Sanovnik.bg»Споделени Истории»Страх»Лудницата (част 2-ра)

Лудницата (част 2-ра)

редакция:
Лудницата (част 2-ра)
...Таа в 1-ва част видях коментарите и искам да се извиня на фъстъчка че съм го направила малко като нейния разказ аз съм го чела и много ми хареса очаквам с нетърпение края! :blush:

Ааа някой ми беше казал че в първа част с убийството съм прибързала да знам, но трябваше да го направя за да може да спра горе-долу до там за да ви е по-интересно нататък!

Бях спряла до там-...Аз се обърнях и видях нещо от което можеше да получа удар!Обърнах се и видях в най-тъмния от ъглите на своята стая един гологлав мъж, целия треперещ в усмирителна блуза.Той беше толкова кльощав и блед-като призрак беше.

Аз скочих от леглото си и той се обърна към мен, усмихна ми се злоковно и запя текста на стената-"Аз съм долу ти си горе, но накрая всички умират"...пееше я с тънък глас, като на дете, но по едно време спря и стана.Помислих си че това е краят за мен.Лудият скочи към мен и започна да ме хапе а аз крещях с цяло гърло докато някой не ме чуе.

След сигурно 15 секунди другите дойдоха и ме разкараха от оня лудия, а той избяга толкова бързо, че едва ли някой можеше да го настигне.Аз бях побеляла от страх, но вече знаехме кой ни дебне.Ние бяхме принудени да стоим в стаите си и да чакаме да умрем.

Аз треперех от страх и тайно плачех, за дома.Не ми се искаше да умра!Никак дажеЕли и теди намериха баните, които естествено бяха с толалетни, но ни беше страх да не би да има нещо вътре...или някой.Започнахме цялата група да се разхождаме и по едно време намерихме кухнята.

-Ооу, супер ще си направим супа преди да умрем-казах аз на шега на другите, макар, че изобщо не ни беше до смях, момчетата ровеха по шкафовете и чекмеджетата за нещо полезно докато ние пазехме отвън държейки вилици, ножове и каквото там намерихме.

Добре че момчетата намериха картофи и подправки.Поне можеше да сготвим за да имаме сили.

-Дали работят?-попита ме Ясен-Сигурно са доста старички.
-Дано работят!-отговорих му-но ако гръмнат ще привлечем внмание!

-Какво внимание те гони теб ние сме в лудница и сигурно само оня бледия е тук-каза ми Теди и се засмя...

Аз се опитах да включа котлона и "Пуф" лампичката която показваше ако нещо работи светна.Ние се зарадвахме и сега четирите момичета бяха на власт в кухнята а момчетата пазеха отвън.Не намерихме чинии и се наложи да ядем от тавата .

И все пак си беше вкусно.Отидохме пак по стаите, но този път се запасихме с ножове и вилици като оръжия!Тъй като бяхме в плен решихме да не спим отделно а да се съберем в една стая и да спим на смени за да имаме пазач правехме го като нещо от вида двама пазят докато другите спят.

Трябваше да са по двама за да може не само да пазат но и ако единият започне да се онася другия да го събуди.Всички спяхме докато не чухме писък скочихме като войници, за да видим какво става ии...Отново беше Криси.Таа не е изкрещяла за нещо кой знае какво но и за мен беше ужасно!Аз имам фобия от хлебарки както и Криси и познайте какво видяхме като светнахме лампата на стаята.

-Хлебаркииииииииииииииииии-изкрещя Криси.А те бяха толкова много, че можеше човек да се изкъпе с тях.Иил гадост.

Криси и аз викахме а момчетата ни гледаха и се пукаха от смях.Естествено тях не ги беше страх и махнха хлебарките...мисля

на сутринта станахме и пак започнахме да обикаляме из лудницата.Кой знае...можеше да се намери нещо полезно.По обяд чухме писъци като на мъж но нали бяхме всички едвали някой от нас е умирал.Отидохме водейки се по шума и видяхме оня дето ме нахапа да се реже с белачка за картофи и да яде кожата която е отрязал от ръката си.

Но най-странният въпрос беше "Как се е освободил сам от усмирителната риза?По едно време на Криси и стана лошо и взе че припадна а ние трябваше да я качим нагоре по стълбите и щеше да ни забавя ако трябваше да бягаме.Лудият спря, а аз си помислих в този момент "Умря ли?Вече може ли навън?", но той не беше мъртъв!Той ни беше чул!

Ние побягнахме но Криси остана а той я завлече в стаичката в която се режеше и се чу само шума който звучи като чупене на кости и разкъсване на месо.Аз не исках и да знам какво и прави оня луд!Всички влязохме в стаите а Теди плачеше и крещеше че иска да убие лудия и да го изгори а ние се опитвахме да я успокоим...За сега бяхме в безопасност но времето ни за бягство изтичаше...Очаквайте 3-та част
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Анонимни
Роси
Роси
И на мен много ми хареса. Кога ще пуснеш 3-част?
13.01.2014 20:14
Дарина
Дарина
Знам какво правя споко ;дд ;) ;**
19.07.2013 17:25
zefit
zefit
Харесва ми,но за 2 части,2-ма човека са мъртви...Не бързай толкова с убийствата,защото докато се усетиш,ще направиш така,че всички да умрат... :Д
17.07.2013 11:08
Дарина
Дарина
Ами може би днес в 15:00ч. :) фъстъчка благодаря ти дръж ме в течение за твоята история много ми е интересна ;**
15.07.2013 14:22
Милена
Милена
Кога ще пуснеш и 3-та част
15.07.2013 11:47
D.M.
D.M.
Много добре си се справила хареса ми края. Аз може би щях да го направя още по-брутално, като например Криси да се свести когато той започне да я разкъсва и да започне да крещи за помощ, но би звучало прекалено садистично и брутално така че твоя вариант е доста по-добър.
15.07.2013 11:35
Одесос
Одесос
Уау, много гаден завършек :D
15.07.2013 11:17