..Преди две години.. ◢◤
редакция:
Едно лято, бях с мой приятел навън. И двамата бяхме в моето село. Той предложи да се разходим някъде и аз казах, че е добра идея да отидем в гората.
Минахме за по-пряко по една пътека, която ни доведе до старата фабрика за преработване на метали и сплави. Тя бе отдавна изоставена и в нея нямаше никой. Прозорците бяха разбити и вратите изпочупени. Решихме да влезем вътре и да видим какво има.
Леко отворих вратата и надникнах вътре. Имаше много кашони, кутии и рафтове, изпустяли с годините.
Колкото по-напред продължавахме, осъзнавахме, колко е пусто там..
Имаше най-различни метални части, пещи за топене на метал и всякакви такива неща. Този завод е работил преди много години, но сега е в окаяно състояние.. Тъкмо щяхме да излезем, когато видяхме един човек, който леко залиташе и имаше бутилка с бира в ръката..
Опитахме се безшумно да се измъкнем, но той ни видя и побегнахме надолу по пътеката.
- Спрете! викаше той, но ние не спирахме да бягаме
Той бягаше бързо за човек, употребявал алкохол.
Обърнахме се назад и в този момент, той се спъна в нещо, изпусна бутилката от бира и падна на земята.
Започнахме да бягаме още по-бързо, знаейки, че всеки момент
може да ни настигне..
Пресякохме главният път и отидохме вкъщи..
Това, което ни се случи бе доста неочаквано и странно..
И до днес не мога да си обясня защо ни гонеше този..
Минахме за по-пряко по една пътека, която ни доведе до старата фабрика за преработване на метали и сплави. Тя бе отдавна изоставена и в нея нямаше никой. Прозорците бяха разбити и вратите изпочупени. Решихме да влезем вътре и да видим какво има.
Леко отворих вратата и надникнах вътре. Имаше много кашони, кутии и рафтове, изпустяли с годините.
Колкото по-напред продължавахме, осъзнавахме, колко е пусто там..
Имаше най-различни метални части, пещи за топене на метал и всякакви такива неща. Този завод е работил преди много години, но сега е в окаяно състояние.. Тъкмо щяхме да излезем, когато видяхме един човек, който леко залиташе и имаше бутилка с бира в ръката..
Опитахме се безшумно да се измъкнем, но той ни видя и побегнахме надолу по пътеката.
- Спрете! викаше той, но ние не спирахме да бягаме
Той бягаше бързо за човек, употребявал алкохол.
Обърнахме се назад и в този момент, той се спъна в нещо, изпусна бутилката от бира и падна на земята.
Започнахме да бягаме още по-бързо, знаейки, че всеки момент
може да ни настигне..
Пресякохме главният път и отидохме вкъщи..
Това, което ни се случи бе доста неочаквано и странно..
И до днес не мога да си обясня защо ни гонеше този..
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 4
52
40
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Пияният може и да е бил пазач, защото и нашата гимназия бе в окаяно състояние но си имаше пазач, също като вашия човек - пиян:) сега гимназията е ремонтирана и направена в уж старчески дом.