Страхувам се да го напусна
АнонименНовак
Здравейте. Аз съм жена, на 21 години. Израстнала в едно малко селце, Силистренска област. Моята история е, че се страхувам да напусна мъжа си. Ще започна от самото начало на тази история.
Запознахме се чрез сестра мy, а за нея да не говорим, че и тя е един дол дренки. Та значи, започнах да ходя в тях, уж заради сестра мy, а и защото майка ми все се караше с втория си мъж и не се търпеше.
Една вечер се обадих на брата на мъжа ми, нали тогава още не бяхме обвързани, че не издържам при майка ми и искам да се махна поне за една вечер. И от там тръгна всичко.
Аз се влюбих в брата на моя мъж и започнахме да излизаме заедно. Той идваше всяка вечер да ме вземе от къщата на втория мъж на майка ми и така, аз се влюбих.
Но се случи така, че брата на мъжа ми не можеше да ми обръща вече внимание заради това, защото имаше все работа. Самата мy професия е такава.
И аз започнах да се виждам със сегашния ми мъж и се оказа голяма грешка, че направих това. Той ми обръщаше внимание, но после след като ни се роди дете, ми изкарва всеки ден всичко "през носа".
Водеше ме по ресторанти, цветя едно, друго. Идваше всяка вечер да ме взема от моето село и така.
Един ден реших да му спестя част от разходите и реших да се преместя да живея при него в града. Той живееше там със сестра си, а брат my живееше отделно.
Съжалявам безкарайно, че оставих брат мy, защото още го обичам и то много. И итака всичко беше наред докато не забременях и тогава се случи всичко.
От този ден, когато той ме дари с дете, започна кошмара, в които сега живея. Видях в негово лице втори човек, който никоя друга не би искала.
Превърна се в звяр, който ме плаши всеки ден. Започна да крещи за най -малкото нарича ме, животно псуваше ме, хварляше разни неща върху мен като маса и чаши.
Аз започнах много да се страхувам. Обичам го, но това не е живот. Била съм селянка и каква ли още не. Дори да не съм виновна, се самообвинявам, къде сгреших.
Аз се страхувам да го напусна защото знам, сигурна съм, че ще стане страшен скандал. Какво да правя ? Всеки път когато стане скандал, аз все мy падам на колене и му целувам ръце като че ли е господ.
Къде сгреших ? Всеки божи ден плача и бавно ми умира самочуствието. Стоя единствено само заради детето, защото е още малко, едва успяваме да вържем двата края.
А иска второ дете, но аз не желая. Защо ? Да старада и то ли ? Моля дайте ми съвети какво да правя.
Запознахме се чрез сестра мy, а за нея да не говорим, че и тя е един дол дренки. Та значи, започнах да ходя в тях, уж заради сестра мy, а и защото майка ми все се караше с втория си мъж и не се търпеше.
Една вечер се обадих на брата на мъжа ми, нали тогава още не бяхме обвързани, че не издържам при майка ми и искам да се махна поне за една вечер. И от там тръгна всичко.
Аз се влюбих в брата на моя мъж и започнахме да излизаме заедно. Той идваше всяка вечер да ме вземе от къщата на втория мъж на майка ми и така, аз се влюбих.
Но се случи така, че брата на мъжа ми не можеше да ми обръща вече внимание заради това, защото имаше все работа. Самата мy професия е такава.
И аз започнах да се виждам със сегашния ми мъж и се оказа голяма грешка, че направих това. Той ми обръщаше внимание, но после след като ни се роди дете, ми изкарва всеки ден всичко "през носа".
Водеше ме по ресторанти, цветя едно, друго. Идваше всяка вечер да ме взема от моето село и така.
Един ден реших да му спестя част от разходите и реших да се преместя да живея при него в града. Той живееше там със сестра си, а брат my живееше отделно.
Съжалявам безкарайно, че оставих брат мy, защото още го обичам и то много. И итака всичко беше наред докато не забременях и тогава се случи всичко.
От този ден, когато той ме дари с дете, започна кошмара, в които сега живея. Видях в негово лице втори човек, който никоя друга не би искала.
Превърна се в звяр, който ме плаши всеки ден. Започна да крещи за най -малкото нарича ме, животно псуваше ме, хварляше разни неща върху мен като маса и чаши.
Аз започнах много да се страхувам. Обичам го, но това не е живот. Била съм селянка и каква ли още не. Дори да не съм виновна, се самообвинявам, къде сгреших.
Аз се страхувам да го напусна защото знам, сигурна съм, че ще стане страшен скандал. Какво да правя ? Всеки път когато стане скандал, аз все мy падам на колене и му целувам ръце като че ли е господ.
Къде сгреших ? Всеки божи ден плача и бавно ми умира самочуствието. Стоя единствено само заради детето, защото е още малко, едва успяваме да вържем двата края.
