Един сън с паметник :)

Тази сутрин точно преди да звънне будилника имах доста странен сън. Бях на върха на доста висок паметник. Върха беше в едната си част доста висок, а другата, която не виждах се спускаше надолу.

Имах чувството, че съм в познат град макар всичко наоколо да бе съвсем ново за мен. Знаех, че и преди съм се качвала там, но като по-малка. Не знаех кога точно. Интересното беше, че имах спомени от имагинерното детинство.

Докато бях горе се излегнах (имаше място само толкова място) и загледах минувачите. Бяха доста интересни. Можех да се фокусирам върху всеки, който си пожелаех. След като ги погледах реших, че е време да слизам, но не смеех да се изправя много, за да не падна.

Забелязах, че от най-високата част на паметника започват ръждясали стъпала закрепени по паметника, но те продължават само до едно място. Само по тях можех да сляза. Но ме хвана страх, защото по всяка вероятност щях да падна. Не ми вдъхваха доверие.

Започнах да търся други начини и тъкмо, когато бях разбрала, че то няма такива се плъзнах леко назад, за да мога да се изправя и да тръгна по стъпалата. Усетих как се плъзвам надолу към по-ниската част на паметника.

Докато се плъзгах се обърнах и открих, че накрая ще сляза там, където аз искам и се оставих да се спускам още малко. Когато спрях си слязох от паметника и се огледах.

Бях в градинката на паметника, а хората си минаваха без изобщо да забелязват, че съм там. Преди да сляза на площада съня ми се стопи и будилника звънна.

Беше интересен сън предвид факта, че твърдо бях решила да не се намесвам в случващото се. Обикновено контролирам кое какво и как да е в съня, за да ми е по-интересен, но този път реших просто да наблюдавам какво ще измисли фантазията ми.