Тъга...

В момента съм наистина много тъжна, оказа се, че нямам нито един приятел/не гадже, а в истинския смисъл на думата/, прекалено ми е, в пубертета съм и точно това ми трябваше!

Да си нацапам лицето с черно и да се продупча навсякъде само защото светът ми е крив!? Казвам НЕ! Имам право да решавам какво ще се случи с мен!

Вярвам, че е още началото и ще го измисля как, но няма да бъда пубер, ще се справя и се надявам другите, които се чувстват като мен да не спират, че всичко може да се промени, просто трябва да знаем, че сами си създаваме бъдещето!

Дано с тези думи помогна на някого и дано и аз да се вслушам в собствения си съвет! Просто вяра, хора, ВяРА!