Дали когато умреш, забравяш тези, който си обичал
редакция:
АнонименНовак
Навсякъде около мен беше тъмно. Мисля, че се намирах на открито, но не съм сигурна, защото накъдето и да погледнех виждах само тъмнина. Но нямах усещането да съм под закрит покрив. Единственото което различавах в тази тъмница беше една кръгла маса точно пред мен. На стол до тази маса стоеше момче и усмихвайки се гледаше нагоре към мен (понеже аз стоях изправена до тази маса).
Не го познавах, но го чувствах близък. После той ме попита:" Как мислиш, дали когато умреш, забравяш тези който си обичал, докато си бил жив? "АЗ бях много объркана от този въпрос и просто стоях и го гледах учудено, а той продължи да ме гледа и да се усмихва. Не помня дали му отговорих на въпроса и изобщо какво е станало нататък в сънят.
Не го познавах, но го чувствах близък. После той ме попита:" Как мислиш, дали когато умреш, забравяш тези който си обичал, докато си бил жив? "АЗ бях много объркана от този въпрос и просто стоях и го гледах учудено, а той продължи да ме гледа и да се усмихва. Не помня дали му отговорих на въпроса и изобщо какво е станало нататък в сънят.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 1
50
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
"Как мислиш,дали когато умреш,забравяш тези които си обичал,докато си бил жив " .
Някой си е отишъл от този свят,който ти е показвал обичта си а ти или не си я приела,или не си повярвала в нея !!!
Преразгледай си миналото!!!
Или ако не е така, може би това момче е някаква душа, с която сте били свързани в предишен живот, и сега просто се срещате отново (затова си го почувствала близък).
Тъй като разсъждавам винаги в посока на принципа "Бръсначът на Окам" (който гласи, че възможно най-простото обяснение най-често се оказва вярното), съм склонна да се доверя на първия вариант - че просто изпитваш тъга и скръб по някаква раздяла с много близък човек и се двоумиш дали той не те е забравил.