Мисля, че ще откача

Здравейте, искам да споделя моята история, която започна още преди 2-3 год. Няма да изпадам в подробности, но ще се опитам да бъда ясна.

Когато бях ученичка, от квртирата ми изчезна едно одеало. Помислих, че някоя от съквартирантките ми по погрешка го е взела. Едва след 2 год одеалото се появи от само себе си в къщата на родителите ми.

Тогава се започна много по-активно и нямаше как да не забележим, че постоянно някой е влизал и преместили или взел някоя моя вещ. Това се случи след бала ми.

Най-често влизат, когато няма никой в къщи, но се е случвало да го правят и докато родителите ми спят. Един ден открили мои снимки набутани в пощенската кутия, нарязани, друг път пък роклята ми от бала на изхвърлена на двора, има и др неща, аз не живея с родителите ми.

Също така се обаждат от скрит номер на родителите ми и или им мълчат, или казват: знаем къде сте, видяхме те и т.н.

Когато съм при нашите ме е страх да спя нощем и то е разбираемо защо. Но това, което ме изплаши ужасно е, че на скоро ми се обадиха на мен. До сега винаги са звънели само на родителите ми.

Бях сама и чаках приятеля ми да се върне, беше извън града, беше доста късно 1и 30 през нощта. Телефонът ми звънна и аз помислих, че приятелят ми, но си прави шега и за това е скрил номера.

Но след като не разпознах гласа, разбрах, че не е той. Това, което най-много ме стресна е, че този глас знаеше кой е приятелят ми, с какво се занимава..цялата се разреперих от ужас!

Някой знае всичко за мен, за приятелите и семейството ми, влиза в къщи, взема си каквото си иска и ни стресира. Ужасно е на 20 год съм, а ме е страх да стоя сама в къщи, страх ме е да не ме следят, да не заваря някой да тършува из нещата ми, да не се събудя и да не видя някой над мен, страхувам се и не знам какво да направя.

Станала съм като някоя параноичка, само да чуя някакъв шум и проверям дали съм сложила ключа на вратата...