Сънувах море, гробища ,статуи ,тъмен път
редакция:
Сънувах, че съм с родителите си на няккъв малък остров. Имаше много хора под червено-жълти чадъри, водата в морето беше бяла и оттенъка и беше сребърен. Морето се вълнуваше само по брега и водата се пенеше.
Някой ни беше подшушнал, че водата ще залее острова, а всички си стояха спокойно под чадърите. Баща ми се беше обадил на някакъв негов приятел да ни вземе с лодка.
Чакахме го известно време. Водата беше спокойна и блестеше красиво, въпреки това приятелят на баща ми дойде и каза, че за 30 секунди може да ни прекара и да отидем от едната страна на морето.
На другата страна се виждаше Гърция. Там имаше музиканти (не исках да отивам там).Когато минахме от другата страна трябваше да хванем някакъв автобус да се приберем в къщи.
Докато го чакахме, се разхождах из гробища и се криех от статуите на надгробните плочи. Имах чувството, че ще ме обсебят, усещах страх, не исках да стоя там.
На края автобусът дойде, качихме се в него и докато се возихме виждах, че минаваме през някакъв черен път. От страни му бяха гробищата и ги гледах вртенчено, исках колкото може по-бързо да се махнем.
Усещах присъствието им в автобуса, мислех си че стъклата са твърде големи за да се скрия от гробището. Не исках гробището да ме вижда.
След време пътят притъмня. Мислех, че е от дърветата, че за малко е потъмняло. Оказа се, че целият път стана черен. В автобуса беше тъмно и навън беше мрак.
Някой ни беше подшушнал, че водата ще залее острова, а всички си стояха спокойно под чадърите. Баща ми се беше обадил на някакъв негов приятел да ни вземе с лодка.
Чакахме го известно време. Водата беше спокойна и блестеше красиво, въпреки това приятелят на баща ми дойде и каза, че за 30 секунди може да ни прекара и да отидем от едната страна на морето.
На другата страна се виждаше Гърция. Там имаше музиканти (не исках да отивам там).Когато минахме от другата страна трябваше да хванем някакъв автобус да се приберем в къщи.
Докато го чакахме, се разхождах из гробища и се криех от статуите на надгробните плочи. Имах чувството, че ще ме обсебят, усещах страх, не исках да стоя там.
На края автобусът дойде, качихме се в него и докато се возихме виждах, че минаваме през някакъв черен път. От страни му бяха гробищата и ги гледах вртенчено, исках колкото може по-бързо да се махнем.
Усещах присъствието им в автобуса, мислех си че стъклата са твърде големи за да се скрия от гробището. Не исках гробището да ме вижда.
След време пътят притъмня. Мислех, че е от дърветата, че за малко е потъмняло. Оказа се, че целият път стана черен. В автобуса беше тъмно и навън беше мрак.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Но след като пътя, до който сте стигнали, е черен, значи там, на където си тръгнала може не е правилното място и гробищата са друг лош знак.
Бъди предпазлива във вземането на бързи решения или прибързани действия. Ако си се заела с нещо важно ти или семейството, по добре го преосмислете още веднъж.