Обичта към грешния - може би
редакция:
Здравейте, исках да споделя и да попитам за съвет. Харесвах един човек една година, разбира се той знаеше за това, защото реших да бъда смела и да му кажа какво изпитвам. Едва преди два месеца осъзнах, че аз не само го харесвам, а го обичам. Той ми сподели още в началото, че няма чувства, въпреки че ме болеше се опитах да го преодолея.
Разбира се имаше внимание за мен, защото не искаше да страдам, но мина тази година и чувствата ми все още са толкова силни, а неговото внимание изчезва от ден на ден. Реших да се опитам да го забравя, но минаха две седмици и осъзнах, че колкото повече се отдалечавам и се правя че не съществува толкова повече мен ме боли.
Моите приятелки точно като някакви спасителки и детективи започнаха да търсят начин да изхвърлят боклуците от пътеката. Те знаеха, че той също е имал чувства към мен но без да ми каже и това беше наистина поразяващо. Но в действителност стана по зле. Бях написала на едната как се чувствам без той да ми обръща внимание дори без да говори с мен.
И тя взе че му показа написаното от мен, а аз се боях от тази негова реакция-безразличието. Знам че сега ще се прави на мил и може би накрая ще се опита да ме направи щастлива, но съм сигурна че няма да е от любов а от съжаление. Не искам това, според вас време ли е да го забравя или може би е редно да почакам още. Искам да съм щастлива, но сякаш не се получава винаги има нещо което ми пречи дали това е момчето което обичам?
Разбира се имаше внимание за мен, защото не искаше да страдам, но мина тази година и чувствата ми все още са толкова силни, а неговото внимание изчезва от ден на ден. Реших да се опитам да го забравя, но минаха две седмици и осъзнах, че колкото повече се отдалечавам и се правя че не съществува толкова повече мен ме боли.
Моите приятелки точно като някакви спасителки и детективи започнаха да търсят начин да изхвърлят боклуците от пътеката. Те знаеха, че той също е имал чувства към мен но без да ми каже и това беше наистина поразяващо. Но в действителност стана по зле. Бях написала на едната как се чувствам без той да ми обръща внимание дори без да говори с мен.
И тя взе че му показа написаното от мен, а аз се боях от тази негова реакция-безразличието. Знам че сега ще се прави на мил и може би накрая ще се опита да ме направи щастлива, но съм сигурна че няма да е от любов а от съжаление. Не искам това, според вас време ли е да го забравя или може би е редно да почакам още. Искам да съм щастлива, но сякаш не се получава винаги има нещо което ми пречи дали това е момчето което обичам?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 4
53
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Колкото до него - след като не ти дава това, от което ти имаш нужда, просто го остави да си иде. Нека излезе от живота ти, ако не може да бъде това, от което ти имаш нужда. И не го обвинявай за това. За теб също така е по-добре. Всички заслужаваме да бъдем силно обичани, но за да открием този човек, трябва да пуснем някои други да си отидат. :) Успех, мила, и не се тревожи - живота е прекрасен и именно заради тази болка някой ден ще можеш да познаеш и да оцениш този, който си струва!