Мъчи ме тъга по починалата ми животинка

Направи мислена замяна- спомняй си хубавите моменти с хамстера,приятните мигове с него-това ще ти отклони вниманието от самата загуба.

Да,разбирам те. Само че при мен е котка. Беше. Плаках много време и точно четирима души ме разбраха. Знаеш ли как се разсеях-прибрах се след работа и мъжът ми ми подари котенце. Трудно се преодоляват такива загуби,не всеки ги разбира,но това-малко или много на мен,а и на него ни помогна. Не искам да си мислиш,че щом си имам вече друга котка съм прежалила старата. Тя си беше част от семейството и винаги ще е със спомените,които си имаме. Но сега с тази дивачка си създаваме нови спомени :) Вземи си друго хамстерче и му се радвай :) Така и болката ти ще е по-малка.

Няма Джаро,няма Маро,няма вечни неща.Просто трябва да го приемеш и да продължиш,и да ревеш и да не ревеш нищо няма да се промени ! Радвай се,че си имала такава животинка и я помни.Не ноже вечно да страдаш,губене на време е и събиране на негативни емоции,а часовникът си тик така..Концентрирай се върху приятелите,хобита,свали си някоя комедия и се разсей.

Свърши ми Рома

На мен ми убиха кучето,което много обичах.Много съм бесен и сигурно човека,който го уби ще съжалява.Защото то не му беше направило нищо.Аз обичам много животните и не разбирам как може да има такива изроди които да ги убиват.По темата исках да кажа,че може би твоето животно е отишло на по-хубаво място.

Почти всички коментари тук са верни.
Съжалявам за животинката,независимо какво животно е дори и скакалец,ако си привързан пак ще ти е мъчно.
Но казват,че за такива неща единствено времето лекува.

Нищо не можеш да направиш, Тити.Ти знаеш за Боби и Вълк.От смъртта на Боби скоро ще мине половин година, но аз продължавам да тъжа, продължава да ме боли.Нищо не можеш да направиш.Дори 1000 хамстера да си вземеш все същото ще е.Не можеш да я замениш, нито да я забравиш.Недей!Болката, тъгата, всички тези емоции са доказателство, че имаш сърце, че си ИСТИНСКИ човек!Защото за да си човек, трябва да изпитваш всичко до край.Точно тези емоции, тази болка те прави ИСТИНСКИ човек.Не я забравяй.Трябва да те боли.

Аз бях така но с кучето си,около година и няколко месеца не можех да спя всяка вечер почти го сънувах и се събуждах,беше болен и чуствах вина ,че не му обърнах по рано внимание да се лекува.Пак Простих си