Какво ни кара да се страхуваме от мъртъвците

В следващите няколко реда искам да споделя с вас най-голямата си лична трагедия - загубата на моята майка. И да ви помоля, да ми помогнете в отговорите на въпроси, които си задавам непрекъснато,но не стигам до никъде.

С мама имахме много силна духовна връзка. Още като малко дете обичах да се гушкам в нея. Пораснах. Станах голяма и все търсех нейната прегръдка. Особено когато имах проблеми се стапях като снежинка в нея.

Добивах сили и се преборвах със злото, което ме беше обезсилило. Тази силна привързаност се разпадна една година преди нейната смърт. Забелязах, че нещо ме отблъсква да се сгуша в нейните прегръдки.

Тя видимо губеше сили, но беше здрава жена. Започна все по-често да поляга да си отдъхне. Много пъти ме е викала да отида и да полегна до нея. Но аз отказвах под предтекст, че съм изморена и бих и попречила на нейната почивка.

Не, не я обичах по-малко. Просто започна да излъчва някаква плашеща ме миризма. Държа да спомена, че мама беше много чиста жена. Миризмата идваше не от тялото и. Около два месеца преди да умре, мама получи инсулт.

Това, че можеше да бъде спасена от докторите няма да го пиша, но беше факт. Та, в този промеждутък от време на много мъки и страдания както нейни, така и мои,аз започнах все по-силно да усещам странната отблъскваща и вече плашеща миризма.

Обичах я както никога преди, обгрижвах я и се борех за живота и така, както не бих се борила за моя. Бях като дон Кихот. Пред мене имаше бездушни вятърни мелници, които се задействаха донякъде, ако се напълнят огромните им кошове с пари.

Бездушна напаст и истинска паст в бяло. И аз като дон Кихот бях станала кожа и кости. Три седмици преди да издъхне, миризмата беше станала непоносима. Започна да ме обзема панически страх. Мама си отиде тихо и достойно. Така,както беше живяла.

Дойде денят на погребението. Бдях до нея и треперех от страх. Вече нямаше миризма. Имаше бездиханно тяло. Колкото повече време минаваше, в мислите ми се загнездваха все по-натрапчиви въпроси. Откъде дойде тази едва доловима и отблъскваща миризма година преди смъртта на мама ?

Била ли е сигнал, че нещо лошо ше се случи с нея?Могла ли съм да и помогна с нещо ? Защо успоредно с прогресията на миризмата се усилваше в мен този проклет и необясним страх ? И накрая - в ковчега... Защо страхът доминираше над скръбта ?

Какъв беше този страх пред едно клето бездиханно тяло? Каква беше тази плашеща и отблъскваща миризма? Пак казвам, мама беше чиста жена. Дали тази миризма,както и страхът са продукт на мозъкът ми ?

И генералният ми въпрос - ако един жив организъм много преди да се случи нещо лошо с него излъчва сигнали/под формата на миризма и страх при мен/то може ли да му се помогне или както казват-това е Съдбата ?!

Моля, който е запознат с темата, която повдигнах и може да ми помогне да си отговоря поне на някои от въпросите, да ми пише.

Ще бъда благодарна на всеки,който ми е писал.