Сънища, които сънувам от дете и се повтарят

Има сънища, които сънувам от дете и се повтарят...почти без изменения... Единият е много странен – стоя на брега на езеро. Нощ е, звездното небе се отразява във водата, която е абсолютно спокойна, без никакви вълни...Виждам и лунната пътека..Езерото не е голямо, обградено е от плачещи върби, чиито клони се докосват до водата...И това е всичко...

И не мога да си обясня, защо сънувам поне веднъж годишно точно този сън..

А тази нощ сънувах сън, който после се сетих, че съм сънувала и друг път, но в малко по-различен вариант.

Бих искала някой да сподели мнението си.

Сънят е следния – стоя на някаква височина, до мене има къща, за която зная че е нова, но я виждам с периферното си зрение..До мене стои някой – не зная дали е мъж или жена, но зная, че е близък човек.Нощ. Небето е ясно, има звезди, но са малки – не приличат на нашето нощно звездно небе. И изведнъж виждам прелитащи птици – те са огромни – не са от един вид – едни са с пригладена перушина, други – разрошени, имат различни форми, но по човките съдя, че всички са грабливи.

Тъмни са на цвят, но то през нощта няма как да преценя точно какви. Изпитвам страх, защото дори на такава голяма височина, на която летят, са поне десет пъти по-големи от самолет, летящ на същата височина. Движат се безшумно, чува се само лекият звук от докосването на въздуха от крилата им. Някои летят както кълвачите – с особеното стрелване с прибрани крила, други някак се премятат. От една от разрошените птици се посипват пера и те падат около къщата и пред мене.

Но не и върху мене. Интересното е, че перцата са съвсем малки – тъмнокафяви – почти черни.

Общо взето това е, което се повтаря в съня. Другите неща са различни – говорех с приятелка, която не съм виждала от десетилетия. Вървях по непознати пътища и селища, които сякаш съм виждала вече.

Въпросът е за повтарящите се елементи. А не мога да се сетя кога съм сънувала отново този сън и изпитвам някакво тягостно чувство от него.

Ще се радвам на Вашите коментари...