнася до тука или ти е пра родител,роднина или нещо от този сорт или просто на неподходящото място и време.Или е съдба кой знае.Но въпреки всичко аз вярвам и невярвам.
Докато не видя и усетя не вярвам,но винаги имам 1 наум.Даже 2 ;)
Деца без работа.Много филми по Стивън Кинг сте гледали.
Един от стадиите на безсъние води до халюцинации - все пак нощта е за отдих и почивка и е нормално,когато изцеждате от тялото си всичката енергия, то да си прави шеги с вас , за да постигне своята цел - да си почине...
Ех, дечица,дечица...