Китарата на усмивката

Здравейте!Не ми е много до писане на истрории,защото...ще ви разкажа малко по-надолу в историята.Ами,на скоро баща ми почина...беше най-тежката загуба в живота ми!Сега съм сирак:

майка ми ни напусна преди 3 години и сега е в Тимбукту и оттогава с баща ми живеем заедно.Всичките ми баби и дядовци са починали преди да се родя,нямам вуйчовци и лели.

Просто не можете да си представите каква болка изпитвам.Когато баща ми почина се чувствах съвсем сам (и само за информация сега съм на 17г),но не бях прав- имах своята китара.Когато засвиря с нея си няпомням за татко.Така де,знаех че някой ден този тежък миг ще дойде.Та на въпроса:

Когато засвиря на китарата изведнъж се сещам как покойният ми баща ме научи да свиря!Та когато засвиря,някак все едно от ужасяващо,всичко се превръща в нещо толкова красиво като бебешка усмивка!

А пък майка ми...за нея дори 5 пари не давам-родила ме е и ме е оставила на мъж,който е намразила в последствие,и който беше на пълен работен ден!

Представете си какво ужасяващо същесто е била!А сега даже не знам жива ли е още.А баща ми милият (мир на праха му),как ли ме е гледал на пълен работен ден?

Ако кажа,че беше най-добрия баща на света,няма да е лъжа!Тази китара,като чели е магическа!Която и песен да засвиря,както и да я засвиря (фалшиво или хубаво)се усмихвам!

Надявам се историята ми поне малко да ви е понатъжила!
Моля,пишете коментари!