Моля ви за помощ - имам акрофобия

Много греки правя с титифоня като пиша на него - сори! Редактиран коментар!

Единственият начин, да се преборите с страховете си, е да ги погледнете в очите и да се изправите лице в лице с тях!!!
НО, ЗА ТАЗИ ЦЕЛ СЕ ИСКА СИЛНА И НЕПОКОЛЕБИМА ВОЛЯ И СИЛА НА ДУХА!!!
АКО СТЕ МАМИНИ ПИКЛЬОВЦИ И ПИКЛИ И ЗНАЕТЕ САМО ДА МРЪНКЯТЕ И ДА СЕ ОПЛАКВАТЕ - ЦЯЛ ЖИВОТ ЩЕ ЖИВЕЕТЕ В СТРАХА, КОЙТО НЕ Е НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ЕДИН СКАПАН СТРАХ!!!
В онези времена преди 25-30 години, бяхме страшно откачени копеленца (не че сега сме по-нормални) и вършехме всякакви простотии, като например да ходиме на море с товарен влак, вкопчени за стълбите между вагоните... Така пътувахме "на стоп" с БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИЕЕЕЕЕ ДА - два пъти ядохме супер здрав бой в полицията в Пловдив за тия постъпки, амааа... Както и да е...
Имам съученик, който имаше същият страх и с него решихме да излекуваме тази негова фобия от високото - "Клин-Клин избива!".
Отидохме и се записахме на курс за парашутни скокове!!!
Да , вярно е че инструкторите като разбраха защо сме там, искаха хем да ни утрепат, хем да ни прегърнат за смелата постъпка!!!
В крайна сметка, преди първото реално скачане, пилота два пъти гаси двигателя, защото приятеля ми, два пъти слезна от самолета, а цялата група казваше - "Без Ванката няма да излетиме, та ако ще до утре да стоиме тук!"...
Ееее, след 3 часова борба с себе си, Ванката се качи на самолета, седна на седалката зад пилотската кабина и така се стегна с колана че после едвам се откопча със задружните усилия на още двама от групата ни!
Шока беше, че той пожела по време на изкачването до височината за скока, той и неговият инструктор, да скочат първи от самолета (първите два-три пъти винаги се скача в тандем с инструктора/здраво прикрепен към инструктора и сьответно и парашута там е много по-голям за да издържи на двойното тегло), така че Ванката си скочи първи като "Пич от класа" и това си беше!!!
А най-хубавото беше, че като се приземихме всичките отидохме при него, да го питаме какво е положението, а той каза с непоколебима интонация - "Искам пак, още днес.... акоооо, може де!!!".
На пилота му стана страшно готино на душата и му подари вторият скок абсолютно безплатно, без да плащаме за горивото и за нальота на пилота и за моточасовете на машината...
Това е то - Изправяш се срещу страховете си и ги преборваш със силна и непоклатима воля !!!

П.П.: Историята е реална на едно лудо за връзване копиле - Христо Анастасов

Единственият начин, да се преборите с страховете си, е да ги погледнете в очите и да се изправите лице в лице с тях!!! НО, ЗА ТАЗИ ЦЕЛ СЕ ИСКА СИЛНА И НЕПОКОЛЕБИИА ВОЛЯ И СИЛА НА ДУХА!!!
АКО СТЕ МАМИНИ ПИКЛЬОВЦИ И ПИКЛИ И ЗНАЕТЕ САМО ДА МРЪНКЯТЕ И ДА СЕ ОПЛАКВАТЕ - ЦЯЛ ЖИВОТ ЩЕ ЖИВЕЕТЕ В СТРАХА, КОЙТО НЕ Е НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ЕДИН СКАПАН СТРАХ!!!
Имам съученик, който имаше същият страх и с него решихме да излекуваме тази негова фобтя от високото - отидохме и се записахме на курс за парашутни скокове!!!
Да , вярно е че инструкторите като разбраха защо сме там, искаха хем да ни убият, хем да ни прегърнат за смелата постъпка!!! В крайна сметка, преди първото реално скачане, пилота два пъти гаси двигателя, защото приятеля ми, два пъти слезна от самолета, а цялата група казваше - "Без Ванката няма да излетиме, та ако ще до утре да стоиме тук!"...
Ееее, след 3 часова борба с себе си, Ванката се качи на самолета, седна на седалката зад пилотската кабина и така се стегна с колана че после едвам се откопча с задружните усилия на още двама от групата ни!
Шока беше, че той пожела по време на изкачването до височината за скока, той и неговият инструктор, да скочат първи от самолета (първите два-три пъти винаги се скача в тандем с инструктора/здраво прикрепен към инструктора и сьответно и парашута там е много по-голям за издържи на двойното тегло), така че Ванката си скочи пьрви като пич от класа и това си беше!!!
А най-хубавото беше, че като се приземихме всичките и отидохме при него, да го питаме какво е положението, той каза - "Искам пак, още днес ако може!!!".
На пилота му стана страшно готино на душата и му подари вторият скок аюсолютно безплатно, без да плащаме за горивото и за нальота на пилота...
Това е то - Изправяш се срещу страховете си и ги преборваш!!!

И аз съм така.Пробвала съм с мн неща и повярвай досега нищо не ми помага.Аз мисля че това е фобия породена от това че преди време някой близък е падал от високо.Например аз живея на осмия етаж и всеки път като погледна надолу ми се повдига и имам чувството че всеки момент ще падна надолу.А пък баба ми ми е разказвала че леля и се самоубила точно като се хвърлила от покрива на сграда.А мен като съм била малка дядо ми ме провесил от балкона,буквално, и ако не бил баща ми досега да съм мъртва.И сега като погледна през същия балкон имам чувството че ще падна.И баща ми е така.Незнам...аз още нямам решение.
А за откаченото предложение на В.А танасов-това първо на първо не бих се усмелила да го направя,а ако стане на 2-та секунда ще получа инфаркт.

Налице са редица многообещаващи изследвания които доказват,че един от най-ефективните методи за лечение на акрофобия е използването на виртуална реалност.

Ама честно казано... Като бях дете изпитвах страх от стълбите в гимназията където работеше майка ми... Но не беше толкова сериозно. Мии... Ще ти дам шантав съвет. Качи се осмия етаж, вържи се за нещо и поне две минути гледай през терасата.