А иска второ дете, но аз не желая. Защо ? Да старада и то ли ? Моля дайте ми съвети какво да правя.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
51
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (11)
Изпрати
Момиче целта тук е да получиш съвет който искаш а не да бъдеш съдена и да си направиш изводи.Аз мисля различно от писалите вече по горе.Мисля че си тръгнала със сбъркания крак в началото още,много лесно си се прехвърлила от единия на другия брат(защото първия работел и не можел да ти обраща достатачно внимание)що за несериозна логика е това,а си го обичала уж...,,грънци,, ако такава е твоята любов логично е че береш такива плодове сега.И друга още по голяма грешка ше направиш ако оставиш и сегашния си мъж ,сама оилеш се е бил влюбен и той,цветя и т.н ,попитай се защо се е ороменил? (в Божието слово пише че Бог не одобрява напускането,съпрузите са свободни само в случай на смърт на единия или другия, и дири тогава е желателно да си останеш сам вече.Бог е позволил повторното женене само с цел да не се развратничи с разни мъже а един да имаш само).Така че не мисли че дори и да оставиш мъжа ти ще си решиш проблема (и този твърдиш че обичаш).Сабери си ума според мен и вместо да се правиш на жертва(не мисля че цялата вина е на мъжа ти само)наистина да си оргивириш ,,къде си сгрешила честно пред себе си,, и да направиш като жена с достойнство (а не да целуваш крака и ръце) да върнеш любовта на мъжа си (една жена когато иска може всичко,не може само когато не иска,и двете знаем че е така)...Така че не оставяй детето си без баща,..следващия няма да е по добър баща от истинския със сигурност.Ако твърдо си решила да оставиш мъжа си какавто и да е, би било грешка и времето ще ти го докаже.
1
3
Бъди силна и не се давай на тоя изрод. Според мен той не е толкова велик и страшен. Твоята слабост го прави такъв. Той е един жалък и несигурен психар, дето го е страх да не го оставиш и за това си служи с насилие, за да те е страх, да го напуснеш. Не му позволявай да те поробва. А и относно коментара на Цвети, Ника, ти да не си безгрешна или някои ангел и кой ти е дал правото да съдиш кой къде е сгрешил. Ти никога ли не си вземала грешен избор и после да си патиш. Момичето иска съвет, не да и казвате къде е сгрешила.
9
0
Не се страхувай, планирай си това, което ще направиш и тогава когато най - малко очаква, го напусни, но без да знае. Промени си косата, направи си нова самоличност. Оказва се, че твоят мъж е голям психар. Истинкт за убиване и Врагът в моето легло това са филми, които са като твоята история. Препоръчвам ти да ги гледаш, може и да ти се стори смешно, но може и да те накарат да се позамислиш малко. Успех ти пожелавам мила и горе главата.
4
1
Според мен, преди да сте имали детенце, той е бил влюбен в теб, не че и сега не не, но сега може би той се възползва от това, че имаш дете и е разбрал, че го обичаш и че няма да си тръгнеш. За това той те манипулира и прави с теб каквото му е на кеф. Така, че се съвземи и не му се моли на колене, защото това му дава сили. Той знае, че си задължена да стоиш при него, дори и да е само заради детенцето. Така, че се съвземи и горе главата. Не се оставяй да прави с теб каквото си поиска и да те измъчва. Успех от мен с проблема.
4
1
Недей да се страхуваш от него. Има достатъчно закони, които да те защитят. Може да ти е трудно, но съм сигурна, че ще се справиш. Сънищата ти са израз на желанията ти. Според мен е най - добре и за теб и за детето ти, да се махнете от там. Грешка е да си мислиш, че като ти е обръщал внимание е стока, но мисля, че си го направила защото си била малка. Недей да стигаш до невролози и психиатъри, не го заслужаваш. Разбирам и за втория ти баща. Била си свидетел на скандалите му с майка ти. Това ли искаш и за детето си ? Да иска да избяга и да не се прибере повече ? Може би и това те е подтикнало към съпруга ти и затова не си дочакала брат му. Не се оставяй да те мачка така, а си вземи живота в ръце. И детето ти ще ти бъде благодарно един ден, сигурна съм. Успех.
0
0
Когато бягаш от нещо лошо, без да искаш си навличаш още по - голяма неприятност. Минах от подобен ад, страх ме беше от него. Каквото и да направя, все викаше, псуваше и обиждаше с часове. Исках да умра. Нямах желание да се събудя сутрин. Разболях се и на 22 г. неврологът ме попита какво правя там. Почнах да мисля върху думите на лекаря и малко по малко да си давам кураж. Сега минала през тоя ужас, съм по - спокойна и по - уверена. Повярвай момиче, няма по - страшно от това, един мъж да те тъпче и унижава всеки божи ден. Помисли за детето, така ли искаш да израсне ?
4
0
Гледай си това дете и не се обвързвай повече с никой. Дори да се разделиш със сегашния си мъж, повече не раждай деца. Гледай си спокойствието. Никой не заслужава да лееш сълзи за него.
1
0
Над 50% мъжете са такива.
3
0
