Сънувах бъдещето

Сънувах бъдещето
Миналата нощ сънувах един доста интересен сън и после дълго си мислих за него.

Сънувах, че пътувам в един автобус, пълен с отпадъци. Той сякаш беше предназначен за хора от низшата класа, ако мога така да се изразя. Не пода имаше около три педи отпадъци, които миришеха невъобраимо.

Хората газеха в тези отпадъци, сякаш това е съвсем нормално. Но от силаната и натрапчива воня, на мен почна да ми прилошава. Почнах да губя съзнание.

В един момент се озовах пред автобуса, сякаш душата ми беше излязла от тялото си. Виждах как автобуса бавно се отдалечава зад мен, без аз да се движа.

Това в съня ми беше явен знак, че непонятно ми защо, аз се предвижвам напред във времето. Намирах се на един пясъчен път, а до мен зееше пропаст.

В един миг, като на забързан кадър, пред очите ми изникна огромен мост - сякаш около десетилетие мина пред очите ми за няколко минути.

На мястото на мрачното небе се появи ясно син небосклон, в който грееше пролетно слънце. Наоколо цареше спокойствие.

Забелязах, че точно под моста, има голям язовир. В горната част на една от стените му, беше застанала една жена и изваждаше мрежа от язовира.

Жената знаеше, че идвам от миналото. Обясняваше ми какво представляват рибите, които изваждаше с мрежата си. Те бяха някакви наистина много странни същества - приличаха на печурки без пънче.

Жената ми обясняваше, че това са специално селектиран род риби, предназначени за прехрана на човечеството. И че в тяхното време, хората не унищожават безразсъдно природата, а сами произвеждат всичко, което им е необходимо.

Не избиват дивеча, а сами си го отглеждат, не изсичат горите, а сами ги садят. Бях приятно изненадана от всичко което се случва.

Хората от бъдещето наистина живееха в мир с околните и с природата. Това беше едно наистина добро бъдеще.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.5
Общо гласували: 2
5 1
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати