За лудницата съм

Три пъти поред в период от 1/2 година сънувам различни по съдържание неща, но общото е, че се събуждам в съня си, т.е. продължавам да спя до окончателното събуждане.

Това ми е ясно защо става, понеже се разкъсвам м/у тази реалност и онази в съня, понякога искам да съм само там, обаче наскоро сънувах нещо наистина смахнато:
докато заспивах си мислех за това, че живота ми мина без да съм постигнал нещо, не знам нищо и съм нищо и така се унесох.

Летях над къщи, сгради, разпервах крила и се носех и в мрак и в светлина, виждах и най-малки детайли от височината на която летях, само като се замисля за нещо, което фиксирам с поглед долу и то автоматично се приближава и го виждам подробно.

Кацнах на една скала да се облекча и съм заспал, а като се събудих бях пред вратата на един приятел, дето не съм го виждал отдавна а и не сме в един град, не знам ден ли беше или нощ, почуках отвори ми жена му, ухили се и ме покани, каза че "той" го няма сега.

Влязох, после нещо говорихме тихо, и не помня повече щото се събудих в леглото си, а котката ми лижеше носа.
Обаче, смахнатото е, че късно привечер ми звъня въпросния приятел да ме укори, че съм си тръгнал без да го дочакам да пием по бира да се видим като едно време, и как да му обясня, че не съм ходил у тях, като жена му твърди друго.

Май съм готов за лудницата вече.