Майка ми вадеше пирони от ковчега ми

Преди време сънувах, че съм умряла и съм в много тъмна стая, в която имаше много слаба светлина като, че ли имаше запалена свещ, лежах на един метален плот и виждах само посинелите си крака, но знаех, че съм аз. Духом бях в стаята и виждах нещата от страни, видях майка ми да ме оплаква и стоеше до тялото ми, казваше ми " Видя ли, аз ти казах да не ходиш, а ти не ме послуша и отиде, виж какво стана сега!".
Следващия момент беше на гробищата, виждах много черна пръст и мрачно време, беше на път да завали, бяха ме сложили в затворен с капак ковчег, до като ме пускаха в гроба майка ми плачеше и като ме пуснаха тя скочи вътре, крещеше и се опитваше да извади пироните зъбите в капака на ковчега ми, за да ме извади.
Пак ми говореше - "Хайде майче, стани, стани да си ходим в къщи, направила съм ти закуска. Ела да хапнеш, да си поприказваме, да отидем на кафе заедно. Ставай, защо си легнала тук. Нали ти казах да не ходиш, защо не ме послуша!?"

От всички кошмари, които съм сънувала, този ми е най-гадния от всички заедно. Така скочих от леглото като се събудих, с главоболие и силно напрежение в главата. Спомням си, че като си отворих очите около 1мин. виждах пред очите си много гъсти сивкаво-бели облаци, не пушек, а облаци.