Много ме е страх

ако ме послушаш ще се оправиш състоението може да се сравни сас почти паническо растроиство ...
значи отиваш на психиатър..разказваш му абсюлютно същото което си споменала тука.. дава ти анти депресанти пиеш ги след две седмици напълно почваш да се оправяш от тези страхове се спасяваш ще ги пиеш колкото трябва хапчетата... и си връщаш живота назад ! тва е и после ще ми благодариш

Съгласна съм с дворки,прекалено е ненужно.Пребори страховете си във призраци,вещици и т.н няма нищо страшно.Не мога да го обясня,но не виждам причина да се страхуваш.Мисля,че си изгледала някой прекалено страшен филм..;д

такава хубава параноя те гони!

И аз мисля като "аз съм тук да помагам", че си някъде на толкова години. Преживявам същото сега (на 14 съм). Моят съвет: Вземи си животинче. И аз преди така се отучвах да ме е страх (казвах си, че ако станат неспокойни има нещо у нас, но се грижи добре за тях, иначе постоянно ще те плашат (кучетата и котките главно)). Изгледай няколко сладникави филма. Ако нямаш приятели си намери (не са ти нужни много) и излизайте, лигавете се. Вечер си пишете и ще се чувстваш по-добре :) Имам още няколко съвета. Ето е-майла ми-

мн ми става смешно кат чета теа работи а бе хора няма нищо страшно в тьмното!!!!!

Напръскай навсякъде със светена вода.

Състоянието в което се намираш се нарича остра психоза. Аз съм го преживявала щях да получа инфарт. Нещата от които се плашиш могат да се случат при определени условия. Щом досега не ти се случва нищо значи няма от какво да се плашиш. спри да мислиш за това и не гледай повече инвормация. Намери си занимание което да ти е приятно. Намери човек с който да споделиш живота си или приятелка с която да живеете заедно, за да неси сама. мисли полужително за хубави неща.

предполагам, че си голяма на оклок 14 15 или 16 няма значение аз съм на 10 един ден бях гледала някакав филм няма да го разказвам за да не те оплаша оште повече от този филм много се оплаших ставаше дума за убийци.след като го гледах ме беше много страх аз бях на 9 и много ме беше страх да стоя сама а се налагаше защото аз тогава бях 2-ра смяна на у-ще и стоя сама от сутрин до обед не казах на никой защото си мислех че ще ме помислят за знам ли за луда, но си пусках некви децки филмчеета некфи комедий и какво ли още не, но едно нещо много ми помагаше-моето куче то тогава беше на 3 демек 27 кучешки години и когато се гушкаше в мен много ми помагаше вземи си животно или пък когато оставаш сама се оговори да отидеш на гости на приятелка или приятел ако и тогава това не стане говори с родителите си ако вече и така не става иди на психолог