Мисля, че умирам!
АнонименНовак
Здравейте, от много време не се чувствам добре. Само на 16 години съм. . В главата ми нахлуват мисли на страх. . от смърт. И усещам, че нещо с мен не е наред. От почти година чувствам отпадналост, постоянно смя и мисля само за храна, ям постоянно. Не се наспивам, колко и да спя. От известно време ми тече и кръв от носа, това ме плаши най - много. Боледувам през седмица, от 3/4 месеца насам. Сърцето ме стяга също. Усещам и нещо като бодежи на различни места по тялото. Взимаха ми кръв наскоро за изследвания, най- обикновени, но нямаше нищо тревожно. Не знам какво да си мисля, да разговарям ли с личния си доктор или какво. . Страхувам се и мисля само лоши неща. .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.7
Общо гласували: 3
50
42
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (8)
Изпрати
Била си бременна, но явно си пометнала.
0
0
Трябва ти хоби!
А и си трвърде млада за смърт.
А и си трвърде млада за смърт.
1
2
Мен лично не ме е страх от смъртта, но теб ако те е страх, по-добре отиди на някой по-опитен лекар.
0
2
Момиче, трябва ти гадже. Ако си намериш ще спрът тези глупости.
1
5
Много благодаря за съветите !
0
0
Стига с тоя пубертет, преди е нямало такова понятие. Намери си сериозно занимание, сигурна съм, че в повечето време нищо не правиш, освен основните задължения - учене, домакинстване и т.н. Предполагам, че ако кажеш на доктора той ще ти препоръча нещо като лекарство за успокояване, нервност, може и в краен случай антидепресанти... Не се притеснявай!
5
16
Наистина, без рецепта може да заложи на мента, глог и валериан. Естествено и безвредно, и до днес ми помага в тежки ситуации.
3
1
Няма да се плашиш. Всички сме така. Тази гадна действителност, която ни създадоха толкова грижливо ни депресира. Не е приятно да виждаш, че си животно, чакащо реда си в кланицата. Единствената надежда, която остана на хората е, че, ако избягат в чужбина, нещо ще се промени. Но и там си остават роби, само, малко по- добре нахранени.
2
7
Това няма абсолютно нищо общо с оплакването на момичето баце
4
15
Значи на първо място, повечето от нещата, които описваш, са нормални за пубертета, в който си момента. Всичко това се случва на децата, когато порастват. Ако все пак се притесняваш, няма нищо лошо да споделиш с личния си лекар, те са за това.
5
3
Miglena,напълно съм съгласен със теб
1
6
