Може би полудявам
редакция:
Здравейте. Имам странно чувство, че някой иска да ми навреди. Не знам какво ми става, мисля че целия свят ми обръща груб.
Изпитвам усещане, че някой ме следи, сънувам странни сънища, в които даже ме убиват. Мисля че има заговор срещу мен или ми е направена магия.
Разбира се, не съм напълно сигурен какво става с мен. От няколко години ми се въртят тези мисли. Сега съм на 23, също от 14 годишен попаднах на улицата.
Дете съм на разведени родители, тогава живеех с майка ми. От тогава започнах да не се прибирам, злоупотребявах ме с различни субстанции.
Лоша компания, в която намирах семейство, истински приятели бяхме всички. През всички тези години това беше моят начин на живот. Всичко ми се отразява сега може би.
В един момент останах сам, всичко все едно се изпари. Моите приятели съвсем почнаха да затъват. И аз от вътре просто не исках да съм такъв, исках нормален живот.
Виждах как мама, тате искаха да ме вкарат как се вика в правия път. Но баща ми от голямо разстояние, така не ставаше. Мама горката се блъскаше като луда за някой лев да има какво да ядем.
Аз си останах така, просто не знам. Усъзнавам какво аз сам съм си причинил. В един момент казах, край.
Махнах се просто, просто се махнах от този порочен град. И сега съм объркан. От 5 години живея горе-долу нормално. Но усещам празнота.
Изпитвам усещане, че някой ме следи, сънувам странни сънища, в които даже ме убиват. Мисля че има заговор срещу мен или ми е направена магия.
Разбира се, не съм напълно сигурен какво става с мен. От няколко години ми се въртят тези мисли. Сега съм на 23, също от 14 годишен попаднах на улицата.
Дете съм на разведени родители, тогава живеех с майка ми. От тогава започнах да не се прибирам, злоупотребявах ме с различни субстанции.
Лоша компания, в която намирах семейство, истински приятели бяхме всички. През всички тези години това беше моят начин на живот. Всичко ми се отразява сега може би.
В един момент останах сам, всичко все едно се изпари. Моите приятели съвсем почнаха да затъват. И аз от вътре просто не исках да съм такъв, исках нормален живот.
Виждах как мама, тате искаха да ме вкарат как се вика в правия път. Но баща ми от голямо разстояние, така не ставаше. Мама горката се блъскаше като луда за някой лев да има какво да ядем.
Аз си останах така, просто не знам. Усъзнавам какво аз сам съм си причинил. В един момент казах, край.
Махнах се просто, просто се махнах от този порочен град. И сега съм объркан. От 5 години живея горе-долу нормално. Но усещам празнота.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
На 23 си, и се жалваш по форумите, търсещ състрадание вместо да си намериш работа и да помогнеш на същата личност за, която казваш, че се е скъсвала от работа за да има какво да ядеш ти.
Спри тези гомна който приемаш намери си хоби, избери си цел, хвани си работа и може да спреш да си въобразяваш,че някой ти мисли злото.